Решение № 603 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1732/2008 г.

Решение № 603 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1732/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Д. П. Д. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № I* от 08.01.2008 г. по гр.д. № 447/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е иск от Д. П. Д. против Й. Д. Б. и В. К. Б. за установяване правото на собственост на ищците на нива от 16 дка в землището на с. А., м. "В", нива от 9 дка в същото землище, м. "Б" и нива в м. "Л" 2 дка. Твърденията в исковата молба са, че имотите са принадлежали преди включването в ТКЗС на общия наследодател П. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обезсилил решението на Ц. районен съд № 256 от 02.04.2007 г. по гр.д. № 501/2005 г., с което искът е уважен на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е изложил съображения, че искът е недопустим, защото не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4ЗСПЗЗ поради незаявяване на земите за възстановяване по административния ред на чл. 11 ЗСПЗЗ от ищците. Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент и е допустим, когато различни лица заявяват право на собственост върху един и същи имот към момента на коопериране на земята и претендират да им бъде възстановен по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. В този случай съобразно изричната разпоредба на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ спорът следва да се реши по общия исков ред, а решението на съда, с което се установява кой е бил собственик е задължително за Общинската служба за земеделие и гори. Тя следва да възстанови собствеността на правоимащия, чиито права са признати от съда и нейното решение има конститутивно действие. Съгласно задължителното тълкуване на разпоредбата, дадено в ТР1/1997 г. на ВКС, ОСГК т. 2 оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред към минал момент е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. В разглеждания случай имотът е заявен за възстановяване от наследниците на Д. Х. Д., липсва заявление за възстановяване на имота на общия наследодател П, което да обуславя възникването на правния интерес от провеждането на иска, а с оглед изтичането на преклузивния срок по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с изменението в Д.в.бр. 13/09.02.2007 г. е невъзможно да се проведе производство за признаване правото на възстановяване по съдебен ред. Следователно правилно въззивният съд е приел, че искът е недопустим и не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение