Решение № 13540 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2024 г.

ВАСПърво отделение12.12.2024 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 602/29.04.2024 г. на Административен съд Кърджали постановено по адм. дело 375/2023 г.

ОСЪЖДА ДФ Земеделие да заплати на Ш. А. К. от гр. Кърджали сумата 1000 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. К. Милева против решение 602/29.04.2024 г. на Административен съд Кърджали постановено по адм. дело 375/2023 г., с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 за кампания 2021 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2780#5 от 25.08.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че са изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на агроекологичния ангажимент по чл. 18, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015 г. за издаване на оспорения акт, като излага доводи за нарушение на изискването за припокриване на заявената за плащане площ по мярка 10 Агроекология и климат за кампания 2017 спрямо одобрената/референтната площ при поемането на агроекологичния ангажимент през 2015 г. Твърди, че К. е имала възможност в срок до 31.05 на годината, в която е подадено заявлението за подпомагане да изясни причините за генерираната грешка от автоматичната проверка, с която е запозната, ако е проявила необходимата грижа. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение Ответникът Ш. А. К. от гр. Кърджали, чрез адвокат Б. Милев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения за липса на касационни основания по чл.209, т. 3 АПК, изложени в представен писмен отговор от 29.05.2024 г. Претендира присъждане на направените разноски. Заключението на прокурора от върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 за кампания 2021 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/2780#5 от 25.08.2023 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие по отношение на Ш. А. К. от гр. Кърджали в размер на 1 130.99 лева на основание чл. 18, ал.3, т. 3 и ал. 4, б. г и чл.20, ал.2 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 (наредба 7/24.02.2015 г.). Като фактическо основание за издаване на акта е посочено установено 20.17 % припокриване на площта от заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). Установеното публично държавно вземане е в размер на 1130.99 лева, представляващо 10 % от общата сума по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1, изплатена през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента от 11 309.88 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения индивидуален административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на Ш. К. за кампания 2021. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган по чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП въз основа на надлежно делегирани правомощия със заповед 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, но е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2 и 3 АПК поради липса на мотиви и в нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК за изясняване на всички факти от значение за издаване на акта, за обсъждане възраженията на адресата на акта и за събиране на доказателства. В акта липсват каквито и да било установявания за съществуването на материалноправните предпоставки, с които законът свързва прекратяването на агроекологичния ангажимент. Не са обсъдени възраженията на Ш. К., направени в хода на административното производство с писмо от 23.06.2023 г. Липсва произнасяне по доводите й за съществуването на проблем в специализирания софтуер при изчисляване площта на припокриване на заявените парцели, както и по твърденията на земеделския стопанин за генерирани грешки в ИСАК при подаване на заявлението за 2021 година. От административния орган не са обсъдени и твърденията, че при подаване на заявлението за кампания 2021, ИСАК е позволявала заявяването само на един парцел БЗС с номер 68120-11-7-1, по причина на това, че софтуерът сравнява площта не с референтната 2017 година, а с предходната 2020 година, както и твърденията, че при редакция на заявлението на 31.05.2021 г. системата е отхвърлила общо 13 броя парцели т.е. всички с изключение на един 56589-358-4-1 с площ 6.23 ха. Не са обсъдени и резултатите от проверката на заявлението от 31.05.2021 г., според които площта заявена за подпомагане по направление ВПС-1 е 28.17 ха, като не става ясно за коя година е заявена тази площ. Ако се вземе предвид предходната 2020 година, заявената площ е 27.98 ха съгласно таблицата от 05.06.2020 г. При издаването на акта не е обсъдено и възражението, че изплатените суми за периода 2017 2020 са в общ размер на 4 356.36 лева, а не посочените в акта 11 309.88 лева. Не е взето предвид, че уведомителното писмо за одобрените площи за кампания 2017, с което се разширява поетия ангажимент, е издадено на 20.03.2023 г. т.е. две години след изтичане на периода, за който се отнася 2017 2020 и вследствие на това на заявителя се вменява неизпълнение на ангажимент, който е одобрен две години след изтичане на срока му. Според съда изчисленията на административния орган за припокриване на площта от 20.77 % се основават на уведомителното писмо изх. 01-090-11/206#9 от 20.03.2023 г. за одобряване на новозаявени парцели за участие по мярка 10 Агроекология и климат. Това писмо е издадено три години след влизане в сила на съдебното решение 111/24.04.2019 г. по адм. дело 431/2018 г. на Административен съд Кърджали и не е съществувало към датата на подаване на заявлението за кампания 2021. С тези съображения, съдът е обосновал извод, че при издаването на оспорения акт не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 АПК и принципите, посочени в чл. 6 АПК. В конкретния случай не е изяснено по какви причини системата ИСАК не е позволила заявяването за кампания 2021 на същите парцели, заявени през 2017 година и защо тези парцели се приемат за незаявени, съответно парцелите за коя година са послужили като база за изчисление процента на припокриване на площите. Бланкетното цитиране на разпоредби от Наредба 7/24.02.2015 г. не изпълнява изискването за мотивиране на административния акт. Липсата на ясни, логични и разбираеми мотиви в акта е определена от съда като особено съществен порок във формата, съставляващ самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният акт за прекратяване на ангажимент и установяване на публично вземане в размер на 1 130.99 лева е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при неизпълнение на задълженията по чл. 35 във връзка с чл. 36, ал.1 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за преценката относно спазването на изискванията по чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015, което е послужило като основание за издаването му. Тази норма предвижда, че одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4, сред които и направление възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС), може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по чл. 20, ал. 6 и 7 от същата наредба. По фактическите установявания на първоинстанционния съд, определеният в оспорения акт процент на припокриване на площите, заявени за текущата кампания 2021 - 20.17 % - е резултат от незаявяване на 12 от общо 13те от референтните (одобрени) парцели с обща площ 30.84 ха, за които е поет ангажимента по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност - ВПС-1". От представените по делото резултати от автоматичните проверки на заявленията за кампания 2021, подадени от Ш. К. на 14.05.2021 г. и на 31.05.2021 г., съдът е констатирал, че незаявяването на тези парцели е по причина на генерирани в ИСАК съобщения и грешки за стартирало производство по прекратяване на поетия ангажимент, които са препятствали надлежното им заявяване. Към момента на издаване на оспорения акт 23.08.2023 г. - са налице влезли в сила съдебни решения по адм. дело 6656/2019 г. и по адм.дело 8454/2021 г. на Върховния административен съд, с които е потвърдена отмяната, съответно нищожността на двата акта за прекратяване на ангажимент на Ш. К. по мярка 10 Агроекология и климат съответно изх. 02-09-6500/1510 от 14.11.2018 г. и изх. 01-6500/980 от 17.02.2021 г. издадени по заявлението й за подпомагане за кампания 2017. Тези обстоятелства, както и причините, поради които референтните парцели не са заявени за кампания 2021 г., са посочени във възражението на Ш. К. срещу издаване на акта, подадено на 05.06.2023 г. Правилно съдът е приел, че необсъждането на тези възражения представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е довело до неизясняване на всички факти от значение за спазването на изискването по чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015 г. и е опорочило преценка на органа за наличие на материалноправните основания по чл. 18, ал.3, т.3 от същата наредба за едновременното прекратяване на ангажимента по мярката и установяване на публични вземания. Генерираните при автоматичните проверки, грешки и съобщения в ИСАК за стартирало производство по прекратяване на ангажимент към момента на подаване на заявлението за кампания 2021 г. на 14.05.2021 г. и на 31.05.2021 г., са свързани с издадените от административния орган незаконосъобразен, съответно нищожен акт за прекратяване на ангажимент по заявлението на Ш. К. за кампания 2017 г. и с неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение 111/24.04.2019 г. по адм. дело 431/2018 г. на Административен съд Кърджали, потвърдено с решение 4105/13.04.2020 г. на Върховния административен съд по адм. дело 6656/2019 г. Противно на твърденията в касационната жалба, Ш. К. е проявила дължимата грижа и на 31.05.2021 г. е предприела действия за коригиране на заявлението си за кампания 2021, подадено на 14.05.2021 г. Изложените от касатора съображения на наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване на ангажимент по мярката, поради нарушение на чл. 20, ал.2 от Наредба 7/24.02.2015 г. се отнасят за заявените площи за кампания 2017 спрямо заявените и одобрени площи за 2015 година и не са релевантни за законосъобразността на оспорения акт за прекратяване на ангажимент, издаден по заявлението за подпомагане за кампания 2021. Следва да се допълни, че от административния орган, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал.1 АПК, не е доказано по делото и изплащането на сумите по мярка 10 Агроекология и климат в общ размер на 11 309.88 лева. Представена е единствено справка за погасяване чрез прихващане на определената с оспорения акт сума за възстановяване в размер на 1 130.99 лева. Като е достигнал до идентични правни изводи и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК и е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението за кампания 2021, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 000 лева адвокатско възнаграждение платено в брой по договор за адвокатска защита и съдействие от 28.05.2024 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,