Решение № 16724 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4716/2019 г.

Решение № 16724 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4716/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Ангелов, чрез процесуален представител, против решение № 22/15.02.2019 г. по адм. дело № 155/2018 г. по описа на Административния съд – Габрово (АС – Габрово). Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Налице е несъответствие между фактическите констатации и изводите на съда по отношение на факта на увреждането. Иска отмяна на решението и уважаване на исковата претенция. Ответниците по касационната жалба – Министерството на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, считат касационната жалба за неоснователна. Предявеният към Министерство на правосъдието иск е погасен по давност, а по делото е установена липса на бездействие от страна на длъжностните лица, които са предприели необходимото за лечението на ищеца. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:. Пред административния съд е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от В. Ангелов срещу Министерството на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът е обосновал иска си с претърпени психически болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес, безпокойство и накърняване на човешкото му достойнство, болки и страдания произтичащи от заболяването му от туберкулоза. Претендираното обезщетение е за вреди настъпили в резултат на бездействия на администрацията в затвора да създаде адекватни условия за опазване на психическото му и физическо здраве по време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" и при "задържане под стража", в затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен, затворническите общежития към тях, както и "Следствен арест" - гр. Габрово. По отношение на иска срещу Министерството на правосъдието съдът е установил, че e погасен по давност за претъпени неимуществени вреди преди 23.05.2013 г., по подробно описани периоди от 19.09.1985 г. до 18.04.2008 г. Относно иска срещу Главна дирекция "Изпълнение па наказанията" – гр. София, съдът е обосновал извод за недоказани твърденията на ищеца, че условията в пенитенциарните заведения са довели до разболяването му от туберкулоза. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изяснил фактите и обстоятелствата релевантни за спора, като се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно–медицинската експертиза. Преценявайки в съвкупност събраните доказателства АС – Габрово е стигнал до обоснован извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и липса на нарушения на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Претендираното от Ангелов обезщетение е за неимуществени вреди, вследствие на престоя му в затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен, затворническите общежития към тях, както и "Следствен арест" - гр. Габрово, съответно като осъден на наказание "лишаване от свобода" и задържан под стража. Съобразно чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Затворническата администрация следва да осигури нормални условия за пребиваване на осъдените в местата за лишаване от свобода. При неизпълнение на това задължение и предвид разпоредбите на чл. 284 от ЗИНЗС, за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение, съобразно доказаните вреди. В тежест на осъдения е да докаже, че от тези условия е претърпял вреди и какви точно. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин противоправно бездействие на затворническата администрация за процесния период. Настаняването в затворническо заведение е свързано с определени ограничения, неудобства и негативни преживявания, но това е изрично предвидено в закона с оглед принудителното изолиране на лицата, извършили престъпления, защита на обществения ред. В конкретния случай не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 3 от КЗПЧ, доколкото тези ограничения и неудобства не надхвърлят прекомерно обичайните, свързани с изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" или задържането под стража, така че да бъдат класифицирани като нечовешко и унизително отношение, причиняващи страдание и унижаващи достойнството, по смисъла на Конвенцията. Не е констатирано по делото, условията при които е пребивавал касатора, да са били различни за останалите. Съдът е обсъдил подробно материалните условия, при които е пребивавало лицето в пенитенциарните заведения като се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства и правилно е приел претенцията на Ангелов за недоказана. От материалите по делото не се установява касаторът да е бил подлаган на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно–медицинската експертиза по категоричен начин се установява също, че за касатора са били полагани медицински грижи в съответствие със здравословното му състояние и заболявания като не е доказана претенцията, че се е заразил от туберкулоза именно при престоя му в пенитенциарните заведения. Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение