Решение № 4480 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11808/2018 г.

Решение № 4480 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11808/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Митева от [населено място], срещу Решение № 1762 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 8312/2017 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяването му съдът допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, не е обсъдил и взел предвид доказателствата по делото и възраженията на жалбоподателката. Иска се отмяната му, както и отмяна на Решение № 2-980 от 20.06.2017 г. на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, в частта, в която е обявена принадлежността на жалбоподателката към органите на държавна сигурност.

Ответната страна, счита жалбата за неоснователна и необоснована. Моли да бъде отхвърлена, излага становището си в писмен вид.

Представителят на Върховна административна прокуратура мотивира становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока на чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на М. Митева срещу Решение № 2-980 от 20.06.2017 г. на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (по-нататък – Комисията), с което е обявена принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е също, че са налице документи, включени в разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона, които по безспорен и категоричен начин установяват принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от същия.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Постановено е при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на представени по делото доказателства, които са от значение за решаването на спора, както и на възражения на жалбоподателката.

Съдът е обосновал крайния си правен извод с представените по делото доказателства - копие от извадка на регистрационен дневник; картон образец № 6 и писмо рег. № 774 от 12.02.1990 г., без да обсъжда тези доказателства във връзка с възраженията на страните по делото.

По смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Закона или ЗДРДОПБГДСРСБНА) "секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори. ". Съгласно чл. 50 и сл. от приложената по делото Инструкция за оперативния отчет на ДС (в сила от 1.03.1978 г.) всички секретни сътрудници се водят на централизиран отчет, като в картони обр. № 4 и обр. № 6 се подреждат по фонетичен ред действащите и изключени от сътрудническия апарат секретни сътрудници. Съгласно чл. 53 на същия подзаконов нормативен акт регистрирането на секретните сътрудници става с регистрационна бланка (специален образец), подписана от началника, утвърдил вербовката, и попълнени по един картон обр. 4 и обр. 6, подписани от оперативния работник. Съгласно ал. 4 и ал. 5: "Трети отдел на ДС (секцията), след като приеме сигналните картони, подрежда по един екземпляр от тях в отделна контролна картотека по дати. След изтичането на 6-месечен срок, ако вербовката не е проведена, сигналните картони се изваждат от справочната картотека № 4 и контролната картотека и се връщат на оперативния работник. Когато на лицето е проведена вербовка, сигналните картони в справочната картотека № 4 се заменят с нови, представени от оперативния работник при регистрирането на секретния сътрудник, а картонът от контролната картотека се изважда и унищожава".

В светлината на сочената нормативна уредба съдът не е обсъдил следните обстоятелства:

1. По делото е представен само картон обр. 6. Липсва картон обр. 4 (съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 от Инструкцията в картотека № 4 към ІІІ на ДС се картотекират лицата, подготвяни за вербовка), обратно на приетото от съда;

2. В този картон на ръка са в(до)писани "л. д." и "дата на регистрация";

3. Има поправка в името на оперативния работник, която не се чете, като липсват трите му имена;

4. Не е посочено място на раждане на лицето;

5. Не се сочи какво е висшето образование, нито завършения ВУЗ, нито къде "понастоящем" е "служаща", което поставя под съмнение идентичността на личността, описана в този картон. Съдът не е положил усилия да събере доказателства в изясняване идентичността на личността.

Съдът е приел, че картон обр. 6 се ползва с материална доказателствена сила въпреки зачеркванията, тъй като данните от картоните съвпада с тези от регистрационния дневник, извадка от който също е приложена по делото. В извадката от регистрационния дневник и в писмото рег. № 774/12.02.1990 г. обаче фигурира само дата на регистрация, номер на л. дело и псевдоним "Кестен", а не и име.

На следващо място, съдът не е отговорил на възраженията на жалбоподателката, че същата никога не е членувала в структурите на БКП; че не владее руски, а английски език; че не е възможно датата на регистрацията да предхожда с няколко месеца датата на вербовката.

Не е обсъдил и обстоятелството, че към 12.02.1990 г., съгласно писмо рег. № 774 от същата дата, т. е. по-малко от 4 месеца след вербовката, лицето с псевдоним "Кестен" – съдържател на явочна квартира, е изключено от агентурния апарат и "материалите им са унищожени". Този факт е следвало да бъде обсъден във връзка с разпоредбите на Инструкцията и изявлението на ответната страна, която е приела факта за "техническа грешка", а не за нарушение. Съдът неправилно е игнорирал възраженията на жалбоподателката и мотивите на ответната страна, тъй като те са от съществено значение за спорния въпрос - принадлежността на М. Митева към структурите на ДС и съдът е следвало да ги обсъди.

Неизяснен е останал и въпросът за местоработата на г-жа Митева към м. октомври 1989 г., който никъде в документите не е отразен.

По делото е представена Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност от 1978 г. чието съдържание също е останало необсъдено от съда, въпреки че е от значение за спора, тъй като дава информация за начина на съставяне, организиране, съхраняване на справочната картотека и регистрационните дневници, кои лица са били картотекирани и регистрирани, реда за попълване на картоните и поддържането им, както и за видовете дела, образувани от органите на ДС. След като съдът е допуснал това доказателствено средство, той е следвало да го обсъди и отговори на въпроса - какъв е бил редът за съставянето и поддържането на картоните и спазен ли е той в конкретния случай.

Съдът е дал възможност на страните по делото да представят писмена защита по съществото на спора. Жалбоподателката е представила в срок писмена защита, в която освен, че поддържа вече направените по делото възражения, прави и други, които също са останали необсъдени от съда.

Необсъдени са останали и дадените пред съда свидетелски показания.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решение е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение