Решение № 12550 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2010 г.

Решение № 12550 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Милка Николова Дукова, Радка Николова Георгиева, Димитра Дукова Димитрова, Киреки Минева Стоянова, Невянка Йорданова Кирова и Руска Друмева Мухлева чрез пълномощника си адвокат Светлана Левкова против решение № 2104 от 8.12.2009 г. на Административен съд Варна, ХХХI състав по адм. дело № 2010/2009 г. С него е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 472/19.06.2009 г. на Кмета на район Приморски, Община Варна с която е одобрена оценка на част от имот № 744 по ПНИ на местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на гр. Варна за площ от 178 кв. м в размер на 4172.04 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оценката бъде определена по пазарни цени съгласно заключение на вещото лице. Свеждат се до неправилното приложение на реда за оценката, предвиден в § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ, който е в противоречие с § 4з, ал. 2 от ПЗРЗСПЗЗ и последната, предвиждаща пазарни цени следва да намери приложение като норма от по-висока степен спрямо нормите на ППЗСПЗЗ въз основа на които е издаден обжалваният административен акт. Също така се поддържа, че е неприложим реда, предвиден в отменения ППЗДС, а според новия ППЗДС, ДВ, бр. 78/2006 г. оценката е занижена и следва да се изчислява по средни пазарни цени. Ответникът, Кметът на район Приморски при Община Варна не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Костадин Друмев Костадинов не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни, Марийка Иванова Миленкова, Светлана Александрова Стоянова и Галина Александрова Христова, всички чрез адвокат Кирил Стоянов вземат становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като в настоящият случай приложимия ред за оценяване е предвиден в разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В този специален текст изрично е предвидено, че оценката се извършва по реда на Глава седма, Раздел I от ППЗДС, приет с ПМС 235/1996 г. т. е. има се предвид вече отменения нормативен акт. При тази методика определената със СТЕ оценка е многократно по-ниска от определената от АО и за да не бъде допълнително влошено положението на оспорващия атакувания АА не следва да бъде отменян. По тази причина решението на съда постановено в този смисъл като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторите срещу заповедта на кмета на общината, издадена по реда на § 31, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗ, с която е определена оценка на придаваема част към новообразуван имот от ПНИ на селищно образувание. Възраженията са били за нарушение на материално правни разпоредби при изготвяне на оценката по реда на отменения ППЗДС, а не по пазарни цени каквато е разпоредбата на § 4з, ал. 2 от ПЗРЗСПЗЗ и която норма от по-висок ред следва да бъде приложена, а не нормите от Правилника за прилагането на закона. Също така, че са неприложими разпоредбите по отменения ППЗДС, а според новия ППЗДС оценката е занижена. Съдът е разгледал жалбата по същество и я приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че е влязъл в сила ПНИ с който се отрежда имот № 774 с площ от 778 кв. м за Александър Петров Миленков който, респективно наследниците му следва да заплатят разликата над 600 кв. м. Съдът е установил също така, че оценката според отменения, но приложим в случая ППЗДС е по-ниска от определената от административния орган, което обстоятелство не може да се отчете във вреда на жалбоподателите, поради което и при неприложимост на пазарна оценка, определена от вещото лице според новия ППЗДС жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба отново се поддържат същите доводи, но вече като основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Тези доводи са неоснователни. Процедурата предвидена в § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ за извършване на оценките е различна и диференцирана според различните хипотези на § 31, ал. 2 и в случая е приложима тази по реда на отменения ППЗДС. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. В § 4з, ал. 2 от ПЗРЗСПЗЗ се предвижда, че оценките за остатъците по малки от 250 кв. м, от които не може да се образува имот за бившите собственици се заплащат от ползвателите по пазарни цени, а процедурата за това според § 4л от ПЗРЗСПЗЗ е тази, в Правилника за прилагането на закона. В случая не може да бъде изведен извод за противоречие между нормата на § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ и § 4з, ал. 2 от ПЗРЗСПЗЗ при граматическо тълкуване на нормите, тъй като изразът "пазарни цени", употребен в § 4з, ал. 2 от ПЗРЗСПЗЗ не е идентичен по съдържание със "свободни пазарни цени", определени само от търсенето и предлагането, поради което нормативно определените пазарни цени според § 31 от ПЗРППЗСПЗЗ, препращащ към отменения ППЗДС в настоящия случай е действаща и приложима норма относно изискванията и редът за определяне на оценката. Приложими са отменените разпоредби на ППЗДС, тъй като към тях изрично препраща § 31, ал. 2 от ПЗРППЗСПЗЗ и след отмяната му, поради което няма основание такава оценка да бъде извършена по реда на действащия ППЗДС, още по малко за определяне на свободни пазарни цени на база търсене и предлагане каквото основание не се съдържа в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съдът е извел обосновани фактически и правни изводи в съответствие с доказателствата по делото и приложимите материални норми, поради което решението е постановено при отсъствие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,