Решение № 1256 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 99/2008 г.

Решение № 1256 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 99/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК /отм./. Образувано е по касационна жалба на К. М. П. от София срещу решение № 80 от 27.03.2007 г. по гр. д. № 1292/2005 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 8.01.2004 г. по гр. д. № 96/2000 г. на Софийски градски съд. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретно поддържа, чене са били налице предпоставките на чл. 7 ЗВСОНИ за реституция на процесния имот, тъй като бившите собственици са обезщетени за одържавения им имот, както и поради това, че той е придобит добросъвестно от трето лица. Позовава се на кратка придобивна давност, която тече от 1.03.88 г., когато имотът й е прехвърлен с договор за издръжка и гледане, както и на общата придобивна давност, която смята за изтекла към датата на предявяване на иска - 14.04.99 г. Ответниците Т. В. К., Г. В. В., Н. К. К., Е. К. П., Л. Г. Д. и Д. Г. Д., оспорват касационната жалба чрез пълномощника си адв. Б по съображения, изложени в писмено възражение. Ответникът С. В. Ц. от София, призован чрез особения си представител - адв. М, не е заявил становище. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустими. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: С посоченото решение е отхвърлен иск на касаторката срещу ответниците за установяване право на собственост върху недвижим имот, находящ се в София, ул. № 27, ет. 4. Съдът е приел, че с влязло в сила решение на ответниците по делото е възстановена собствеността върху процесния апартамент на основание чл. 7 ЗВСОНИ. С решение по приложеното дело № 4395/92 г. е прието за установено по отношение на Н. М. Т. и М. Н. Т. - родители и праводатели на ищцата по договор за издръжка и гледане, че договорът от 1.08.1959 г. за продажба на апартамента е сключен в нарушение на чл. 5, ал.2, чл. 10, ал. 2, чл. 4, 12 и 13 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети. Щом сделката, по силата на която праводателите на ищцата са придобили имота е нищожна, то и сделката, от която ищцата черпи права, също е нищожна и тази нищожност е начална. Следователно тя не е придобила собствеността по силата на договора за издръжка и гледане от 1.03.88 г. Тя не е придобила собствеността и по давност,тъй като придобивното основание на праводателите й е обявено за нищожно с влязло в сила решение от 1.04.1996 г., от който момент тя се е превърнала в недобросъвестен владелец и е започнала да тече давност, която не е изтекла към 14.04.99 г. /датата на исковата й молба/. Въззивното решение е правилно. В допълнение към мотивите му и в отговор на касационните оплаквания може да се посочи следното: В друго производство е установено, че сделката, по силата на която праводателите на касаторката-ищца, са придобили собствеността върху имота, е нищожна и не е могла да породи целените правни последици. Неоснователен е доводът, че след като ищцата не е участвала в производството по чл. 7 ЗВСОНИ, тя може да в това производство да възрази срещу реституцията на имота, респ. да противопостави защитните възражения на своите праводатели. Известно е,че искът по чл. 7 ЗВСОНИ се развива между бившите собственици на одържавени имоти и третите лица, приобретатели на имота по силата на правна сделка, сключена с държавата. Ищцата не е главна страна в това производство и няма основание да участва в него, но е могла да встъпи в делото, за да помага на прехвърлителите си, постановеното решение да бъде в тяхна полза, щом има интерес от това. С установената нищожност на извършеното с правната сделка от 1959 г. прехвърляне на собствеността от държавата в полза на родителите на ищцата трябва да се счита, че тя не е породила правно действие и при влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил в патримониума на държавата, съответно подлежи на възстановяване. Обявяването на нищожността има начално /обратно/ действие поради което не може да се счита, че към 1.03.88 г. продавачите са били собственици на имота, съответно приобретателката-ищца е поставила началото на добросъвестно давностно владение. Щом с решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ сделката от 1959 г. е призната за нищожна, следва да се приеме, че имотът не е излизал от патримониума на държавата, приобретателят по договора не е придобил права върху вещта, и предвид правилото, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, не е могъл да прехвърли на купувача по алеаторния договор собствеността. Няма проблем и с идентификацията на имота, тъй като тя се извършва съобразно неговите граници, а не съобразно отразената квадратура, която не е съществен елемент в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.