Решение № 6392 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2009 г.

Решение № 6392 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на Софийска РДНСК и на Иван Никифоров Иванов от с. Драговищица, срещу решение от 4.02.2008 г., постановено по адм. д. № 127/2007 г. на Софийски окръжен съд, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците, становище за неоснователност на касационната жалба изразява само Ангел Петров Войнов от с. Драговищица, в писмена защита и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са основателни. С обжалваното решение Софийският окръжен съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Ангел Петров Войнов и Марияна Тодорова Анкова, Заповед № А-02-8/30.01.2007 г. на н-ка на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е оставено в сила Разрешение за строеж № 225/13.122006 г. на главния архитект на община гр. Костинброд, за строеж "ограда в УПИ Х-общ. и УПИ ХI-общ., кв. 13 по плана на с. Драгожвищица, община гр. Костинброд, изцяло в имота на възложителя Иван Никифоров Иванов. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на разрешението за строеж не е спазена процедурата по чл. 183 ЗУТ, тъй като не е представено нотариално заверено съгласие от всички съсобственици на съседните обекти, което е абсолютна предпоставка за издаването на разрешението за строеж. Решението е неправилно. Единственото нарушение на материалния закон, за да отмени заповедта, съдът приема, че не е представено нотариално заверено съгласие от всички съсобственици на съседните обекти. Тези изводи са необосновани и противоречат на материалния закон. Правилото по чл. 48, ал. 3, второ изр. ЗУТ е, че когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите УПИ и ако разстоянието от оградата до жилище на първия етаж на сграда в съседен УПИ е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Изключението е по с изр. трето на същия текст, а именно, че е допустимо оградата да се разполага изцяло в имота на възложителя. При това изключение не се изисква изрично писмено съгласие на собствениците на засегнати УПИ, защото такива имоти няма, след като оградата няма да се разполага и в тях при равни части, освен ако разстоянието от оградата до жилище на първия етаж на сграда в съседен УПИ не отговаря на изискването да е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Такова намалено отстояние нито се е твърдяло от жалбоподателите срещу заповедта на н-ка на РДНСК, нито е установено по делото. По делото безспорно е установено, че Иван Никифоров Иванов, в чиято полза е издадено разрешението за строеж, е едноличен собственик по силата на нотариален за покупко-продажба от 1.06.2005 г., вписан на същата дата в съответните регистри, на УПИ Х-общ. и УПИ ХI-общ., кв. 13 по плана на с. Драговищица, който е в сила и до настоящия момент, поради което се явяват възложители по смисъла на чл. 161 ЗУТ и на строежа, за който е поискал разрешение за строеж, а оградата е разрешена да се построи изцяло в УПИ, които ще се ограждат. Разрешението е издадено въз основа на действуващ и до настоящия момент регулационен пран, като с решението на районния съд по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не може да се отмени нотариален акт, както и действуваща регулация, нито да създаде съсобственост на имотите. С него само е признато право да се възстанови имот. Освен това спорове за собственост не се решават от административните съдилища. В случая единствено релевантни са фактите, че Иван Никифоров Иванов, поискал разрешението за строеж, се легитимират като единствен собственик с нотариален акт на УПИ, който е в сила, по действуващия регулационен план, който също е в сила, както и че оградата е разрешена да се изпълни само в собствения му УПИ. С оглед изложеното разрешението за строеж е издадено на лице, имащо качеството на възложител и при спазване на материалноправните разпоредби и същото е законосъобразно, както е законосъобразна и заповедта на н-ка на РДНСК, с която същото е оставено в сила. Приемайки обратното, съдът е постановил решението при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Следва същото да се отмени, тъй като са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта на н-ка на РДНСК. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК