Решение № 14014 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2018 г.

Решение № 14014 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н., Д. Г. и Н. Т., тримата от [населено място], чрез процесуалният им представител адв. И. Д., против Решение № 48/16.01.2018 г. по адм. дело № 2429/2017 г. на Административен съд – В., с искане за отмяната му като неправилно. Искането за отмяна е обосновано с доводи за незаконосъобразност на оспорената пред съда заповед № 252/08.08.2017 г. на кмета на р-н "Младост", община В.. Ответникът: кмета на район "Младост" при община В., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуален представител, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. Н., Д. Г. и Н. Т., против Заповед № 252/08.08.2017 г. на кмета на на район "Младост", община В., с която на основание чл. 196, ал. 3, вр. чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, е наредено премахването на строеж "Сграда с идентификатор № 10135.3515.691. 2", находяща се в имот с идентификатор 10135.3515.691 по кадастралната карта на гр. В., като представляваща реална опасност за сигурността, здравето и живота на гражданите, която не може да бъде ремонтирана. За да отхвърли жалбата е прието от съда, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила по чл. 196, ал. 2 ЗУТ и в съответствие са материалния закон и целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед спрямо процесната сграда е втора по ред, след отмяна на първоначално постановената заповед на процесуално основание и връщане на преписката за ново произнасяне, с решения по адм. д. № 2602/2016 г. на АС-В. и адм. дело № 246/2017 г. на ВАС, второ отделение. При новото процедиране ответникът е изпълнил указанията на съда, като е изследвал подробно възможностите за отремонтиране и заздравяване на сградата, за предотвратяване на съществуващата реална опасност за сигурността, живота и здравето на гражданите от съществуването й във вида, в който се намира. От доказателствата към преписката и заключението на СТЕ, неоспорено от страните, правилно са изведени изводи, че разпоредената за премахване сграда попада под фактическия състав на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, поради това, че е с компрометирана конструкция, непозволяваща ремонтирането й, както и заздравяването й и че във вида в който се намира представлява реална опасност за сигурността, живота и здравето на гражданите. От заключението на СТЕ е установено, че към момента сградата е разрушена, с останала една единствена стая, с напукани основи и разрушен покрив. Експерта е категоричен, че в този си вид сградата не може да бъде възстановена, заздравена или укрепена, тъй като създава непосредствена опасност за евентуалните й обитатели и другите граждани. При тези обективни характеристики, законосъобразни са изводите на съда, че премахването на строежа е съответно на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, представляващ материално правно основание за издаване на заповедта. Неоснователно се поддържа, че решенето е неправилно, поради неизлагането на мотиви от органа, както и поради нарушение на процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, свързана с изслушване на заинтересованите лица-касатори. Мотивите, представляват фактически обстоятелства, обективиращи наличието на една или повече от предпоставките на чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване на строежа, като в случая се съдържат в самата заповед, както и в останалите документи към административната преписка - 2 бр. констативни протоколи от 24.07.2017 г. и от 04.08.2017 г. за вида и състоянието на строежа, съставени от специална комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ. По отношение процедурата по изслушване, настоящият състав споделя изцяло съображенията на решаващия съд, че същата е спазена. Целта на законодателя при поставяне на това условие е, да бъдат защитени правата на засегнатите от заповедта лица, от евентуално неоснователно засягане на собствеността им, чрез изследване на всички техни искания и възражения по висящото производство. В случая тази цел е изпълнена, тъй като касаторите, като заинтересовани лица, са депозирали възражение срещу КП от 24.07.2017 г. на комисията, с което вместо устно, писмено са депозирали своите искания и възражения. Замяната на устното изслушване, с писмено такова представлява нарушение на процесуалните правила, но не е съществено, защото ако не беше допуснато органът би издал краен акт със същото съдържание като процесния. Освен това видно от раздел IV на КП от 04.08.2017 г., комисията е отговорила по всеки пункт от депозираното възражение и е обосновала крайни изводи за наличие на предпоставките на чл. 195, ал. 6 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа като опасен за живота и здравето на гражданите, който не можеда бъде поправен или ремонтиран. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този резултат на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева, платимо по равно от тримата касатори. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение