Решение № 8930 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 576/2016 г.

Решение № 8930 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 576/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Д. И. С. от гр. П., ж. к. "Д.", бл. ..., вх. "...", чрез адв. Стефанова против решение № 530 от 24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 455/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-05-15/25.05.2015 г. на Областния управител на О. П., с която е прекратено служебното и правоотношение, считано от 25.05.2015 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Жалбоподателката оспорва решението като неправилно, релевирайки доводи за неговата необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Твърди, че решаващият състав неправилно е приел за осъществено основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение между страните. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Областният управител на област П., оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. И. С. срещу заповед № ЧР-05-15/25.05.2015 г. на областен управител на област П., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "Главен експерт" в Дирекция "Административно - правно обслужване, финанси и управление на собствеността" с ранг II /втори/ младши, считано от 25.05.2015 г. За да приеме за законосъобразно разпореденото прекратяване на служебно правоотношение, в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване на длъжността, мотивирано с оптимизиране числеността и структурата на Областната администрация в О. П. във връзка с приетия с ПМС № 121 от 15.05.2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС за изменение и допълнение на Устройствен правилник на Областните администрации и утвърдено длъжностно щатно разписание, в сила от 25.05.2015 г., първостепенният съд е формирал извод за съответствие на атакуваната заповед с материалноправните разпоредби. Преценявайки, че след извършеното преструктуриране в Областната администрация на О. П. заеманата от Стойчева позиция в длъжностното разписание е съкратена, т. к. присъщите на нея функции и задължения продължават да се изпълняват от по-малък брой служители, съдът е извел заключение за правомерно уволнение на държавния служител. При извършената съпоставка между двете длъжностни разписания - това, действащо от 23.04.2015 г. общата численост на персонала на Областна администрация на О. П. е 31 щатни бройки от които Дирекция "Административно - правно обслужване, финанси и управление на собствеността" 10 щатни бройки, а в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" - 16 щатни бройки. С приетото и утвърдено ново длъжностно разписание на 25.05.2015 г. общата численост на персонала е 29 бройки, от които в Дирекция "Административно - правно обслужване, финанси и управление на собствеността" 9 щатни бройки, а в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" - 15 щатни бройки, т. е. с новото длъжностно разписание е налице реално съкращаване на длъжности, т. к. общата численост на служителите в Областната администрацията на О. П. е редуцирана. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал верен и обоснован извод за законосъобразност на заповед № ЧР-05-15/25.05.2015 г. издадена от Областния управител на О. П.. В случая е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, като правопораждащ правото на уволнение юридически факт. По дефиниция длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. В контекста на релевантната правна уредба, за да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задълженията и изискванията за заемане; или респ. - тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и критериите за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Анализът на щатните разписания от 23.04.2015 г. и от 25.05.2015 г. и на приложените по делото длъжностни характеристики води на извод, че функциите и задачите, които е осъществявала Стойчева като "главен експерт" продължават да съществуват, но е налице намаляване на броя на изпълняващите съответната длъжност служители. При съкращаване на щата от 31 на 29 работни места, органът по назначаването е следвало да освободи от длъжност двама служители, в случая - една от тях е жалбоподателката Стойчева. Отделно от това заеманата от нея длъжност не фигурира в новото длъжностното разписание като нормативно определена позиция. Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Законът не изисква специална мотивировка и не свързва уволнението с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, която се провежда по целесъобразност на органа по назначаването. Преценката му кой държавен служител да освободи е израз на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, защото за него не съществува законово регламентирано задължение за извършване на подбор. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия са извън обхвата на съдебния контрол. Въпрос на собствено усмотрение на органа е определянето на наименованието и съответната система от функции, задължения и изисквания на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 ЗА). Свободната преценка е относима и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задължения и изисквания) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния УП. В този смисъл, целесъобразността на вътрешно-организационното управление и на кадровата политика на ръководителя на ведомството не е елемент от съдебната проверка. Освен, че засяга въпрос извън предметния обхват на спора, неподлежащ нито на косвен, нито на самостоятелен съдебен контрол, доводът за незаконосъобразност на предприетите от Областния управител на О. П. структурни промени е лишен от доказателствена основа и от правна логика. С оглед на това кои служители, заемащи подлежащи на съкращаване длъжности ще бъдат освободени от органа по назначаването не е въпрос на добросъвестно упражняване на правомощията му по управление на структурата, а въпрос на преценка по целесъобразност с оглед ефикасността на функциониране на администрацията. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение