Решение № 2415 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 357/2012 г.

Решение № 2415 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 357/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Даниел Петков Манев и Ваня Василева Попова против решение от 27.04.2011 г. по адм. дело № 472/2006 г. на Софийски градски съд в частта му, в която е отменена заповед № РД-15-330 от 2.11.2005 г. на областния управител на област София-град за одобряване плана на новообразуваните имоти за новообразуван имот № 14831.6107.33 и преписката е върната с указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят доводи за процесуална недопустимост на решението и алтернативно за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Областният управител чрез пълномощника си изразява становище за основателност на жалбата. Сочи, че при изготвяне на плана на новообразуваните имоти, са съобразени признатите права на ползвателите и представените от тях нотариални актове. Възразява още, че в мотивите на съдебното решение не са дадени каквито и да било указания за изготвяне на нов план на имотите. Ответникът по касационната жалба - Стефан Иванов Бонев, неправилно вписан в списъка на лицата за призоваване, като заинтересована страна, изразява чрез пълномощника си становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че първоинстанционната жалба е допустима, а соченото от касаторите несъвпадение в номера на имота в мотивите на съдебния акт приема, като очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 248 от ГПК. Заинтересованите страни - Георги Асенов Петров и Стоянка Асенова Петрова считат жалбата за неоснователна. Доводите в писменото им становище от 28.06.2011 г. са насочени срещу оспорване на процедурата по признаване право на ползвателите да придобият собственост върху имота. Заинтересованата страна Марианка Богданова Сарафска счита жалбата за основателна, като смята, че тя също трябва да бъде нанесена, като собственик в регистъра на собствениците към плана на новообразуваните имоти. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че при изготвяне на плана, административният орган се е съобразил с правата на ползвателите, установени с нотариални актове. Съдът правилно не ги е обсъдил, тъй като това е предмет на друго производство. Отделно от това в придобиването на имот № 33 е настъпила промяна, която не е съобразена от областния управител. На трето място сочи, че делбеното дело между наследниците на бившата собственичка на целия имот - Цветанка Бонева Пешева не е приключено с влязъл в сила съдебен акт, което също подлежи на съобразяване при изготвяне на плана. Касационната жалба е подадена от лица, конституирани в първоинстанционното производство, като заинтересовани страни. Като страни по делото, приключило с решение, което е неблагоприятно по отношение на тях, същите попадат в категорията на надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Жалбата им е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Стефан Иванов Бонев против заповед № РД-15-330 от 2.11.2005 г. на областния управител на област София за одобряване плана на новообразуваните имоти на местността "Терасите", с. Герман, Столична община. След уточняване на жалбата е станало ясно, че той възразява в качеството си на наследник на Цветанка Бонева Пешева срещу образуването на имоти № 4, № 5 и № 33 и записването им на други лица, а не на наследниците на бившата собственичка. Представил е решение № 3353 от 16.12.1994 г. на поземлена комисия - с. Лозен. В т. 1 от него е възстановено право на собственост на наследниците на Цветанка Бонева Пешева върху нива от 3.300 декара, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността "Смреката". Отразено е, че имотът попада под разпоредбите на § 4 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че е налице разминаване между записаните и действителните собственици, което водело до незаконосъобразност на административния акт. На второ място е посочил, че е налице делбено дело между наследниците на Цветанка Бонева Пешева и едва след приключването му, следвало да се реши кои лица да бъдат вписани, като собственици в регистъра. По тези съображения е отменил обжалваната заповед по отношение на четирите новообразувани имота, между които и имот № 14831.6107.33 и е върнал преписката на областния управител. Така постановеното решение в отменителната му част относно имот № 14831.6107.33 е допустимо, но е неправилно. В останалите му части, то не е обжалвано, влязло е в сила, поради което не е предмет на обсъждане в касационното производство и настоящия съдебен акт. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба. Жалбоподателят в първоинстанционното производство Стефан Иванов Бонев се легитимира, като наследник на Цветанка Бонева Пешева и попада сред лицата, които черпят права от решението на поземлената комисия за възстановяване право на собственост върху нивата от 3.300 декара в местността "Смреката". Подал е жалбата в срока по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Налице са процесуалните предпоставки, които правят жалбата процесуално допустима. Обстоятелството, че в нея не са посочени точните основания за отмяна е свързано с нейната първоначална нередовност, която е била отстранена с уточняващата молба от 8.03.2007 г. Постановеното въз основа на нея съдебно решение е допустимо, но неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил приложената административна преписка. Поради това в решението липсва дори фактическа констатация относно вписаните в регистъра към плана на новообразуваните имоти собственици на имот № 33. Без въобще да изясни това обстоятелство и да го обсъди, съдът неправилно е приел, че на Петко Данаилов Манев - наследодател на касаторите е записан имот № 32 по силата на посочения нот. акт № 90/1996 г. с отбелязана промяна. Погрешно е посочил, че за същия имот е приложен нотариален акт за продажба № 72 по дело 3200/1997 г., установяващо, че негов собственик е Марианка Богданова Сарафска. В действителност нотариалният акт № 3200 от 1997 г., приложен от заинтересованата страна Марианка Богданова Сарафска и намиращ се на л. 295 от делото, установява собственическите й права по силата на покупко-продажба върху имот № 32. Напълно независимо от този имот, в регистъра към плана, находящ се на л. 57 от делото, на Петко Данаилов Манев е записан имот № 33 на правно основание - нотариален акт № 90/1996 г., дело № 540. В резултат на това грешно фактическо установяване, съдът е направил и грешен правен извод за разминаване на записаните и действителните собственици, което водело до незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Превратното обсъждане на едни доказателства по делото и пълното игнориране на други е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, защото води до неправилност на решението. Защитата срещу него е именно по реда на касационното обжалване, а не по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка. Поради това възражението в тази насока от ответната страна - Стефан Иванов Бонев е неоснователно. Направеният от съда извод, че изготвянето на плана на новообразуваните имоти зависи от изхода на делбеното дело между наследниците на бившата собственичка на земеделския имот - Цветанка Бонева Пешева също е неправилен и противоречи на материалния закон. Разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 4 от ППЗСПЗЗ поставя изискване към плана да се съобрази със списъка на собствениците, съгласно влезлите в сила решения на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Това решение е приложено по преписката и с него се възстановява правото на собственост на наследниците на Цветанка Бонева Пешева. Това е актът, необходим за изготвянето на плана, подлежащ на преценка при конкуренция с ползватели с признати права да придобият собственост върху предоставените им имоти. Последващата делба между наследниците на бившия собственик не рефлектира върху неговата законосъобразност и записванията в регистъра към него. Споровете между сънаследниците при делбата не съставляват спорове за материално право, които да са относими към изготвяне на този регистър и одобряването на плана. Друго съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от съда е, че той въобще не е изяснил действителните права на лицето, записано, като собственик в регистъра към плана на новообразуваните имоти. Конституирал е наследниците на вписания ползвател Петко Данаилов Манев, но не е проверил действителността на отразеното документално основание за записа - точно описания нотариален акт. Това обстоятелство е от значение за установяване правата на страните и е функционално свързано със законосъобразността на оспорения административен акт относно имот № 33. Би могло да се установи или от конституираните страни чрез указване на съда за разпределението на тежестта на доказване, било чрез допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза. Съдът не е използвал нито един от двата процесуални механизма, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Нещо повече - данните по делото сочат, че е проявено от него пълно бездействие. На л. 157 от делото е приложена молба от процесуалната представителка на жалбоподателя за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с преписи от нотариалните актове, въз основа на които е извършено образуването на нови имоти и са вписани собствениците им в регистъра към оспорения план. Съдията-докладчик е разпоредил на 26.06.2009 г. преписи от нея да се изпратят на насрещните страни. Пет месеца по-късно - на 3.11.2009 г. отново е разпоредил същото. Преписи са изпратени, а по същество по молбата не е налице произнасяне и съдебни удостоверения не са издадени. С проявеното бездействие, съдът е лишил от възможност и жалбоподателя да попълни делото с необходимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Нарушението не може да се отстрани в касационното производство чрез обсъждане на приложените към касационната жалба 17 писмени доказателства, предвид изричната забрана за фактически установявания, въведена в чл. 220 от АПК. Обсъждането им следва да се извърши от съда при новото разглеждане на делото. Съдът следва да изясни и кръга на заинтересованите лица относно имот № 33, с оглед правилното им конституиране. Видно от данните по делото, с протоколно определение от 19.05.2009 г., той е заличил Даниел Петков Манев и Ваня Василева Попова, като заинтересовани страни, въз основа на изявления на страните по делото, че те са продали процесния имот на друго лице. Без да изясни този въпрос, съдът отново е конституирал с протоколно определение от 8.12.2009 г., като заинтересовани страни наследниците на Петко Данаилов Манев - Мария Николова Манева и Даниел Петков Манев. А в следващото съдебно заседание на 8.06.2010 г., вместо починалата на 20.02.2008 г. Мария Николова Манева е конституирал повторно Ваня Василева Попова. След издаване на оспорената заповед, в хода на образуваното съдебно производство по оспорването й, но преди конституиране на наследниците на Петко Данаилов Манев е било извършено разпореждане с имота с нотариален акт № 39 от 2007 г. То следва също да се има предвид от съда при конституиране на страните с оглед нормата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени в обжалваната му част относно имот № 33 и делото се върне в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът дължи произнасяне по разноските, направени в касационното производство, съгласно нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, Върховният административен съд, четвърто отделение