Решение № 2601 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15523/2013 г.

Решение № 2601 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15523/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е във връзка с жалба, подадена от Радка Стайкова Андреева, срещу решение № 11187 от 31.07.2013 г., постановено по адм. дело № 11111/2012 г. по описа на Върховен административен съд - първо отделение, с което е оставено в сила решение № 1142 от 2.07.2012 г. по адм. дело № 2438/2010 г. на Административен съд Бургас. С представена по делото молба е направено уточнение, че подадената жалба представлява молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, като се излагат твърдения за противоречие на влезлия в сила съдебен акт с решение № 7107 от 23.05.2013 г. постановено по адм. дело № 11149/2012 г. по описа на Върховен административен съд - осмо отделение. Твърди се още, че издадено удостоверение от 29.10.2013 г. на Окръжна прокуратура Сливен представлява ново обстоятелство по делото. Според молителката са налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 и т. 1 от АПК. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, I колегия, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело № 11111/2012 г. по описа на ВАС, първо отделение, е образувано във връзка с подадена касационна жалба от настоящата молителка против Решение № 1142 от 2.07.2012 г. по адм. дело № 2438/2010 г. на Административния съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Радка Стайкова Андреева срещу ревизионен акт № 2001000340 от 9.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-348 от 15.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас относно определено задължение за 2004 г. в размер на 10 774.90 лв. и лихва за забава, както и за 2005 г. в размер на 11 941.92 лв. и лихва за забава, представляващо задължение за данък върху доходите. С Решението чиято отмяна се претендира ВАС е оставил в сила решението на Административен съд Бургас. С посоченото от молителката, като основание за отмяна по т. 4 от чл. 239 от АПК, решение № 7107 от 23.05.2013 г. по адм. дело № 11149/2012 г. се отменя решение № 1143 от 2.07.2012 г., постановено от Административен съд. Бургас по адм. дело № 2437/2010 г., в частта за разноските за сумата над 197,16 лв. до 362 лв., както и в частта, с което е изменен Ревизионен акт № 2001000338/9.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас срещу Емил Димитров Андреев от гр. Сливен, който акт е потвърден с Решение № РД-10-349/15.11.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и лихва, и вместо него е постановена отмяна на Ревизионен акт № 2001000338/9.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-349/15.11.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно установените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. на Емил Димитров Андреев от гр. Сливен, ведно със съответната лихва. В останалата обжалвана част решението на Административен съд Бургас е оставено в сила. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/2010 г. на ОС на колегиите на ВАС. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са налице. На първо място съдебните производства не са с идентични страни - страни в производството по адм. дело № 11111/2012 г. са Радка Стайкова Андреева (жалбоподател) и директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП (ответник); а в производството по адм. дело № 11149/2012 г. са Емил Димитров Андреев (жалбоподател) и директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас. Производствата са образувани по касационни жалби на различни жалбоподатели. На следващо място предмет на съдебно обжалване по двете дела са различни ревизионни актове издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, следователно не може да се говори за идентичност на производствата, а за тяхното сходство. Не е налице основателност на искането по чл. 239, т. 4 от АПК, поради констатирано от молителя противоречие в мотивите на съдебните състави. Ето защо при липсата на пълно тъждество между делата не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Неоснователно е и искането за отмяна, основано на чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбите за отмяна, като извънреден способ, на влезли в сила съдебни решения, са изключително изчерпателни и конкретизиращи, с оглед стабилитета на постановения съдебен акт. Именно във връзка с този стабилитет т. 1 от чл. 239 от АПК въвежда много ограничително възможността да се иска отмяна - само ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай това не е така. В голямата си част от доводите искането за отмяна представлява отново възражения като в касационна жалба, което в случая е недопустимо. Представеното удостоверение от 29.10.2013 г. на Окръжна прокуратура Сливен не представлява ново обстоятелство или нови писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, още повече, че не би могло да се отрази върху основанието за възникване на задълженията по процесния акт. С оглед изхода на делото на молителката разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,