Решение № 4 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2017 г.

Решение № 4 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. Т. против решение № 162 от 09.06.2017 г. по адм. дело № 56/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 5312123803/13.01.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., с което е потвърдено разпореждане № 5312123803/05.12.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за отказ да се възобнови пенсията на Тренчев. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с представените доказателства, тъй като основанието на спиране на индивидуалната му пенсия е отпаднало и са налице всички предпоставки за възобновяването й. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов по същество, с който решението на ТП на НОИ - П. да бъде отменено. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - П. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - П. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд аргументирано приема, че не са налице основания за възобновяване на отпусната на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като основанията за спирането й не са отпаднали. По делото е установено, че с разпореждане № 5312123803/17.10.2014 г. на Тренчев е отпусната лична пенсия на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). При последваща проверка възникват съмнения за истинността и достоверността на документите, въз основа на които е отпусната пенсията. По този повод е образувана прокурорска преписка, а с разпореждане на 31.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване пенсията на Тренчев е спряна. След като образуваното против Тренчев наказателно производство за съзнателно използване на документи с невярно съдържание е прекратено, последният прави искане за възобновяване на отпусната му пенсия. С разпореждане от 15.12.2015 г. пенсионният орган отказва да направи това с мотива, че спорът относно автентичността и истинността на релевантните за определяне стажа на лицето документи не е приключил, тъй като в Софийска районна прокуратура е образувано ново производство против неизвестен извършител за това, че през 2014 г. е съставил неистински удостоверения за осигурителния стаж на жалбоподателя, представени по пенсионната преписка (писмо № 1056-13-32/2016 г. от 06-то РУП - СДВР, писмо изх. № 8426/10.04.2017 г. от Софийска районна прокуратура). При тези факти правилно и в съответствие с представените доказателства съставът на Административен съд- П. приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - П. Аргументирано е преценено, че решението е постановено от компетентния съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 КСО орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с нормативната уредба и с представените доказателства е и заключението на първоинстанционния съд, че предпоставките за възобновяване на спряната пенсия на жалбоподателя не са изпълнени. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 КСО спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. В случая пенсията на Тренчев е спряна на основание чл. 95, ал. 2 КСО - поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1, а именно - съмнения за истинността и достоверността на отразеното в представените удостоверения и трудова книжка, въз основана на които е преценено, че жалбоподателят отговаря на изискванията на § 4 от ПЗР на КСО и му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. След законосъобразен анализ на текстовете и при съобразяване с представените доказателства, включително с представеното от жалбоподателя писмо изх. № 8426/10.04.2017 г., които установяват, че наказателното производство за установяване истинността на документите не е приключило, съдът достига до правилния извод, че основанието за спиране на пенсията не е отпаднало и условията за възобновяването й не са изпълнени. Ето защо като приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърден отказа на ръководителя на пенсионното осигуряване да възобнови пенсията и отхвърля жалбата на Тренчев, съдът постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. Възражението на жалбоподателя, че след като образуваното против него наказателно производство за използване на документи с невярно съдържание е прекратено, то основанието за спиране на пенсията е отпаднало и същата следва да бъде възобновена, е неоснователно. Както първоинстанционният съд правилно отбелязва, спирането на пенсията се обуславя от проверката на истинността и верността на съдържанието на представените документи за осигурителния стаж на жалбоподателя по образуваното наказателно производство, което не е приключило. По тази причина обстоятелството, че не са налице основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя, е ирелевантно и не променя горния извод, а съображенията в касационната жалба в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът обсъжда законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след анализ и преценка на представените по делото доказателства, а изводите на съда за отхвърляне на жалбата са подробно мотивирани. Поради това и с оглед обстоятелството, че конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не са посочени в касационната жалба, настоящата инстанция намира, че такива при разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са допуснати. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че оспореното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, шесто отделение,