Решение № 12759 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Б. Сакарева Авигея , чрез адв. Недков, срещу Решение 250 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело 1178/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С1745-0130199 от 20.10.2022 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности - София в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че процесната заповед е немотивирана, а обжалваното решение противоречи на константната практика на съдилищата за несъразмерност на наложената мярка. Сочи се, че с разпореденото запечатване на обекта, семейството на ЕТ е лишено от достъп до жилището си, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Иска се от съда да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - началник отдел Оперативни дейности София в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ерска, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-С1745-0130199 от 20.10.2022 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности - София в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС на ЕТ Б. Сакарева Авигея е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, стопанисван от ЕТ бистро, находящ се в гр. Ихтиман, [улица] и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. По делото е установено, че на 12.09.2022 г., в 10.11 ч., от служители на НАП е извършена проверка в търговски обект - бистро, находящ се в гр. Ихтиман, [улица], стопанисван от ЕТ Б. Сакарева Авигея , при която е установено, че в същия няма регистрирано и работещо фискално устройство. Съгласно изготвения опис, наличните пари в брой са били в размер на 129 лв., въз основа на което проверяващите органи са приели, че в обекта се осъществява търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Във връзка с установеното нарушение на ЕТ е издадена процесната ЗПАМ. За да отхвърли жалбата на ЕТ срещу ЗПАМ, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивирана. Изложил е мотиви за съответствието й с материалния закон. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че към момента на извършената проверка, в обекта, стопанисван от ЕТ, представляващ бистро, е осъществявана търговска дейност без да е било налице монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), което да подава данни чрез дистанционна връзка с НАП с цел отчитане на приходите от дейността. С това жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., за което законосъобразно е санкциониран чрез издаването на процесната заповед, в съответствие с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Съдът е мотивирал извод, че срокът на мярката е правилно определен, тъй като е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на нарушението, както и с необходимостта от технологично време, за да бъде монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта. Приел е за неоснователно възражението, че с ПАМ се възпрепятства влизането в жилището на жалбоподателката, тъй като по делото не са представени доказателства в тази насока, същевременно допуснатото предварително изпълнение на заповедта не е обжалвано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изложил подробни правни изводи. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила. По делото е установено по безспорен начин, че към датата на проверката от служители на НАП, в обекта, стопанисван от едноличния търговец, е осъществявана търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП ФУ. Така осъщественото деяние правилно е квалифицирано от административния орган и от първоинстанционния съд като нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, представляващо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за налагане на ПАМ. Мотивите на първоинстанционния съд относно продължителността на срока на наложената ПАМ са правилни и се споделят от настоящия касационен състав. В процесната заповед са изложени конкретни и подробни мотиви относно определения срок от 14 дни, като е отчетен видът на осъщественото нарушение липса на монтирано и използвано ФУ, което обуславя извод за неотчитане на реализираните приходи от търговска дейност. Съобразена е и необходимостта от технологично време, за да бъде монтирано и въведено в експлоатация ФУ в обекта. Същевременно, съдът правилно е приел, че наложената ПАМ съответства на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административното нарушение, изразяващо се в неотчитане на извършваните продажби в търговския обект предвид липсата на монтирано и регистрирано ФУ. В тази връзка следва да се посочи, че в съдебното производство не са ангажирани доказателства, а и липсват твърдения за преустановяване на нарушението след издаване на заповедта, респ. в срока на наложената ПАМ. Доводите на касационния жалбоподател във връзка с лишаването от достъп до жилището на физическото лице са обсъдени от първоинстанционния съд, като мотивите му в тази насока се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се повтарят (чл. 221, ал. 2 АПК). С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение