Решение № 6391 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2020 г.

Решение № 6391 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Нилок" ЕООД ЕИК ********* гр. С. чрез адв. Ненчев срещу Решение № 5689 от 3.10.2019 г., постановено по административно дело № 12262/2017 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002216009097-091-001/06.07.2017 г., потвърден и изменен в обжалваната част от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП с решение № 1542/29.09.2017 г., с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Ем ей Ви 75" ЕООД и "Би Си Груп" ЕООД в размер на 12 911, 48 лв. и е доначислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 11. 2015 г в размер на 4 161, 82 лв. Касаторът обжалва изцяло решението, като излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и неправилно е приел само поради липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, че доставките не са реални. Твърди, че решението противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Апостолов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 930 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № Р-22002216009097-091-001/6.07.2017 г., потвърден и изменен в обжалваната част от директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП с решение № 1542/29.09.2017 г., с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Ем ей Ви 75" ЕООД и "Би Си Груп" ЕООД в размер на 12 911, 48 лв. и е доначислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 11.2015 г в размер на 4 161, 82 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил и съобразил доказателствата относно компетентността на органа, издал РА и е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Административният съд е обсъдил всички събрани доказателства по делото, ведно с приетото без оспорване заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на тях е приел, че само въз основа на установените плащания в брой и по банка, както и фактът, че жалбоподателят надлежно е осчетоводил издадените фактури в счетоводството си не може да се приеме, че доставките от "Ем ей Ви 75" ЕООД и "Би Си Груп" ЕООД са реални. Съдът е посочил, че нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят е представил доказателства за реалното предаване на стоките и извършване на услугите, кои лица са осъществили доставките и извършили услугите, липсват доказателства на коя дата, кое лице или лица са извършили, още повече, че за ревизираните периоди по данни от НАП доставчиците не са разполагали с кадрова и материална обезпеченост да извършат услугите. Съдът е обсъдил представените приемо-предавателни протоколи и договори и въз основа на тях е приел, че не се доказва реалността на доставките, тъй като по делото не е представена никаква съпътстваща информация относно същите. Съдът е посочил, че по отношение направените дарения не са представени каквито и да е доказателства, които да подкрепят твърденията на ревизираното лице за извършването им. По изложените съображения съдът е приел, че органите по приходите законосъобразно са отказали право на данъчен кредит по спорните фактури. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са твърденията на касаторът за необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на първоинстанционният съд за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на стоки и услуги, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите на доставките от "Ем ей Ви 75" ЕООД и "Би Си Груп" ЕООД, както и доначислен ДДС във връзка с реалността на извършени дарения на стоки към "ФОРУМА НА РУСКО ГОВОРЕЩИТЕ МАЙКИ В БЪЛГАРИЯ" и фондация "Дари любов". Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. П. това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 АПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Доказателствата по делото не сочат по изискуемия категоричен начин изпълнение на законовите изисквания за признаване на това субективно право за фактурите, издадени от доставчиците, поради което обосновано с РА на получателя същото е отказано. За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, правилно съдът е приел, че следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно доказателства за реалното предаване на стоките и извършване на услугите и резултата от тях. Правилно е становището на съда относно трайната практика на Върховния административен съд, според която притежаването на данъчен документ, издаден от регистрирано лице, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ стоки и услуги. За посочените по-горе доставчици и фактури в хода на ревизията не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че фактурираните услуги са били действително извършени. По доставките от "ЕМ ЕЙ ВИ 75" ЕООД са представени заявки, фактури и стокови разписки с идентично съдържание с предмет на доставка "моторно масло", подписани само от съставил документите. От тези доказателства не става ясно от кого, на кого и къде е предадена фактурираната стока на ревизираното лице, тъй като няма подписи за приел и предал стоката. За преодоляване на тези пропуски не са представени и други доказателства за реалното изпълнение и предаване на посочените в тях родовоопределени вещи – евентуално маршрут на транспорт, склад, номер на превозно средство, пътни листи, шофьор, от кого, къде и как е заскладена стоката и т. н. Вярно е оплакването в касационната жалба, че установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. В случая обаче при липса на доказателства за приемо- предаване първоинстанционният съд и приходните органи правилно са посочили като допълнителни индиции за липса на реална доставка обстоятелствата, че липсват фактури от предходни доставчици за доказване на произхода на фактурираните стоки. По издадените от "БИ СИ ГРУП"ЕООД фактури с предмет доставка на услуга "изработка на рекламни материали за презентация на продукти от стъклокерамика", "разпространение на рекламни материали за презентация на продукти от стъклокерамика" обосновани на събраните доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че не е доказано реалното извършване на фактурираните рекламни услуги и използването на резултата от тях в независимата икономическа дейност на ревизирания получател. Няма данни, от която да се установи как са формирани цените на процесните услуги, какви разходи са извършени във връзка с изпълнението им, от кого и как са разпространени рекламните материали. Само от наличието на писмени договори, фактури и касови бонове не може да направен обоснован извод, че конкретната рекламна услуга е изпълнена. Липсват данни за това всяка конкретна услуга какъв ресурс изисква и дали доставчикът разполага с този ресурс. В тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, посредством които да установи съществуването на посочените обстоятелства. Такива доказателства не са представени както в ревизионното, така и в настоящото производство. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел само поради липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, че доставките не са реални. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях правилно е приел, че не могат да се установят конкретни параметри във връзка със спорните услуги и не са представени конкретни доказателства, че същите са извършени от посоченият във фактурите доставчик. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". По отношение допълнително начислен ДДС в размер на 4161, 82 лв. за извършени дарения в касационната жалба няма конкретни оплаквания. Касационната инстанция счита, че и в тази му част първоинстанционното решение е правилно, тъй като в ревизионното и съдебно производство не са представени доказателства за извършените дарения. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед отхвърлянето на жалбата на касатора не се следват разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 930 лева, поради което на Националната агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК, в размер на 930 лева за касационната инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,