Решение № 584 от 9.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2833/2011 г.

Решение № 584 от 9.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2833/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимата А. Г. М. против решението на Апелативния съд - гр. София, постановено по внохд № 583/11 г. Възразява се, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и се иска намаляване на наказанието за престъплението по чл. 116 НК. Пред ВКС подсъдимата и защитата й поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 243/11 г. Окръжният съд-гр. София осъдил подсъдимата, както следва: 1) за деяние, извършено на 07/8.01.2010 г., на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 115, чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК на десет години лишаване от свобода; 2) за деяние, извършено на 9.01.2010 г., на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК на шест месеца лишаване от свобода; 3) на основание чл. 23, ал. 1 НК СОС наложил на подсъдимата едно общо наказание, най-тежкото - десет години лишаване от свобода, като определил то да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим; 4) на основание чл. 59 НК е зачетено времето, през което подс. М. е била с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 10.01.2010 г. Със същата присъда съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С решение № 326 от 7.10.2011 г. по внохд № 583/11 г., образувано по жалба на подсъдимата, Апелативния съд - гр. София потвърдил присъдата на СОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл. 372, ал. 4, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК. Подс. М. изцяло признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласила да не се събират доказателства за тях, а съдът по същество - СОС, като установил, че направеното от нея самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК, а наказанията на подсъдимата са индивидуализирани съгласно чл. 373, ал. 2 НПК - по реда на чл. 58а от НК. С касационната жалба се поддържа, че наложеното на подсъдимата наказание за престъплението по чл. 116 НК е несправедливо, тъй като в недостатъчна степен са съобразени обстоятелствата относно нейното здраве, възраст, критично отношение, чисто съдебно минало. Иска се приложението на чл. 55 НК, макар и да не са налице предпоставките за това. Обстоятелствата на които е поставен акцент от защитата на подсъдимата, не са били игнорирани от решаващия съд. Всички те са анализирани внимателно и оценени адекватно на обективното им значение. Искането за приложение на чл. 55 НК, въпреки липсата на предвидените в закона условия за това, не може да се удовлетвори. Такава възможност е предвидена само в чл. 58а НК, в редакцията му от Дв. бр. 27 от 2009 г., но за "останалите случаи" - тези, за които няма алтернативно предвидени различни по наказания. Очевидно е, че престъплението по чл. 116 НК не попада в тази категория, тъй като в санкционната му част алтернативно са предвидени три различни наказания. В последната редакция - от Дв. бр. 26 от 2010 г., чл. 58а НК не позволява приложението на чл. 55 от НК, когато не са налице посочените условия. Наложеното на подс. М. наказание за престъплението по чл. 116 НК е съответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Намаляването на наказанието би злепоставило постигането на целите на наказанието, както в личен, така и в генерален план, което настоящият състав на ВКС не може да си позволи. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение