Решение № 14144 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 518/2011 г.

Решение № 14144 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 518/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на "ЗАК КОМЕРС" ООД - гр. Варна, бул. "Осми приморски полк", № 139, бл. 38, вх. "Г", ап. 22 с ЕИК 103659398, подадена чрез адв. О. Минчев против решение № 2422/23.11.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V-ти състав, постановено по адм. д. № 3284 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030802562/16.02.2009 г., поправен с РА № 904883/8.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, с който за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2006 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 12 750,62 лв. и са начислени лихви. "ЗАК КОМЕРС" ООД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 655 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като е допуснато отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Съдът не преценил в съвкупност всички представени по делото документи, не обсъдил относимите доказателства, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Не е взето предвид заключението по ССчЕ, съдът бил длъжен да прецени всички облигационни отношения в тяхната хронологична последователност и връзка. Касаторът моли за отмяна на решението. Ответникът - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С решение № 11126/29.09.2010 г. тричленен състав на ВАС, I отделение по адм. д. № 3951 по описа за 2010 г. на този съд е отменил решение № 130/22.01.2010 г., постановено по адм. д. № 1205/09 г. по описа на Варненския административен съд, връщайки делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване на указанията, дадени в отменителното решение. Съставът на ВАС се е мотивирал, че преценката на заключението по ССчЕ може да обуслови извод за доказано начисляване на данъка, но не и реалността на процесните доставки. Последните имат за предмет горива - газ пропан-бутан, чието приемо-предаване в хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД трябва да бъде доказано с други доказателства. При новото разглеждане на делото са представени приемо-предавателни протоколи между жалбоподателя и "Изгрев 2004" ООД, както и договор за доставка от 6.02.2006 г. Пълномощникът на "ЗАК КОМЕРС" ООД е изразил мнение за липсата на необходимост от изслушване на заключение по повторна ССчЕ. Правото на данъчен кредит е отказано по чл. 65, ал. 4, т. 4, чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). В обжалваното решение са формулирани мотиви, според които и по време на повторното разглеждане на делото жалбоподателят не е доказал осъществяването на доставки, в частност прехвърляне правото на собственост върху газ пропан-бутан, във връзка с чието изпълнение са издадени процесните фактури. Първоинстанционният съд е изложил пространни и убедителни съображения за несъответствията между представените частни писмени документи и останалите доказателства. Несъответствията са свързани с мястото на предаване/получаване на стоката. Липсват доказателства за последващата продажба на стоката и за направени транспортни разходи. Не са ангажирани доказателства, че двата броя МПС, марка "Мерцедес" притежават необходимите характеристики за превоз на количествата газ пропан - бутан от протоколите. Счетоводните записвания са недостатъчни. Не е доказано притежаването в собственост от "Изгрев" ООД на фактурираните количества газ към датите на издаване на фактурите и движението на стоката. Обсъдена е и разпоредбата на чл. 6 ЗДДС (отм.). Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Липсват съществени нарушения на съдопроизводствени правила, каквито са цитирани в касационната жалба. Съдебното решение съдържа ясни, убедителни и обосновани мотиви относно правнорелевантните факти и възражения на страните. Обсъдени са подробно всички относими доказателства, направено е ясно отбелязване на констатираните несъответствия, които мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция. Оплакванията на касатора във връзка с некредитиране заключението по ССчЕ са неоснователни. В отменителното решение на ВАС изрично е посочено, че заключението по ССчЕ би могло да се използва за установяване на обстоятелствата по начисляване на данъка. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства. Процесната реалност на доставката изисква наличието обаче и на други безспорни доказателства за прехвърляне собствеността върху родово - определените вещи. Още повече, че предметът на доставките е специфичен и предполага ползването конкретно на специализирани транспортни средства, на складова база. Не е доказано притежаването на фактурираните количества газ от доставчика. В касационното производство не са ангажирани други писмени доказателства, извън тези които е преценявал административния съд. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на VIII отделение