Решение № 1726 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2010 г.

Решение № 1726 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Областния управител на област с административен център-гр. Варна, срещу решение № 136/26.01.2010 г., постановено от Варненския административен съд, ХХХII състав, по адм. д. № 2695/2008 г. в частта му, с която е отменена Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител за одобрение на ПНИ на с. о. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в частта относно заснетите граници на ПИ № 1923, както и в частта относно вписваната в регистъра на имота площ и е върнал делото като преписка на административния орган за издаване на законосъобразен административен акт в отменената част съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението, както и в частта за разноските. В останалата част е отхвърлено оспорването, направено с жалбата на Диана Йорданова Димитрова и Наско Якимов Димитров от гр. Варна. За да постанови решението си в обжалваната му част съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба на Диана Йорданова Димитрова и Наско Якимов Димитров срещу заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. в частта и относно ПИ № 1923. В жалбата се изразява общо недоволство от оспорената заповед, като се развиват доводи за незаконосъобразност и неправилност на същата поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон, съставляващи основание за отмяна. С уточняващи молби № 16510/28.10.2008 г. и № 2227/2.02.2009 г. излагат фактически основания за нарушение на закона, като твърдят, че поради неправилно заснемане и погрешно отразени граници на собствения им имот - ПИ № 1923, същият е отразен с намалена площ, като се получава разлика от 95 кв. м между отразената в регистъра по ПНИ площ от 841 кв. м и вписаната в нотариалния им акт за собственост площ от 936 кв. м. Твърди се още, че неправомерно е бил образуван НИ № 9916 /път/ с площ от 233 кв. м, в които се включвали и 116.5 кв. м от собствения им имот. Разглеждайки я по същество съдът е приел, че тя е частично основателна. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на изслушаната СТЕ е установено, че е налице изместване на границите на НИ № 1923 - двете му граници - югозападната с НИ 1922 и североизточната - с НИ № 1924 съществено се различават с проектирането в тази част за процесния имот, възприето с ПНИ, което е предпоставка и за неточно изчислената и вписана в регистъра площ на имота. По тези съображения е направил извод, че югозападната и североизточната граница на имота следва да се коригират съобразно представения документ за собственост и действителната ситуация на място, тъй като извършеното заснемане, проектиране и отразяване на границата на НИ 1923 е неправилно и несъответстващо на действителното положение. Съответно заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ в частта относно имот НИ № 1923 е незаконосъобразна и неправилна, тъй като при постановяването и не са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 28, ал. 2, т. 1, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Административният акт в тази му част е постановен при неизяснена фактическа обстановка, което от своя страна води до погрешно приложение на закона и неприемлив правен резултат, а това налага неговата отмяна. Досежно втората част от жалбата, касаеща проектирания път - НИ № 9916,оспорването е неоснователно и не следва да се уважи. Пътят, проектиран с широчина 3.5 м и индивидуализиран в ПНИ с № 9916 обслужва три новообразувани имота: № № 1922,1923 /процесния/ и 1924, като завършва на югозападната граница на последния. Видно от приложената по делото извадка от ПНИ, друга възможност за достъп не съществува. Пред вид крайния резултат на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, е приел за основателно същото и го е уважил, при съобразяване с представения списък и ангажираните доказателства, в размер на 490 лв., като е осъдил Областна администрация - Варна да ги заплати на жалбоподателите. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на закона, изразяващи се в следното: В диспозитива на решението си съдът е постановил ПНИ да бъде съобразен с указанията по прилагането на закона относно отразяването в графичната част и в регистъра към плана за имот НИ № 1923. В мотивната част от решението обаче такива указания не се съдържат. Постановено е единствено, че частта, защрихована между синята и виолетовата линии на скицата на л. 313 следва да бъде приобщена към НИ 1923, като югозападната и североизточната му граница се коригират съобразно представения документ за собственост и действителната ситуация на място. Видно от комбинираната скица по приетата СТЕ, югозападната граница, не съответства на одобреното попълване на КП със заповед Р-254/2000 г. на кмета на община Варна, нито на материализираната на място граница, изчертана със синя линия. От друга страна, съдът е отменил заповедта на областния управител в частта относно ПИ № 1923 но не и по отношение на съседните имоти с № № 1922 и 1924,които са предмет на други две отделни дела. По отношение на имот № 1924 е налице висящо съдебно производство по адм. д. № 16744/2009 г. по описа на ВАС, а по отношение на имот № 1922 е образувано адм. д. № 158 по описа на АС - Варна, постановеното по което дело решение № 1930/17.11.2009 г. е обжалвано пред ВАС. В този смисъл постановеният съдебен акт се явява неизпълним от административния орган. Отделно от горното, съдът е присъдил сторените по делото разноски по представения списък от жалбоподателите, а не съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата, като по делото дори не са представени надлежни доказателства да изплатено адвокатско възнаграждение от страна на Наско Димитров. Пред вид на изложеното и на основание чл. 203, т. 3 от АПК моли за отмяна на решението в оспорената му част. Ответниците: Диана Димитрова и Наско Димитров, с писмено възражение и в съд. заседание оспорват подадената касационна жалба като неоснователна. Считат решението на съда в обжалваната му част за обосновано и законосъобразно, тъй като по делото е безспорно установено неправилно отразяване на границите на имота и неговата площ, съществено отличаващо се от данните по представения документ за собственост, както и от заключението на СТЕ. Правилно са присъдени и направените по делото разноски, като е съобразена от съда уважената и отхвърлена част на жалбата. Направените разноски по делото са в размер на 610 лв. Заинтересованите страни: Веска Николова Монева, Киро Николов Киров, Красимира Георгиева Урумова, Александър Иванов Урумов и Боряна Йорданова Маринова - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, а по същество е основателна. Съдът неправилно изхожда от презумпцията, че отразената в нотариалния акт площ на имота е действителната, реална площ на имота. Фактически след решението на ПК за възстановяване на собствеността липсват данни правоимащите да са получили реално владение върху възстановената собственост изцяло. Решението не е придружено със скица, която да сочи имотите в реални граници. Нотариалният акт и договорът за делба е с уговорен сервитут, който фирмата изпълнител на ПНИ е отразила коректно. Така нареченото изместване в допълнителната експертиза е неприемливо и необяснимо освен със стремежа на вещото лице да запази отразената в нотариалния акт квадратура на имотите. Указанията на съда в решението са неизпълними, защото засягат повече имоти, а не само този на жалбоподателите от имоти 1923, 1922 и 1923. Основното възражение пред АС Варна е, че очертания с делбата път е отразен като общинска собственост в ПНИ. Това произтича от разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Имотите под № 1922, 1923 И 1924 са новообразувани. Предлагам да отмените решението на АС Варна, отнасящо се само и единствено до имот № 1923 и отхвърлите жалбата срещу заповедта на областния управител. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съдът е приел, че е налице допуснато нарушение при определянето на границите и площта на имот № 1923,но с диспозитива на решението си е отменил заповедта само относно този имот, а не и по отношение на съседните му имоти № 1922 и 1923, при което е основателен доводът в касационната жалба, че указанията в решението са неизпълними от областния управител - коригирането на границите на имота не може да се извърши без засягане на границите на съседните имоти, при което е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от Диана Йорданова, Наско Якимов Димитров - двамата от гр. Варна, от Красимира Георгиева Урумова и Александър Иванов Урумов - двамата от гр. Варна и от Боряна Йорданова Маринова от гр. Варна, против Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. в частта и, с която са заснети имоти № № 1922,1923 и 1924. Твърдението е, че в плана са използвани старите номера на парцелите № № 1922, 1923 и 1924 докато по нот. актове номерата им са съответно: № № 2077- със съсобственик Боряна Маринова, 2078 - със съсобственици Диана Димитрова и Наско Димитров и 2079 - със съсобственици Красимира Урумова и Александър Урумов. С ПНИ се отреждат за Боряна Василева, както и за Диана Димитрова и Наско Димитров имоти с по-малка квадратура от тази, отразена в документите им за собственост. Освен това са иззети от парцелите им общо 247.98 кв. м, които представляват частен път, обособен в отделен парцел под № 9916 /описан като общински път/. Следователно се правят доводи за незаконосъобразност на заповедта не само за площта от имотите, включена в парцел № 9916 /общински път/, но и за погрешно отразени граници, намаляващи допълнително площта на имотите по документите им за собственост, извън частта от тях, обособена в парцел 9916 /общински път/. След като отстраняването на допуснатото нарушение от съда касае засягане на границите на трите имота, не е следвало съдът да разделя производството по подадената жалба на три отделни производства, при което да се произнася поотделно за отмяната на всеки един от тях, което е сторил с разпореждане № 159/10.01.2009 г. Основателен е и доводът, че са от значение за спора в настоящото производство и постановените и вече влезли в сила решения по останалите две дела, образувани след разделянето на производствата. С решение № 1930/17.11.2009 г., постановено по адм. д. № 158/2009 г. по описа на АС - Варна е отменена заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител - Варна, по жалбата на Боряна Йорданова Маринова, в частта и по отношение на новообразуван имот с № 1922 и преписката върната в отменената част съобразно указанията в решението. Това решение е оставено в сила с решение № 12707/29.10.2010 г., постановено от ВАС по адм. д. № 2269/2010 г. Прието е, че оспорващата се легитимира като собственица на процесния имот, придобит по договор за покупко-продажба от 27.03.2001 г. и решението е съобразено с данните по делото. Административният съд - Варна е съобразил нот. акт № 30/2001 г., по силата на който жалбоподателката е закупила имота от съделителите /бивши собственици на зем. земи, възстановени им по реда на ЗСПЗЗ, както и предхождащите делбата два констативни нотариални акта. Съдът е обсъдил и представената по делото Заповед № Р-254/23.11.2000 г. за попълване на кадастралната основа за имота, придружен с акт за непълноти и грешки. От назначената по това дело СТЕ е установено, че част от имот 1922 по КП 90 г. "Манастирски рид" не е била включена в получения от Боряна Маринкова дял първи по договора за делба, а била включена в другите дялове по делбата, както и че имотът на жалбоподателката е с площ, по-малка от придобитата. Прието е, че по отношение на имот № 1922 границите и площта по ПНИ не са съобразени с акта за собственост и действащата кадастрална основа и че материализираната на място североизточна част от имота, видно от комбинираната скица, не отговаря нито на ПНИ, нито на КП от 2000 г., както и на акта за собственост на жалбоподателката. С решение № 8552/24.06.2010 г., постановено по адм. д. № 16744/2009 г., образувано по касационна жалба от Александър Урумов и Красимира Урумова, е оставено в сила решение № 1387/28.07.2009 г. на Административен съд - Варна, по адм. д. № 160/2009 г. в частта му, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител в частта относно имоти № 1924 и № 9916.Прието е, че жалбоподателите Александър Урумов и Красимира Урумова са собственици на поземлен имот в м. "Манастирски рид", кв. Виница, с площ от 964 кв. м, представляващ ПИ № 2079 по КП на местността, бивш 1924,по силата на нот. акт № 38/2004 г. Установено е също така, че продавачите са собственици, на които е възстановено правото на собственост, включително и върху процесния имот с решение на ПК - Варна и той представлява дял трети от договора за делба между наследниците от 2000 г., приложен като доказателство по делото. От заключението на вещото лице е установено, че предвиденият път според ПНИ за достъп до имота е единствената техническа възможност и по отношение на ширината му са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. При установената площ на имота според отреждането на ПНИ в повече от придобитото по нот. акт, съдът е приел, че няма нарушения при изготвянето му, които да са основание за отмяната на оспорената заповед. ВАС също е приел, че за касаторите е достатъчно, че са запазени правата им по отношение на придобитата площ, което обуславя правния им интерес от оспорването на заповедта по отношение на имот № 1924. Административният съд в настоящото производство правилно е приел, че при изготвянето на ПНИ по отношение на имот № 1923 са допуснати нарушения на закона, тъй като отредения им имот не отговаря по площ и граници на придобития, но е отменил оспорената заповед само по отношение на този имот, без да съобрази, че съгласно заключението на СТЕ, границите на имота са изместени, при което нов ПНИ, при който да се изпълнят указанията на съда, без да се засегнат границите със съседните имоти, е неизпълним. Процесният имот също е част от имота, предмет на извършената дела между бившите собственици, на които е реституиран той, включващ и трите дяла по делбата и представлява дял втори от нея, а Диана Йорданова Димитрова и Наско Якимов Димитров са придобили правото на собственост върху него чрез покупка от бившите собственици, съгласно нот. акт № 105/2000 г. Видно от приложената към заключението на вещото лице комбинирана скица, границите на трите имота по ПНИ са изместени на запад и не отговарят на тези по извършената делба, нито на КП. За да се изпълни решението на съда по отношение на имот 1922 ще се отнеме част от имот 1923, а съответната част от имот 1924 /за който е установено, че е с площ по-голяма от придобитата/, не би могъл да се променя, без да е отменена оспорената заповед на областния управител и по отношение на този имот. Собствениците на имот 1924 може и да нямат правен интерес от оспорване, но тази на имот 1923 - имат. Съдът е следвало да прецени дали отредените с ПНИ три имота, съответстват по граници и площ на трите дяла по делбата, респективно - на имотите по приложените нот. актове, съгласно придобитото право на собственост от приобретателите - първоначални жалбоподатели срещу заповедта на областния управител по отношение на трите имота и и да изследва чрез назначена СТЕ дали е налице възможност за промяна на границите им така, че да бъдат отредени имоти съобразно правата им по нот. актове, като се изключи частта от имота, отредена за улица, по отношение на която са отхвърлени жалбите и съответно да реши по отношение на кои имоти следва да се отмени оспорената заповед така, че да може да бъде изпълнено и влязлото в сила решение по отношение на имот № 1922, без да се нарушават и правата на собствениците на имот № 1923, като се прецени и квадратурата на имот № 1924, съотносимо към придобитата квадратура на имотите по нот. актове и основателността на искането за отмяна на заповедта и по отношение на този имот. Неоснователни са доводите за неправилно определяне на размера на присъдените разноски, но с оглед отмяната на решението в основната му част следва да се отмени и решението в частта за разноските, които следва да се присъдят при новото разглеждане на делото, съобразно резултата от него. По изложените съображения решението в обжалваната част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да съобрази и влезлите в сила съдебни решения, като допусне и СТЕ за изясняване на посочените по-горе възможности. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,