Решение № 14120 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1536/2014 г.

Решение № 14120 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1536/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производство чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, гр. София, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 7405/28.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3615/2013 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 2171206630/18.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с Решение № 455/11.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установен по отношение на "Гама Тех" ЕООД корпоративен данък за 2010 г. в размер на главница - 98 435,93 лв. и лихви за забава - 17 477,10 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи за наличие на предпоставките за преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2010 г., касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено ново с което се отхвърли жалбата срещу процесния РА. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Гама Тех" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Иванова, в писмени бележки и в съдебно заседание, излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2171206630/18.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с Решение № 455/11.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установен на "Гама Тех" ЕООД корпоративен данък за 2010 г. в размер на 98 435,93 лв. и лихви за забава - 17 477,10 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че в счетоводството на дружеството - жалбоподател от Николай Николов е внесена сумата от 1 000 000 лв. в качеството му на едноличен собственик на капитала. Според обясненията на собственика на дружеството тази сума е предоставена в заем от "Пим Прима" АД. На 29.12.2010 г. Жалбоподателят заплаща в брой процесната сума на Вергил Алексов, представляваща продажната цена по сделка за придобиване чрез покупко-продажба на недвижим имот. На същата дата продавача Вергил Алексов дарява процесната сума на Николай Николов, който с тази сума погасява задължението на "Гама Тех" ЕООД към "Пим Прима" АД. Тези факти не се оспорват и съдът е обсъдил събраните и приети по делото доказателства: нотариален акт, банкови извлечения и счетоводни записвания. След анализ на събраните доказателства ревизиращият орган е приел, че не е налице реално плащане на продавача Вергил Алексов, тъй като сумата е върната веднага, без да има теглене, а е осъществено безвъзмездно придобиване от ревизираното дружество на дълготраен материален актив, който се явява неотчетен приход, представляващ нарастване стойността на икономическата изгода през отчетния период. Тъй като придобитият актив не е отчетен по предвидения в счетоводното законодателство ред - чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, и на основание чл. 78 ЗКПО ревизиращият орган е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2010 г. с 1 000 000 лв., в резултат на което е определил печалба в размер на 984 359,34 лв. и следващ се корпоративен данък в размер на 98 435,93 лв. От заключението на приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че недвижимият имот е заведен като придобиване на инвестиционен имот, част Б на предприятието "Нетекущи активи", а не като получено дарение. Ако е налице придобиване на ДМА, според вещото лице, не би следвало да има промяна в декларираните данни, а ако е получено дарение - за 2010 г. данъчният финансов резултат не би се променил. При така установените факти съдът е приел, че ако се приеме тезата на органа по приходите, че не е извършено плащане по покупко-продажбата на недвижимия имот, то това не води автоматически до извода, че е налице безвъзмездна сделка. Задължението за заплащане на продажната цена остава. При наличието на задължения финансовия резултат се преобразува при наличието на някоя от предпоставките на чл. 46, ал. 1 ЗКПО, които не са установени в конкретния случай. Ако се възприеме, че е налице прикрита сделка /дарение/, то данъчното задължение следва да се определя при условията на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, поради което съдът е приел, че е приложим счетоводен стандарт /СС/ 20 - Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ, по силата на т. 3.8. от него. Обсъдил е т. 3.2., във вр. т. 3.8. от СС 20 и е приел, че финансирането се признава като приход в текущия период за дарения, свързани с амортизируеми активи - пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението. Следователно от придобиването на амортизируем ДМА не възниква печалба за 2010 г. за ревизираното дружество, обуславяща преобразуването на счетоводния финансов резултат. Позовал се е на заключението на вещото лице и е приел за установено, че процесният недвижим имот е заведен като придобиване на инвестиционен имот, част от раздел Б на предприятието "Нетекущи активи"; Характерът на стопанската операция по сделката с недвижимия имот е придобиване на ДМА, а не дарение. Ако е налице придобиване на ДМА /покупко-продажба/ не би имало промяна на декларираните данни. При приложението на СС 20, дори да се приеме че е налице дарение, то това не би се отразило върху финансовия резултат за 2010 г.; Предприятието следва да отрази като приход само начислените за съответния период счетоводни амортизации, но за 2010 г. данъчният финансов резултат не се променя. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. След подробен анализ на събраните и неоспорени от страните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Неоснователен е довода на касатора, че неправилно съдът е приел, че дори да не е извършено плащане по покупко-продажбата на недвижимия имот, то това не води до извода, че е налице безвъзмездна сделка, тъй като задължението за заплащане на продажната цена остава. Съдът според касатора не е съобразил обстоятелството, че твърдението за извършено плащане е оборено от ревизиращия орган. Настоящият състав споделя извода на съда, че дори да е оборен твърдяния факт на плащане по процесния нотариален акт, въз основа на счетоводни записвания в счетоводството на ответника по жалбата, ПКО с дата 30.12.2010 г., в противоречие с твърденията на Н. Николов, че плащането е станало на 29.12.2010 г. и осчетоводяването на разхода по сметка Каса, сторнирано веднага, то със стойността на дарения недвижим имот, не следва да се извърши увеличение на финансовия резултат. Това е така, тъй като както е приел АС приложими са разпоредбите на СС 20, а съгласно приетото без оспорване заключение на ССЕ в този случай предприятието следва да отрази като приход само начислените за съответния период счетоводни амортизации, но за 2010 г. данъчният финансов резултат не се променя. При липса на оспорване на приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на ССЕ, е неоснователно позоваването в касационната жалба на неправилност на решението на съда поради неговото кредитиране. Посочените в касационната жалба счетоводни записвания, които е следвало да извърши ДЗЛ, различни от посочените от вещото лице, не са били поставени като задача на експерта в първоинстанционното производство, поради което и не следва да бъдат обсъждани за първи път в касационното производство. Неоснователно е възражението на касатора за неприложимост на посочения СС, тъй като в случая не е налице финансиране, а е налице хипотеза в която финансирането е като последица на облигационен акт по режима на ЗЗД. На основание § 3.8 от СС 20 по реда на този стандарт се отчитат получените в предприятието дарения от трети лица /неправителствени организации/. Начисляването на разходи от финансирането не би довело до реализиране на счетоводна и данъчна печалба за ДЗЛ. Съобразявайки текста на § 3.2 от СС 20, съгласно който правителствените дарения се отчитат като финансиране, а не като извънреден приход, съдът правилно е приложил материалния закон. Финансирането според § 3.2, б. "а" от С20 се признава като приход за дарения, свързани с амортизируеми активи, пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението. В тази насока е неоснователен довода на касатора за приложение на СС18, тъй като видно от § 1.2 в този стандарт не се разглеждат признаването на приходи от правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. Неоснователен е довода на касатора, че дружеството е следвало да отчете извънредни приходи, във връзка с придобития имот. Обстоятелството по какъв начин е финансирана сделка по придобиване на недвижим имот не се отразява на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч, съгласно който принципът на текущото начисляване се изразява в това, че приходите и разходите произтичащи от сделки и събития се начисляват от момента на тяхното възникване, независимо от момента на плащане или получаване на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода за който се отнасят. На следващо място така както е приел АС, дори да се приеме, че не е налице плащане към продавача В. Николов, то придобиването на имота не е безвъзмездно, а възникналото задължение през 2010 г. за дружеството ще бъде предмет на данъчно преобразуване по ЗКПО по реда на чл. 46 от ЗКПО, което също не следва да бъде извършено през 2010 г., а в следващи данъчни периоди. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 3 540 лева, разноски за настоящата инстанция, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,