Решение № 3353 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15477/2008 г.

Решение № 3353 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15477/2008 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 226/21.10.2008 г., постановено по адм. д. № 174/2008 г. Административен съд гр. Ямбол е отхвърлил оспорването на "Котонс Индустри България" АД, представлявано от изп. директор Румяна Димитрова против решение № 10/9.07.2008 г. на директора на РУ"СО" - Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 282/16.05.2008 г. на началника на отдел КПК при РУ"СО"-Ямбол. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Котонс Индустри България" АД гр. Ямбол с молба да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон е необоснованост. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а разгледана по същество, е основателна. По делото е установено, че осигурителят "Котонс Индустри България" АД е изплатил парично обезщетение за временна нетрудоспособност на Анка Илиева Александрова, която е представила два болнични листа: № 249/11.06.2003 г. за периода от 11.06.2003 г. до 11.07.2003 г. и № 310/10.07.2003 г. за периода от 11.07.2003 г. до 10.08.2003 г. И по двата болнични листа е определен режим на лечение "свободен". В периода от 14.07.2003 г. до 28.07.2003 г. Александрова е провела санаториално лечение в "СБР-НК " ЕАД - филиал Нареченски бани. Административният орган е приел, че е налице нарушение на режима, определен от здравните органи, което води до прилагане хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО - неизплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност. При тези данни и на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено процесното разпореждане № 282/16.05.2008 г. на началник отдел КПК за сумата по ревизионен акт за начет - главница 92, 18 лв. и лихви 98, 02 лв. С решение № 10/9.07.2008 г. директорът на РУ"СО" гр. Ямбол е оставил без уважение жалбата на "Котонс Индустри България" АД срещу въпросното разпореждане. Първоинстанционният съд е приел цитираните административни актове законосъобразни. Настоящата инстанция счита постановеното първоинстанционно решение за неправилно. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза. В конкретния случая не е осъществен фактическия състав на нито една от предвидените в нормата хипотези. По делото не е спорен фактът, че представените от Анка Илиева Александрова два болнични листа - № 249/11.06.2003 г. за периода от 11.06.2003 г. до 11.07.2003 г. и № 310/10.07.2003 г. за периода от 11.07.2003 г. до 10.08.2003 г., не е били обжалвани по съответния ред от правоимащите лица. Следователно същите са влезли в сила и съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. При тези съображения, правилно и на законово основание на осигуреното лице е било изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност. Следователно, не е причинена щета на държавното обществено осигуряване по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и няма основание за съставяне на ревизионен акт за възстановяване на сумите, посочени в административните актове. Същите са издадени при липса на правните предпоставки, предвидени в материалния закон и следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. След като не е приложил правилно материалноправната норма, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено поради наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, като оспорените административни актове бъдат отменени, поради изложените по-горе съображения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,