Решение № 5298 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. и А. А. против решение 12678 от 28.11.2024 г., постановено по адм. д. 1767/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Н. Н. А. и А. А., против заповед 18-8006-25.07.2024г. на началника на СГКК - Варна, с която на основание чл. 99, т. 2 и чл. 100 АПК е отменена заповед 18-3184-19.03.2024г. на началника на СГКК - Варна за изменение на КККР на гр. Варна в частта относно промяна на общата граница между ПИ с идентификатор 10135.5545.324 и ПИ с идентификатор 10135.5545.4329; отменена е скица 15-631938-20.06.2024г. на имот с ид. 10135.5545.324, скица 15-631945-20.06.2024г. на сграда с ид. 10135.5545.324.1 и скица 15-631951-20.06.2024г. за сграда с ид. 10135.5545.324.2, и е възобновеноадминистративното производство по заявление с рег. 01-597054-24.10.2023г. до СГКК - Варна от Н. Н. А. и А. А. за изменение на КК и КР в частта относно промяна на общата граница между имоти с идентификатори 10135.5545.324 и 10135.5545.4329. За да постанови този резултат съдът констатира, че заповед 18-3184-19.03.2024г. на началника на СГКК Варна не е съобщена на Т. Б. В. и В. И. В., собственици на ПИ с идентификатор 10135.5545.4329, която граница се променя с цитираната заповед и съответно същата не е влязла в сила, поради което прави извод, че не са налице предпоставките на чл. 99 АПК за възобновяване на административното производство. Съдът приема, че оспорената заповед е административен акт, постановен по реда на чл. 91 АПК, независимо от посочената в същата правно основание, което е нарушение на изискванията за форма на административния акт, но това нарушение в случая не е съществено и не налага отмяна на заповедта, тъй като волята на административния орган и последиците от акта са ясни и недвусмислени, и позволяват упражняването на съдебен контрол. Прави извод, че е налице акт по чл. 91, ал. 1 АПК, предвид съдържанието и разпоредителната част на оспорената заповед, с която частично се оттегля заповед 18-3184/19.03.2024г. - в частта на общата граница между имоти с идентификатори 10135.5545.324 и 10135.5545.4329 и в заповедта изрично е разпоредено след приключване на сроковете по АПК, кадастралната карта и кадастралните регистри да бъдат възстановени във вида преди актуализацията на КККР със заповед 18-3184/19.03.2024г. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая оспорената заповед е издадена по реда на чл. 91, ал. 1 АПК. Цитираната норма дава възможност на административния орган, издател на акта, да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като в закона изрично е посочено "оспорения акт", т.е. пред административния орган следва да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В 7 - дневен срок от подаването на редовна, сезираща по - горестоящия административен орган или съда жалба, издателят на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила акт. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по - горестоящия административен орган или съда. Има се предвид жалба, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. Следователно законодателят, предоставяйки правото на отзив на административния орган, не е направил разграничение, въпреки мястото на нормата, между сезирането с редовна жалба на по-горестоящия орган или на съда. При наличие на редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика преразглеждането му, е налице едната предпоставка за това и съответно материално правна компетентност на органа да се произнесе по чл. 91 ал. 1 от АПК. В случая не е налице редовна жалба, отговаряща на изискванията на чл. 85 АПК. Освен това правилото на чл. 91, ал. 1 АПК предоставя правомощия на административния орган да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му. В случая началникът на СГКК Варна отменя заповед 18-3184-19.03.2024г. на началника на СГКК - Варна за изменение на КККР на гр. Варна в частта относно промяна на общата граница между ПИ с идентификатор 10135.5545.324 и ПИ с идентификатор 10135.5545.4329; отменя скица 15-631938-20.06.2024г. на имот с ид. 10135.5545.324, скица 15-631945-20.06.2024г. на сграда с идентификатор 10135.5545.324.1 и скица 15-631951-20.06.2024г. за сграда с идентификатор 10135.5545.324.2, и възобновяваадминистративното производство по заявление с рег. 01-597054-24.10.2023г. до СГКК - Варна от Н. Н. А. и А. А. за изменение на КК и КР в частта относно промяна на общата граница между имоти с ид. 10135.5545.324 и 10135.5545.4329. Следователно издаденият акт частично е отменен, административното производство е възобновено и не е издаден акт по същество, а именно изменение или отказ за изменение за вписване на промени в КККР, в отменената част. В случая изрично в оспорената заповед е отменена частично заповед 18-3184-19.03.2024г. и изрично административното производство е възобновено. Следователно е налице съответствие в заповедта на посочените в същата правни основания за издаването й разпоредителната й част. Ето защо е налице възобновяване на производството по издаване на административния акт, а не отзив. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че административният акт, предмет на възобновяване не е влязъл в сила, поради което и възобновяването е недопустимо, тъй като правилото на чл. 99 АПК изрично изисква влязъл в сила административен акт. С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна да заплати на Н. Н. А. и А. А. сумата 140 лв., представляваща заплатена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,