Решение № 4118 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2023 г.

И. Рибов е подал касационна жалба срещу решение 862/20.09.2023г. по адм. дело 337/2023г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отхвърлено искането му за прогласяване нищожност на определение 1936/01.10.2021г. по адм. дело 2110/2021г. на Административния съд - Бургас в частта, в която е оставено в сила определение 1446/06.07.2021г. по адм. дело 55/2020г. на Административния съд - Бургас. Поискана е отмяната на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и уважаването на предявения иск. По делото е постъпила и втора касационна жалба, подадена от процесуалния представител на И. Рибов, с която е поискана отмяната на решение 862 от 20.09.2023г. по адм. дело 337/2023г. по описа на Административния съд - Бургас и обявяването на нищожността на определение 1936/01.10.2021г. по адм. дело 2110/2021г. на Административния съд - Бургас. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба на И. Рибов е неоснователна. Началникът на Затвора-[населено място] не е взел становище. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с определение 1446/06.07.2021г. по адм. дело 55/2020г. по описа на Административния съд-Бургас е оставена без разглеждане жалбата на И. Рибов против изричен отказ на началника на Затвора- [населено място] по писмо изх. 2602/06.12.2019г. да му предостави документи, както и препис от издадената заповед, с която се въвежда ограничение за допускането на лишения от свобода до извеждане на двора на затвора- каре 2 през почивните и празничните дни и се намалява времето на открито до 1 час. По жалба на И. Рибов, с определение 1936/01.10.2021г. по адм. дело 2110/2021г., тричленен състав на Административния съд - Бургас отменил определение 1446/06.07.2021г. в частта, в която е оставена без разглеждане на жалбата на лишения от свобода против изричен отказ изх.2602/06.12.2019г. на началника на Затвора - [населено място] за предоставяне на конкретно описани документи и го оставил в сила в останалата му част. Първоинстанционният съд направил извод, че определение 1936/01.10.2021г. по адм. дело 2110/2021г. на Административен съд Бургас е окончателно и прегражда хода на производството по делото в съответната част, поради което искът за обявяване на нищожността му е допустим за разглеждане съобразно чл.128а АПК. От правна страна административният съд приел, че чл.128а, ал. 1 АПК урежда възможност за предявяването на искове за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. Същевременно изтъкнал, че в това производство не може да се проверява правилността на съдебния акт, за който се твърди нещожност. Административният съд посочил, че пороци на съдебния акт, водещи до нищожност, са тези, които са свързани с функционирането на съда в надлежен състав, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебния акт или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля, като в случая липсвали основания за прогласяване нищожността на обжалваното определение на тричленен състав на Административния съд - Бургас. Съдът отхвърлил довода на жалбоподателя, че определението е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав. С измененията, въведени с § 1 - § 12 от Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ( обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) било предвидено, че касационният съдебен контрол върху съдебни актове, поставени по определени видове дела се извършва от тричленни съдебни състави на съответните административни съдилища. Разпоредбата на § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / изм. ДВ, бр. 105 от 2020г./, се прилагала за случаите на висящо съдебно производство пред Върховния административен съд, с оглед на което жалбата против прекратителното определение на административния съд е била разгледана от тричленен състав на същия съд. Касационната инстанция намира, че решението, с което искът на И. Рибов, е отхвърлен като неоснователен, е постановено при отсъствието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се оправдава оплакването, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви по оплакванията на жалбоподателя. Съдът правилно е отбелязал, че с оглед вида на производството следва да разгледа само твърденията за нищожност на преграждащия съдебен акт и се е произнесъл по релевантните оплаквания за нищожност на съдебния акт. Административният съд посочил, че съгласно § 4б, ал. 1 и 2 от допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, в които обжалването на съответния вид индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията не е предвидено изрично. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, чието решение е окончателно. Постановените от административния съд определения и разпореждания в производствата по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Съдът законосъобразно приел, че определение 1936/01.10.2021г. по адм. дело 2110/2021г. по описа на Административния съд-Бургас, с което е оставено в сила определение 1446/06.07.2021г. по адм. дело 55/2020 г. по описа на Административния съд-Бургас, не е постановено от незаконен състав. Правилно е отхвърлен довода на жалбоподателя, че компетентен да се произнесе бил Върховният административен съд, тъй като административно дело 55/2020 г. по описа на Административния съд-Бургас било образувано преди измененията на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ( изм. ДВ, бр. 105 от 2020г.). С посоченото изменение на закона е внесена промяна само относно инстанцията, която упражнява касационен контрол върху актовете на административния съд. Създава се нова уредба, която предвижда, че касационният контрол върху тези актове ще се осъществява не от Върховния административен съд, а от тричленен състав на същия съд. Затова несъмнено преходната разпоредба на § 13 се прилага за касационните производства, висящи пред Върховния административен съд към момента на влизането й в сила. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд