Решение № 7025 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2008 г.

Решение № 7025 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Мариана Любомирова Куманова-Пенева, срещу решение № 527 от 24.07.2008 г., постановено по адм. дело № 66 по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отменен ДРА № 719 от 12.10.2005 г. на данъчния орган при ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 1197 от 15.12.2005 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, за определени на "Гранит 2000" АД задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци и съответните лихви за данъчния период от 2000 до 2004 г. включително. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Касаторът твърди, че неправилно е приетото от съда, че неправилно ОС е приел, че дружеството не е собственик на процесните имоти и неправилно е приложена разпоредбата на чл. 11 ЗМДТ . По подробни съображения в този смисъл моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователни възраженията в касационната жалба, а решението - за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея основания, както и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Варненският окръжен съд - административно отделение, е отменил ДРА № 719 от 12.10.2005 г. на данъчния орган при ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 1197 от 15.12.2005 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, за определени на "Гранит 2000" АД задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци и съответните лихви за данъчния период от 2000 до 2004 г. включително. За да отмени ДРА, съдът е приел, че за да са дължими от ревизираното лице определените му с ДРА задължения по ЗМДТ, то е необходимо същият да е собственик на имота. Предвид влязлото в сила съдебно решение № 132 от 14.10.2005 г. по гр. дело № 104 от 2005 г. по описа на РС - гр. Генерал Тошево (оставено в сила с решение № 95 от 07.04.2006 г. по гр. дело № 56 от 2006 г. по описа на Окръжния съд - гр. Добрич), с което е отхвърлена исковата молба с правно основание чл. 108 ЗС, предявена от ревизирания субект против община Генерал Тошево за признаване на собственост върху процесните недвижими имоти, за които са начислени задължения по ЗМДТ с процесния ДРА, съдът е приел, че липсва валидно прехвърляне на правото на собственост върху тези имоти в полза на праводателя на "Гранит 2000" АД - кооперация "Златен клас", която не е била собственик на същите. Приел е, че извършеното апортиране не е валидно, самият апорт не е бил и вписан в Службата по вписванията и е непротивопоставим на трети лица, каквито са и данъчните органи, които неправилно са приели, че ревизираното дружество, в полза на което е бил извършен апортът, е станало собственик на тези имоти. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Основателно съдът е приел, че ревизираният субект не е станал собственик на процесните имоти и следователно по отношение на тях той не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, за да дължи данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за тези имоти. Правилно съдът е посочил и това, че извън правомощията на данъчния орган е да признава дружеството за собственик на тези имоти по силата на давностно владение. Освен това липсват както доказателства, така и твърдения, че АД "Гранит 2000" е приобретател на вещно право на ползване или концесионер на тези имоти, в които случаи същият би се явил данъчнозадължено лице по смисъла на ЗМДТ, за да дължи определените с ДРА задължения. Неоснователно в касационната жалба страната се позовава на нищожност на съдебните решения (цитирани по-горе), постановени от Районния съд - гр. Генерал Тошево, и от Добричкия окръжен съд. Тези решения са постановени от надлежни съдилища в надлежен състав и в пределите на тяхната правораздавателна власт. Изготвени са в съответната форма и са подписани и няма данни те да са обявени за нищожни по съответния ред, поради което правилно съдът е съобразил тяхната задължителна сила относно спора за собствеността върху процесните имоти. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,