Решение № 1632 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2009 г.

Решение № 1632 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 9.04.2009 г. по адм. дело № 04395/2006 г. Софийският градски съд, административно отделение, отхвърля жалбата на "Сарриопапел и целулоза" С. А., Испания против решение № 141 от 19.06.2006 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, с което е отменена международна регистрация № 566 898 на марка FORMULA, с притежател "Сарриопапел и целулоза" С. А., Испания, на територията на Република България, считано от 23.06.2000 г. Решението е обжалвано от притежателя на марката "Сарриопапел и целулоза" С. А., Испания. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като марката е използвана на територията на Република България от трето лице със съгласието на нейния собственик, поради което не са изпълнени условията за отмяна на регистрацията и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид и обсъдени всички представени пред съда доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което актът на председателя на Патентното ведомство да бъде отменен. Ответникът - председателят на Патентното ведомство оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба Formula One Licensing B. V., Холандия също оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Ответникът "Торраспапел" С. А., Испания не оспорва касационната жалба. Ответникът "Принта Лукс" ЕООД, гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Софийския градски съд е законосъобразно. Правилно съдебният състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентния орган в необходимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила - производството пред административния орган е образувано след искане за отмяна на регистрацията на марка, направено от заинтересованата страна Formula One Licensing B. V., Холандия (чл. 25, ал. 1 от ЗМГО (изм.). Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен и се споделя и от настоящата инстанция. В съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО съдът приема, че са налице основания за отмяна регистрацията на марката FORMULA, международна рег. № 566 898, с притежател "Сарриопапел и целулоза" С. А., Испания на територията на Република България, считано от 23.06.2000 г. Разпоредбата на цитирания текст предвижда отмяна на регистрирана марка по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Според последната норма регистрацията на марка може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е била регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години (чл. 19, ал. 1 от ЗМГО). По смисъла на законовите текстове реалното използване на марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради идентичност или сходство с марката или идентичността и сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО). За реално използване на марката се счита и използването й от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ, като използването на марката със съгласието на притежателя й е счита за използване от самия него (чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО). В случая в съответствие с цитираните разпоредби първоинстанционният съд стига до извода, че през периода 2000 - 2005 г. не е установено използване на марката на територията на Република България. Марката, чиято регистрация е отменена с административния акт, е словна, с наименование FORMULA, изписана на латиница, рег. № 566 898, регистрирана е за стоки от клас 1: хартиена маса, целулозна маса за производство на хартия, албуминизирана хартия, химическа хартия за опити, лакмусна, фотометрично, нитратна, фотографска хартия и др. видове хартия; и за стоки от клас 16: хартия и изделия от хартия, картони и изделия от картон, изделия за подвързване, фотографии, книжарски изделия, слепващи материали. Марката е регистрирана по реда на Мадридската спогодба на 22.03.1991 г. със срок на действие до 22.03.2011 г., с притежател "Сарриопапел и целулоза" С. А., Испания. Посоченото дружество е вписано в търговския регистър на Барселона, Испания през 1987 г., като едноличен собственик на капитала на същото е "Торраспапел" С. А., Испания (удостоверение, извлечение от търговския регистъра на Навара). През периода 2003 - 2004 г. заинтересованата страна "Принта лукс" ЕООД, гр. София купува от "Торраспапел" С. А., Испания артикули с посочената марка и внася стоките в Република България (данъчни фактури, декларации за митнически внос). В България дружеството - купувач рекламира химизирана хартия с марката FORMULA на страниците на списание Print - Pack, бр. 6/2003 и бр. 4/2004. При тези данни първоинстанционният съд приема, че през периода 2000 - 2005 г. не се установява ползване на марката от нейния притежател, нито от трето лице с негово съгласие, тъй като лицензионен договор за отстъпване правото на ползване върху марката не е сключен. На тази база съдът достига и до крайния извод, че процесната марка не е използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО, поради което са изпълнени изискванията на закона за отмяна на регистрацията й, поради което отхвърля жалбата против акта на Патентното ведомството, с което регистрацията на марката е отменена. Тази изводи са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. На първо място не се установява използване на марката през периода 2000 - 2005 г. на територията на Република България във вида, в който е регистрирана от притежателя й. Липсват всякакви доказателства "Сарриопапел и целулоза" С. А. да използва марката в търговската си дейност, да се разпорежда с нея или да означава с нея стоки. На второ място не се ангажирани и доказателства за използването на марката от трето лице със съгласието на притежателя й. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗМГО титулярът може да разреши използването на отличителния знак с лицензионен договор в писмена форма. Договорът е двустранен, консенсуален, възмезден и формален, тъй като писмената форма е такава за действителност (чл. 587, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), т. е. ако договорът не е сключен в писмена форма сделката е нищожна. Със сключването си договорът поражда права и задължения между страните, а за третите лица има действие от вписването в Държавния регистър (чл. 22, ал. 6 от ЗМГО). Анализът на текстовете налага извода, че за валидно прехвърляне на правата за използване на марка или на друг обект на интелектуална собственост е необходим писмен договор между притежателя и лицето, на което се отстъпват правата. В случая такъв договор между притежателя на марката и "Принта лукс" ЕООД, гр. София - дружеството, което през 2003 - 2004 г. внася в страната артикули с марката FORMULA и рекламира химизирана хартия с тази марка в България (в този смисъл са и твърденията на жалбоподателите в писмените бележки пред първата инстанция) не е представен. Такъв договор не е сключен и между "Сарриопапел и целулоза" С. А., Испания и "Торраспапел" С. А., Испания - представеното "писмено съгласие" съдържа волеизявление само на титуляра на марката. Обстоятелството, че "Торраспапел" С. А., Испания е едноличен собственик на капитала на първото дружество е ирелевантно за спора, тъй като не се отразява върху правата на обекта на интелектуална собственост. Притежател на марката е "Сарриопапел и целулоза" С. А., Испания - отделен правен субект, със самостоятелно имущество, включващо права, задължения и фактически отношения. Освен това дори да се приеме, че е налице съгласие на дружеството - титуляр на правата върху отличителния знак, за използване на марката от "Торраспапел" С. А., Испания, то липсват доказателства такова ползване действително да е осъществено от последното дружество на територията на Република България през разглеждания период - както вече се посочи стоки с посочената марка са внасяни в страната и рекламирани в специализирани издания от "Принта лукс" ЕООД, София. В заключение настоящата инстанция приема, че процесната марка не е използвана реално от притежателя или от трето лице с негово съгласие във вида, в който е регистрирана или във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана, повече от пет години, поради което условията на отмяна на нейната регистрация по смисъла на 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО са изпълнени. Ето защо като достига до този извод и на това основание отхвърля жалбата на "Сариопапел и целулоза" С. А против решението на председателя на патентното ведомство, с което е отменена регистрацията на отличителния знак на територията на Република България, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението на градския съд е постановено след анализ на събраните пред административния орган и в хода на съдебното производство доказателства и в този смисъл са спазени разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът достига до изводи, които съвпадат с направените от председателя на Патентното ведомство, поради което приема, че на се налице основания за отмяна на административния акт. Съдебният състав извършва цялостна преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства. При липсата на данни за лицензионен договор, сключен в предвидената в закона форма между притежателя на марката и трето лице, съдът достига до обоснования извод, че съгласие за използване на правата върху марката от страна на титуляра не е дадено. С оглед изложеното в съответствие с доказателствата е и крайният извод на съдебния състав, че предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО са изпълнени и следователно са налице основания за отмяна на регистрацията на марката на територията на Република България, респ. за отхвърляне на жалбата против административния акт. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Софийския градски съд е постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила. В този смисъл не се налице посочените от касатора и визирани в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,