Решение № 4426 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2008 г.

Решение № 4426 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Виа Ойл" ЕООД, против решение № 1107 от 23.07.2008 г., постановено по адм. дело № 286 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0302088 от 16.10.2007 г. на ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 909 от 18.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а само тези, които са в подкрепа на органите по приходите, като изцяло е игнорирал доказателствата, представени в съдебното производство. Според касатора неправилно съдът е приел, че липсва реална доставка, без да обсъди всички доказателства, според които продадената вещ - котелно гориво, е предадена, което се поддържа от всички доставчици. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваният РА. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлил жалбата на ЕООД "Виа Ойл" от гр. Варна против РА № 0302088 от 16.10.2007 г. на ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 909 от 18.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна. Дружеството е било осъдено да заплати разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение в размер на 609, 00 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с процесуалния и материалния закон. Приел е също така, че правилно органът по приходите не е признал данъчен кредит за данъчния период м. 12.2004 г. по фактура № 590 от 13.12.2004 г., издадена от ЕТ "Манол Божков-ММ", чиито предходни доставчици са "Фарин" ООД, "Кодак" ООД и "Дивайс" ЕООД, в размер на 9923, 64 лв. и лихва в размер на 3540, 08 лева. Предвид това съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички доводи и възражения на страните, преценил е всички релевантни по спора факти и обстоятелства и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. По делото не са били допуснати твърдяните касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Съображенията на настоящата инстанция за това са следните: Спорът по делото касае само непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 590 от 13.12.2004 г. в размер на 9923, 64 лв. за данъчния период м. 12.2004 г., издадена от ЕТ "Манол Божков-ММ". Предходни доставчици по фактурата са "Фарин" ООД, "Кодак" ООД и "Дивайс" ЕООД. Данъчният кредит е отказан на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 вр. с чл. 6 ЗДДС (отм.). Органът по приходите въз основа на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че липсват доказателства за извършена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Приел е също така за неотносима нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) поради това, че целият данък не е платен изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Съдът е възприел тези изводи на органа по приходите, тъй като не е установено при условията на пълно доказване извършеното прехвърляне на правото на собственост върху стоката, която е определена само по своя род и за която данъчният субект не е доказал отделянето й от останалата стока от същия вид чрез претегляне, предаване, транспортиране и т. н. При неналичие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), то не е възникнало и право на данъчен кредит по смисъла на чл. 63 ЗДДС (отм.). Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че издадените от предходните доставчици фактури, както и процесната фактура удостоверяват реално осъществени доставки на отразените в тях стоки. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай по делото не са представени доказателства, които да установяват обективно осъществено прехвърляне на право на собственост върху посочените във фактурите стоки. Основателно съдът е приел, че за да се приеме, че процесната стока, която е определена само по своя род, е индивидуализирана и че собствеността върху нея е прехвърлена, следва да се докаже по определен начин отделянето на тази стока от останалата стока от същия род, което може да стане чрез приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за претегляне, транспортни документи и т. н. По делото не са представени подобни доказателства както от ревизираното лице, което е получател по фактурата, така и от прекия доставчик ЕТ "Манол Божков ММ". Поради естеството на стоката, която представлява котелно гориво, същата може да бъде транспортирана само в специализирани транспортни средства, предназначени за превоз на горива. Основателно е констатираното в тази част наличие на противоречиви твърдения относно това от кого, кога и с чии транспортни средства е осъществен превозът на горивото, като изложените от съда съображения в тази връзка съответстват на данните по делото. Наред с тези противоречия следва да се подчертае, че по делото няма доказателства за осъществяване на транспорт на горивата като пътни листи, документи за собственост на специализирани транспортни средства нито по пряката, нито по предходна доставка. Това не се доказва по безспорен начин и от представените по делото писмени доказателства, тъй като не може да се направи съпоставка, че става въпрос за същото котелно гориво, което е получено по доставката от ЕТ "Манол Божков-ММ". По делото не е установена и идентичността на стоките по процесните фактури с тези по фактурите, за които се твърди, че удостоверяват последващи продажби. При липсата на всички тези доказателства не може да служи като доказателство за реалността на доставката и представеният пред касационната инстанция РА № 0365215 от 27.02.2007 г., издаден на прекия доставчик. Това, че не са констатирани основания за корекция на данъчната основа във връзка с начисления данъчен кредит, би могло да служи само като индиция наред с останалите доказателства във връзка с реалността на доставката, но не и като самостоятелен факт, даващ основание да се счита за реална дадена доставка. Предвид изложените съображения правилни са изводите на съда за това, че процесната фактура, издадена от ЕТ "Манол Божков-ММ", не удостоверява реално осъществена доставка на котелно гориво по смисъла на чл. 6 ЗДДС, поради което не е осъществено данъчно събитие и данъкът е начислен без основание, следователно налице е хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС. Доколкото доставчикът не е представил всички изискуеми доказателствата, които са му поискани с искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, които имат значение за осъществяването на доставките, за счетоводното отчитане по тях, за начисляването на данъка и за предходните доставки, то обоснован се явява изводът, че е налице и хипотезата и на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Като е достигнал да същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - първо отделение,