Решение № 10230 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2017 г.

Решение № 10230 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Търново, ул. "Ц. Т. С." №... срещу Решение № 107 от 21.04.2017 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по административно дело № 114/2017 г.

С обжалваното решение съдът обявява нищожността на принудителна административна мярка приложена от инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД на 12.02.2017 г. на пътно превозно средство - лек автомобил, марка "Опел", модел "Астра", регистрационен № ВР0084ВТ, управляван от С. Г. Б..

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приема, че принудителната мярка е приложена от некомпетентно лице, тъй като службите за контрол по смисъла на чл. 168, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) следва да бъдат част от общинската администрация. Излага подробно фактите по спора и сочи, че мярката е приложена от длъжностно лице, нарочно определено от кмета на общината, да прилага принудителните мерки по чл. 171, т. 5 ЗДвП, който е служител на създадено от общинския съвет юридическо лице, което е определено за служба за контрол по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Това прави оспорената мярка приложена от компетентен орган.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да реши спора по същество. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Г. Г., Адвокатска колегия, гр. В. Търново.

1. Ответникът по касационната жалба - С. Г. Б., счита същата за недопустима, поради несъответствие с чл. 280 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - не е изведен материално правен или процесуален въпрос, от значение за изхода на делото.

Алтернативно счита касационната жалба за неоснователна. Представените от касатора доказателства правилно са ценени от съда, поради което изводът му, че със заповед не може да се създават правомощия на лица извън кръга на определените в закона, е правилен. Счита постановената от съда присъда за правилна.

Моли съда да не допуска касационно обжалване, алтернативно - да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Д. Д., Адвокатска колегия, гр. В. Търново.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Изводът на съда за нищожност на оспорената мярка е неправилен, постановен в противоречие на фактите по делото и закона.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба. Сочените от него липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и на изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК са неприложими в касационното обжалване на първоинстанционни съдебни решения по Административнопроцесуалния кодекс. К. основания за обжалване на първоинстанционните съдебни решения, постановени от административните съдилища по реда на Административнопроцесуалния кодекс, са тези, визирани в чл. 209 АПК. В случая, касаторът сочи именно едно от визираните в чл. 209, т. 3 касационни основания - нарушение на материалния закон.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД е търговско дружество със собственик О. В. Т..

1. На 17.09.2014 г., със Заповед № РД-22-1490, издадена на основание чл. 167, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДвП, кметът на О. В. Т. определя "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДвП.

1. На 20.12.2016 г., със Заповед № РД-22-2512, издадена на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 171, т. 5, б. "а" и "б" ЗДвП, кметът на О. В. Т. определя поименно четирима служители на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, заемащи длъжността "инспектор" и "инспектор услуги", в т. ч. заемащият длъжността "инспектор" М. Ф. Е., за длъжностни лица по чл. 168, ал. 1 ЗДвП.

1. На 12.02.2017 г., около 13,07 часа, инспектор Еминов прилага, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" на лек автомобил, марка "Опел", модел "Астра", регистрационен № ВР0084ВТ, паркиран в гр. В. Търново, на ул. "О." срещу търговския център в рамките на действие на пътен знак В-28 и Д-24 и допълнителни табели Т-17 и Т-2, управляван от С. Б..

1. На 12.02.2017 г. за приложената принудителна мярка са съставени констативен протокол № 24 и са изготвени 9 броя снимки.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е нищожна - издадена е от некомпетентен орган. Съдът приема, че разпоредбите на чл. 167, ал. 2 и на чл. 168, ал. 1 ЗДвП налагат извод, че "служба за контрол на администрацията" може да бъде само звено на общинската администрация, а не което и да е друго лице. Прави анализ на характера на принудителната административна мярка и сочи, че те могат да бъдат прилагани само в предвидените от закона случаи. Общината не разполага с никаква субординация и възможност за оперативен контрол върху дейността на търговското дружество и неговите служители, поради което то не може да бъде служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Аргумент за това тълкуване счита и чл. 167, ал. 4 ЗДвП. Поради това приема, че заповедта за определяне на конкретни длъжностни лица от общинското дружество за длъжностни лица на службите за контрол не създава правомощие за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 5 ЗДвП.

Въз основа на горното съдът прави извод за нищожност на приложената принудителна административна мярка.

Независимо от приетото съдът излага мотиви за осъществено от г-жа Борисова неправилно паркиране на процесното пътно превозно средство. От представените по делото фотоснимки е видно, че процесното превозно средство е паркирано в зоната на неподвижен пътен знак В-28 и допълнителна табела Т-17, действието на които не е преустановено при условията на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), тъй като входът към паркинга на търговския център не представлява кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 ЗДвП, а отбивка към крайпътна територия - чл. 37, ал. 2 и 3 ЗДвП. С оглед на това прави извод за осъществен фактическия състав на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Въз основа на горното съдът обявява нищожността на принудителната мярка.

Изводът на съда за нищожност на оспорената принудителна мярка е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон.

Видно от доводите му в подкрепа на твърдяния порок, възраженията на ответника и мотивите на обжалваното съдебно решение спорът по делото е досежно качеството на служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД и качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП на лицето, постановило мярката.

Съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП кметът на общината определя службата за контрол. Функциите на службата за контрол са изрично определени в алинея 2 и една от тях е спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП длъжностни лица, определени от собствениците на пътя могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Какво показват двете разпоредби?

Първо, че кметът на общината е компетентният орган, който може да определи служба за контрол.

Второ, че законът не поставя абсолютно никакви изисквания за правната и организационна форма на службата за контрол. Дали това ще бъде част от общинската администрация, дали ще бъде общинско предприятие по смисъла на чл. 52 от Закона за общинската собственост (ЗОС), дали ще бъде търговско дружество с едноличен собственик общината, дали ще бъде друг правен субект законодателят е оставил на преценката на кмета на общината. Този законодателен подход е функция на конституционно установения принцип на местно самоуправление осъществяван в рамките на общината и на компетентността, която законът е предоставил на местното самоуправление да решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на общините, в т. ч. в сферата на общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация - чл. 17, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). При този конституционен принцип и законово определен обхват на компетентност на местното самоуправление законодателят не би следвало да определя организационно-правната форма, в която съответният орган на местната власт следва да изпълни възложено му със закон правомощие.

Трето. Законодателят в чл. 167, ал. 2 ЗДВП е употребил понятието "служба". Легална дефиниция на това понятие не е дадена в закона. Поради това и в съответствие с чл. 36, ал. 1 и 37 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 833), съгласно които отклонения от общоупотребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта, както и ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума, като с допълнителна разпоредба се определя смисъла й за съответния нормативен акт, следва, че употребената в чл. 167, ал. 2 ЗДвП дума "служба" има общоприетия смисъл в българския език. С. Б. тълковен речник, Наука и изкуство, С., 2008, с. 899, "служба" значи: постоянна работа в учреждение или предприятие с определена заплата; длъжност, място; дял или част от дирекция, отдел, отделение в учреждение или предприятие; извършване на определена работа срещу заплащане; както и специфично значение в контекста на религиозна и военна дейност. Служба значи и още функция, роля, предназначение. Синоними на думата "служба" са работа, занятие, функция, задача, учреждение, управление, дирекция, отдел.

Видно от общоприетия смисъл на думата "служба" тя не се свързва само и единствено с общинската администрация. Служба значи и част от предприятие в широкия смисъл на думата. Следователно, сама по себе си разпоредбата на чл. 167, ал. 2 ЗДвП не поставя ограничения, свързани с това каква точно в организационно отношение ще бъде службата - част от общинската администрация, търговско дружество, общинско предприятие.

Четвърто. От разпоредбата на чл. 167, ал. 4 ЗДвП, регламентираща постъпването на сумите от глобите, събирани при констатиране на нарушения във връзка с контрола, осъществяван от службите за контрол по смисъла на алинея 2, не може да се направи извод за законово изискване службите за контрол да са част от структурата на общинската администрация. Преди всичко при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП не се налагат никакви глоби. Заплащат се разходите за преместване на превозното средство и такса за отговорно пазене. Наред с това от факта, че сумите от глобите постъпват в общинския бюджет не може да се направи извод за законово изискване службата за контрол да е част от общинската администрация. Тази разпоредба цели да установи законовото предназначение на сумите, събирани от глоби.

Следователно, действащата нормативна уредба не съдържа изискване "службата за контрол" да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно правно-организационната форма на правния субект, който кметът на общината ще определи за служба за контрол.

Пето. Законът, в чл. 168, ал. 1, определя, че компетентен да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителните мерки по чл. 171, т. 5 ЗДвП е министърът на вътрешните работи и собственикът на пътя. В случая, безспорно, става въпрос за общинска собственост - § 7, т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя трябва да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителната мярка. Собственикът на пътя - общината, чрез своя орган на местното самоуправление - общинският съвет, е предоставил на кмета на общината правомощието да определи длъжностните лица, които прилагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. В. Търново, приета от Общинския съвет.

Шесто. Внимателният прочит на чл. 168, ал. 1 ЗДвП сочи, че длъжностните лица, които могат да бъдат определени да прилагат принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са длъжностни лица от службите за контрол, когато са определени от министъра на вътрешните работи, и длъжностни лица, когато са определени от собствениците на пътя. И това разграничение не е случайно, защото цели да ограничи длъжностните лица, които имат правомощието да прилагат принудителната мярка и които министърът на вътрешните работи може да определи само до тези, които са в структурата на службите за контрол, а не и от целия личен състав на Министерството на вътрешните работи. За собствениците на пътя това ограничение не е въведено.

Законът, в чл. 168, ал. 1 ЗДвП, не поставя каквито и да било изисквания по отношение на длъжностните лица, определени от кмета на общината да прилагат принудителната мярка. С оглед на сочения по-горе принцип на местното самоуправление законодателят не е регламентирал определените от кмета длъжностни лица къде и каква длъжност трябва да заемат. Доколкото няма легална дефиниция на понятието "длъжностно лице" в Закона за движение по пътищата и с оглед на чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от Указ № 833, съдържанието на понятието длъжностно лице трябва да бъде това, което общоупотребимият български език разбира. С. Б. тълковен речник, Наука и изкуство, С., с. 177, длъжностно лице е човек, който заема, изпълнява някоя длъжност. Длъжност има както в общинската администрация, така и в едно търговско дружество и в общинско предприятие. Смислово "длъжност" произтича от "задължение", от "дължимо поведение", а синоними на "длъжност" са служба, занятие, пост, работа, задача, положение, качество. До същия извод води и съдържанието на дадената за целите на Наказателния кодекс - чл. 93, т. 1, дефиниция на понятието "длъжностно лице". Съгласно тази дефиниция, която има за цел да определи субект на престъпление, поради което акцентира на задължението "пазене или управление на чуждо имущество", длъжностно лице е и лице, което изпълнява работа в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице, едноличен търговец, т. е. законодателят и тук не прави разграничение в организационно-правната форма на субекта, за който извършва работа длъжностното лице.

Седмо. Законът, в чл. 168, ал. 1 ЗДвП, не поставя изискване за каквато и да било административно-йерархическа зависимост между длъжностното лице, определено от кмета, и кмета. Достатъчно е кметът да има правно основание - било по силата на чл. 44, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМСМА, било по силата на чл. 19 от Наредбата за управление и упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества, било по силата на правилника по чл. 52, ал. 3 ЗОС, било по силата на установена по друг начин правна връзка, да определи съответните длъжностни лица като такива по чл. 168, ал. 2 ЗДвП.

Следователно, действащата нормативна уредба не съдържа изисквания длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета.

Какво показват фактите по делото с оглед на релевантната нормативна уредба?

В изпълнение на правомощието си по чл. 167, ал. 2 ЗДвП кметът на общината е определил - Заповед № РД-22-1490, "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за служба за контрол. "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД е търговско дружество с едноличен собственик О. В. Т., а съгласно чл. 19 от Наредбата за управление и упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества кметът на общината упражнява правата на едноличния собственик на капитала.

С. З. № РД-22-2512, кметът на общината е определил служители на търговското дружество за длъжностни лица по чл. 168, ал. 2 ЗДвП. По делото е безспорно, че приложилият принудителната мярка инспектор е служител на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД.

Следователно, приложилият оспорената принудителна административна мярка инспектор от "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД е компетентен орган да прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Съдът, като не е тълкувал и приложил правилно разпоредбите на чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Видно от приложения по делото снимков материал на 12.02.2017 г. моторното превозно средство марка "Опел", модел "Астра", регистрационен № ВР0084ВТ, е било паркирано в зоната на пътни знаци В-28 "Забранено паркирането" и Д-24 "Автобусна спирка" и допълнителни табели Т-2 и Т-17, указващи дължината на забраната - 60 м, и предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Както сочи и съдът, действието на пътен знак В-28 не е отменено при условията на чл. 50 ППЗДвП, тъй като не е налице след него кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 ЗДвП.

С оглед на така установеното по делото е безспорно, че на процесната дата процесното моторно превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение по начин, чрез който е осъществен състава на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - паркирано е в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Това прави оспорената принудителна административна мярка законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна. Съдът следва да отхвърли жалбата на г-жа Борисова.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди С. Б. да заплати на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 25,00 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие № 00201051 и банков документ от 20.03.2017 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд