Решение № 2636 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5161/2011 г.

Решение № 2636 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5161/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Г. от гр. В., подадена чрез пълномощника му адв. Р. М., срещу решението, постановено по адм. дело № 700/2010 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт /РА/ № 1000371/17.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т., офис В., потвърден с решение № 339/09.08.2010 г. на Директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ В. Т. при ЦУ на НАП. Касаторът излага доводи, че решението на Административен съд В. Т. е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Искането е за отмяна на решението на АС - В. Т.. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново, в писмен отговор, подаден от процесуалния представител юрск. Калчев, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС В. е ревизионен акт № 1000371/17.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т., офис В., в частта, потвърдена с решение № 339/09.08.2010 г. на ДД "ОУИ" В. Т., с който за касатора в качеството му на ЕТ "Л. Н. Г." са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 09.2008 г. в размер на 56 171 лв. и лихви върху него в размер на 11 151,65 лв. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и е установил пълно следната фактическа обстановка: Към 09.09.2008 г. е извършена проверка на складовите наличности на търговеца, развиващ дейност в областта на мебелната промишленост и търговията, оперативни органи при ТД на НАП В.. Установена е липса на налични материални запаси, за което е издаден и връчен на представляващия съответен протокол. Към този момент по счетоводни данни предприятието на едноличния търговец има наличности, поради което и след направена съпоставка между фактическа наличност и наличност по счетоводни данни, е установена неотчетена реализация на стоки на стойност 280 855 лв., върху която сума допълнително е начислен ДДС в размер на 56 171 лв. за данъчен период м. 09.2008 г. от ЗДДС. В хода на ревизионно производство, започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия от 12.11.2009 г. са констатирани наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - липса на документи, представляващи част от счетоводната отчетност, счетоводството не дава възможност за установяване на основата на данъчно облагане, поради което за д. п. м. 09.2008 г. основата за данъчно облагане е определена на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което на ревизираното лице е връчено уведомление по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК. Касационните оплаквания са за необоснованост - неправилна оценка на фактите относно начина на водене на счетоводството на търговеца и отразяването на търговските операции в регистрите, за незаконосъобразност поради липса на предпоставки за приложение на нормата на чл. 122 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане с ДДС и поради неприлагане на института на погасителната давност. Оплакванията са неоснователни. В хода на ревизионното производство, в резултат на връчени ИПДПОЗЛ № 97-01-1926/19.11.2009 г. и № 97-01-171/16.02.2010 г. органите по приходите са констатирали наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 4 - липсващи документи, представляващи част от счетоводната отчетност - инвентаризационен опис към 31.12.2008 г. на наличности по сметки "материали" и "стоки", данни за начина и времето на придобиване на стоките и материалите, за упражнен данъчен кредит и за наличности, както и данни, че счетоводството не е водено съгласно ЗСч., поради което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Ревизираният субект не е представил всички доказателства от значение за определяне на задълженията му в указания от органа по приходите срок. На ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № ИТ-00-495/09.03.2010 г., че основата за облагане по ДДС за данъчен период м. 09.2008 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 и му е даден 14-дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. При тези данни, които са установени от първоинстанционния съд и са налични по ревизионната преписка, приета като доказателство по делото, се установява пълно, че са налице предпоставките по т. 4 на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Правилно е прието от съда, че са били налице основания за провеждане на ревизия при особени случаи и облагане по аналог. При извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК и при наличие на основанията за това, в тежест на ревизираното лице е да обори фактическите констатации в ревизионния акт, предвид презумпцията уредена в чл. 124, ал. 2 ДОПК. В процесния случай в РА е прието, че е налице неотчетена реализация на стоки предвид липсващата фактическа складова наличност на такива към м. септември 2008 г., съпоставена към данните от счетоводната отчетност за наличности на стоки на стойност 280 855 лв. В защитната си теза ревизираното лице изразява несъгласие с протокола за проверка на наличност и се позовава на счетоводни грешки. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени от първоинстанционния съд, който мотивирано и законосъобразно е приел тяхната неоснователност. Протоколът от 09.09.08 г. е официален документ, притежаващ материална и формална доказателствена сила. Същият е съставен при спазване изискванията на чл. 50 ДОПК, съдържа подписа на надлежния представител на търговеца и е годно доказателство за удостоверените в него факти и обстоятелства. Съдът се е позовал на неоспорено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице установява, че счетоводни сметки 304 "Стоки" и 302 - "материали" не са водени аналитично, нито заприходяването на стоките, нито тяхното отписване, което не дава възможност за количествено следене на закупените и продадени стоки. Заприходяването и отписването на стоките и материалите е ставало с фактури за покупки и продажби - стойностно. Отписването на стоките е извършвано стойностно. След като е изследвало сметките 302 "Материали" и 304 "Стоки" вещото лице е направило извода, че притежаваните от жалбоподателя първични счетоводни документи за доставка на материали и стоки са съпоставими със счетоводните записвания по тези сметки, но при липса на аналитичност не може да се установи кои са процесните стоки и материали по вид и количество и съответно кога са придобити. Упражнено е правото на данъчен кредит по документите, с които са придобити всички стоки и материали от жалбоподателя, но не може да бъде установено по процесните кога и как, с оглед факта, че счетоводството е водено синтетично и не могат да бъдат индивидуализирани процесните материали и стоки и от там да бъде определена и данъчната фактура, с която са доставени. Притежаваната от жалбоподателя счетоводна отчетност към 09.09.2008 г. показва пълна съпоставимост между посочените стойности в края на отчетния период и посочените в оборотната ведомост в началото на всеки отчетен период, и дава възможност да се определи стойностно наличието на стоки и суровини, която според заключението отговаря на определената в РА - общо 280 855 лв. При тези данни изводите на съда за установена неотчетена реализация на материали и стоки са напълно обосновани. Ревизираното лице не е провело пълно насрещно доказване на твърденията си за наличие на счетоводна грешка. Данни за такава грешка не се установяват от експертната проверка, не са представени каквито и да било доказателства за изправяне на такива грешки по реда на препоръчителния и алтернативен подход по съответния счетоводен стандарт, нито на данъчния ефект от такава счетоводна грешка. Ревизираното лице своевременно е изписвало отчетната стойност на продадените от него стоки съгласно данните от ГДД на търговеца за 2000 г. - 2007 г. Законосъобразни са и изводите на съда относно правилното приложение на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на основата за облагане по ЗДДС за м. 09.2008 г. след извършен анализ на относимите обстоятелства по т. 1, т. 2, т. 4, т. 8, т. 15 от същата норма, а именно вида и характера на фактически осъществяваната дейност; платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания; официални документи и документи с достоверни данни; брутните приходи/доходи; получените и извършени доставки и упражненото право на данъчен кредит и др. Законосъобразно е прието от съда, че липсват предпоставки за прилагане на института на погасителна давност. Ограничението на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, регламентиращо изключението за неизвършване на корекция на ползване на данъчен кредит за стоки и услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, е неприложимо в случая. Това е така, защото се установява въз основа на експертното заключение, че не може да бъде установено кога и как упражнено правото на данъчен кредит по документите, с които са придобити всички стоки и материали от жалбоподателя, с оглед факта, че счетоводството е водено синтетично и не могат да бъдат индивидуализирани процесните материали и стоки и от там да бъде определена и данъчната фактура, с която са доставени. В доказателствена тежест на лицето, което претендира, че в негова полза е възникнала възможността за прилагане на погасителната давност, е да установи всички предпоставки за това. В случая не може да се установи началният момент, от който започва да тече давността, поради поведението на лицето, което не е водело счетоводството си по начин, позволяващ това. Приложим е общият принцип в правото, че никой субект не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Предвид изложеното касационният съд намира за правилни изводите на АС В. Т., че с обжалвания пред него РА законосъобразно е определен допълнително дължим данък по ЗДДС за м. 09.2008 г. в размер на 56 171 лв. и съответните лихви върху него в размер на 11 151.65 лв. Решаващият съд в този смисъл като е взел предвид наличната фактическа обстановка е направил съответните правилни правни изводи. Не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото разноски не се дължат в полза на касатора, нито в полза на ответника по касация, за който няма данни да е направил такива. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение