Решение № 11607 от 14.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано по касационната жалба на Община Сливен срещу решение 28/14.02.2022 г., постановено по адм. дело 410/2021 г. на Административен съд - Сливен. Релевира оплакване за неговата неправилност и моли за отмяната му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът - ЕТ Тимшел-92-Т. Мачев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на административния съд да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Сливен е осъдил Община Сливен да заплати на ЕТ Тимшел-92-Т. Мачев сумата от 5 554,88 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 22 095 лв., присъдено обезщетение за имуществени вреди с Решение 155 от 29.07.2020 г. по адм. дело 50/2020 г. на Административен съд - Сливен, за периода от 29.11.2018 г. до 21.05.2021 г., като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер за 6 733,38 лева. Доколкото от ответната по касация страна не е постъпила касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част, същото е влязло в сила. За да уважи исковата претенция на основание чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че искът за присъждане на уважената част, е основателен и доказан. Правилно и обосновано съдът е приел, че спорът е правен и се състои в преценката дали следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението, присъдено с решение 155 от 29.07.2020 г. по адм. дело 50/2020 г. на Административен съд - Сливен, за периода от 29.11.2018 г. до 21.05.2021 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменено от съда като незаконосъобразно Разпореждане изх. 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен. Посочено е, че в производството по това дело не е предявяван иск за законната лихва върху това обезщетение и съдът не се е произнасял по него. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Правилно съдът се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, в което е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи от момента на преустановяването им. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил обоснования извод за доказаност на претендираната законна лихва за неизпълнение на дължимото парично обезщетение по ЗОДОВ, като правилно е определил и началния момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва. Законната лихва върху присъдената сума на обезщетението съгласно Решение 155 от 29.07.2020 г. по адм. дело 50/2020 г. по описа на АС Сливен, с което Община Сливен е осъдена да заплати на ЕТ обезщетение за имуществени вреди причинени в резултат на издадено незаконосъобразно Разпореждане от кмета на Община Сливен за премахване и демонтиране на павилион, е започнала да тече от 24.09.2015 г. на която дата е влязло в сила решение на АС Сливен, с което е отменен незаконосъобразния административен акт. Неоснователно е касационното оплакване за изтекла погасителна давност за иска за законна лихва върху тази главница. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил тези възражения в първоинстанционното производство като неоснователни, като е изложил и подробни съображения в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя изцяло. При това положение изчисляването на сумата за лихва е правилно и решението не страда от наведените в касационната жалба пороци. Решението на Административен съд - Сливен следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 955 лева, видно от представен договор за правна защита и съдействие /лист 46/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд