Решение № 209 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2010 г.

Решение № 209 от 16.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на С. С. К., А. А. Й. и Ф. А. А. от [населено място] отмяна на влязлото в сила решение № 14/15.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1022/2009 г. от Русенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 133/5.11.2009 г. по гр. д. № 2120/2009 г. на Русенския районен съд, с което молителите са осъдени да заплатят на Н. Е. И. и Ш. М. И. по 1117.08 лв. за направените от тях подобрения в собствения на молителите имот в [населено място]-УПИ * в кв. * по плана на града, представляващ дворно място от 420 кв. м. с жилищна сграда. В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото молителите са открили ново обстоятелство и ново писмено доказателство, имащо значение за изхода на спора, а именно че на Н. Е. и Ш. М. не е било издавано разрешение за строеж на ограда и ремонт на покрив, което е удостоверено с писмо № 80М-341-1/18.10.2010 г. на [община]. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата Ш. М. И. и Н. Е. И. изразяват становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. С определение № 233/20.12.2010 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство представлява представеното с молбата за отмяна писмо № 80М-341-1/18.10.2010 г. на [община], удостоверяващо новооткритото според молителите обстоятелство, че не е издавано разрешение за строеж за ограда и ремонт на покрив в процесния имот, като се поддържа също така, че това обстоятелство не е могло да бъде известно на молителите-по тяхно искане след приключване на производството по делото от [община] е назначена комисия, която да извърши оглед и да прецени дали ремонтите са били извършени и в резултат от тази проверка било установено, че строителни разрешения не са издавани. Това обстоятелство обаче молителите са могли да узнаят и по време на висящността на производството пред инстанциите по съществото на спора, тъй като всички издадени строителни разрешения се съхраняват в [община], откъдето именно е била поискана и справката, и няма данни да са били създадени пречки за молителите да се снабдят с необходимата информация за строежа и със съответното удостоверение своевременно, т. е. докато делото е било висящо молителите да могли да узнаят за това обстоятелство и да представят доказателства, ако бяха положили дължимата грижа за това. Освен това доводи за липса на разрешение за извършване на ремонт на покрива и оградата в хода на производството не са били навеждани и така посочените обстоятелства не могат да се приемат за имащи значение за изхода на спора с оглед естеството на заявената претенция. С оглед на това настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената от С. С. К., А. А. Й. и Ф. А. А. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение