Решение № 12835 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10865/2015 г.

Решение № 12835 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10865/2015 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хидроенергетика" ООД, гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Хаджиева, против решение № 1380 от 7.07.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 818/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 161304098/9.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 201/26.02.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Ицко" ЕООД, "Янус 1" ЕООД, "Инкрес" ЕООД и "Бонус-2003" ЕООД и са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м. 11.2011 г. в размер на 26 054,97 лв. и лихви за просрочие, възлизащи на 5 305,94 лв., в резултат на увеличения финансов резултат, на дружеството е определен корпоративен данък за внасяне за 2011 г. в размер на 7 345,39 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 271,32 лв. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Коева-Димитрова, моли да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на размер на 26 054,97 лв. и лихви за просрочие, възлизащи на 5 305,94 лв. по фактури, издадени от "Ицко" ЕООД, "Янус 1" ЕООД, с предмет на доставките транспортни услуги, респективно ел. услуги и строително-монтажни работи и от "Инкрес" ЕООД и "Бонус-2003" ЕООД, с предмет на доставките съответно проводници и строителни материали по спецификация. Предмет е бил и определеният корпоративен данък за внасяне за 2011 г. в размер на 7 345,39 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 271,32 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на стоките и извършване на услугите, съответно настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС - доставки на стоки или услуги, както и основанието за конкретния доставчик - регистрирано лице да начисли данъка, поради което за "Хидроенергетика" ООД не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че липсват доказателства сочения като изпълнител търговец да е прехвърлил правото на собственост върху стоките на касатора, респ. да е извършил услугите, а се касае единствено и само до документално оформяне при липса на реално осъществена от това именно лице доставка на стоки, респективно на услуги. Съдът мотивира решението си с извода, че дори материали от рода на процесиите и услуги като фактурираните да са вложени при изграждането на МВЕЦ "Тополница" и процесния далекопровод, не може само по себе си това обстоятелство да обоснове категоричен извод, че процесните доставки са именно тези доставени, респ. извършени от посочените четирима доставчика. Съдът мотивирано е обсъдил всеки един от доставчиците и твърдените за осъществени доставки. Счел е, че досежно фактурираните от "Ицко" ЕООД транспортни услуги, не са ангажирани каквито и да е доказателства за фактическото им извършване - пътни листове, командировъчни заповеди, товарителници, доказателства за разполагаемостта с транспортни средства, както и за наети такива. По отношение на доставчика "Янус 1" ЕООД, с предмет на фактурите услуга за укрепителни, монтажни и наладъчни работи по въздушен електропровод 20 kV, присъединяващ МВЕЦ "Тополница" към енергийната мрежа съдът е обсъдил липсата на доказателства за възникнала необходимост година от извършване на фактурираните услуги. Позовал се е и на лисата на конкретно заключение на вещото лице при изготвянето на СТЕ, като е посочил, че само въз основа на предположение на експерта не може да се установяват факти от такъв характер. Изложено е още, че за процесния период м. 11.2011 г. РЛ е осчетоводило и фактура с предмет "монтаж далекопровод" издадена от "Нимас" ООД, което води до извода, че оспорващият е ползвал услуги и на друг доставчик. Такава установеност е налице и за доставките на транспортни услуги. Доставката на СМР от "Янус 1" ЕООД не се доказва нито с представените в хода на производството доказателства, нито от показанията на св. Попински. Мотивирано съдът е обсъдил, че във връзка с доставката на проводници от "Инкрест" ЕООД фактурирана през м. 11.2011 г. не се доказва по безспорен начин, че именно тези проводници са вложените при изграждане на процесния далекопровод. В подкрепа на изложеното съдът е посочил, липсата на доказателства за извършен транспорт от доставчика, чието е било договорното задължение за осъществяването му. Решаващият състав е приел, че плащането и издаването на фактурата са извършени две години след периода, в който се твърди, че същите са вложени в обекта. Досежно доставките на стоки от " Бонус 2003" ЕООД съдът е счел, че независимо от представените фактура, сертификат за качество, пътен лист и командировъчна заповед не се установява с категорични доказателства настъпилото събитие, което е обусловило необходимостта от доставяне на автоматични прекъсвачи, релета, кабел и др. Съдът е отхвърлил жалбата досежно определения корпоративен данък за 2011 г. определен на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Посочил е, че съгласно посочената разпоредба, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са свързани с дейността, респ. чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която норма не се признават за данъчни цели и разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съдът при постановяване на атакуваното решение се е позовал и на съдебната практика на СЕС. Решението е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. При постановяването му са формирани кореспондиращи с ангажираните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. В случая предмет на спора е реалността на доставките на стоки и услуги. Административният съд е установил релевантните факти като правилно е разпределил доказателствената тежест. Приел е, че ревизираното лице следва да докаже, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки и услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключението на експертите по допуснатите ССчЕ и СТЕ, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката и извършването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките предвид наличието на доказателства, а именно договори, фактури, плащания, счетоводна отчетност и последваща реализация. Този негов извод не се потвърждава от заключенията на вещите лица по допуснатите ССЕ и СТЕ, както и от свидетелските показания, тъй като осчетоводяването на сделките и извършването на последващи доставки с тях не е основание да се приеме еднозначно, че стоката, предмет на това последващо разпореждане, е получена точно от издателя на фактурата. Предвид липсата на реалност на доставките по процесните фактури за данъчен период м. 11.2011 г. изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни и относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2011 г., по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата от 130 274,83 лв. и определянето на корпоративен данък за внасяне за 2011 г. в размер на 7 345,39 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 271,32 лв. Според чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Финансовият резултат на дружеството е преобразуван, във връзка с отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчиците "Ицко" ЕООД, "Янус 1" ЕООД, "Инкрес" ЕООД и "Бонус-2003" ЕООД, по отношение на които правилно е прието от съда, че доставките по тях не са реално осъществени. Правилно от съда е посочена разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО, което предвижда счетоводният разхода да се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно недоказана реалност на фактурираните доставки и определения корпоративен данък за 2011 г. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно и на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено с първоинстанционното решение до размера, регламентиран в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,