Решение № 635 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2013 г.

Решение № 635 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника ст. юриск. Мария Димитрова, против решение № 2180 от 01.04.2013 г. по адм. д. № 8513/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 39 състав, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция изх. № 02-070-2600 от 20.07.2012 г., с което е отказано финансово подпомагане по подадено заявление от ЕТ "Пенчо Христов", гр. Габрово, и е наложена санкция за бъдещ период на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. по СЕПП в размер на 14567,85 лв. Излага доводи, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди, че неправилно съдът е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като са извършени кръстосани проверки по заявените от кандидата площи и площите отразени в СИЗП, както и са изложени мотиви относно наличието на фактически обстоятелства относно недопустимите за подпомагане площи. Излага, че дори и да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, те не са от категорията на съществените, които да обусловят други фактически и правни изводи на административния орган, като преценката за това е свързана и с изследване на материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. В жалбата са изложени и доводи относими към приложимата правна уредба по принцип при произнасяне на административния орган по общи заявления за подпомагане на площ и по провеждането на административното производство, но за нарушението на които не се сочат конкретни отменителни основания на обжалваното решение. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт. Ответникът - ЕТ "Пенчо Христов", гр. Габрово, с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е основателна. Излага, че решението е неправилно и необосновано. Излага, че неоснователно е акцентирано върху допусната от административния орган фактическа грешка при словесното дефиниране на схемата НР2 като мярка 211 - "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони", вместо правилното означение като мярка 212, относно плащания в райони с ограничения, различни от планинските райони. Смята, че посоченото несъответствие не е дало отражение върху законосъобразността на обжалваното уведомително писмо, предвид на това, че и двете мерки са по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г./ и нормативната им регламентация. Излага, че е неправилна констатацията на съда за отсъствието на мотиви в обжалвания административен акт, в която насока не е отчетено неговото съдържание и преди всичко съставените подробни таблици с отразяване на всеки от парцелите /с идентификационен номер/, с констатираните като недопустими и годни за подпомагане площи при извършените проверки, оторизираните за плащане суми и други. Смята, че са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за фактическа и правна обосновка на обжалвания административен акт, а това налага извод, че не са нарушени правата на защита на жалбоподателя, още по-малко съдът е възпрепятстван да извърши следващата се проверка по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК. Излага, че е неправилно изразеното становище за нарушение на разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34 и чл. 36 от АПК, определено като съществено и явяващо се самостоятелно основание за отмяна на административния акт, както и че неучастието на заявителя в отделните етапи на административното производство не се е отразило на правилността на крайните фактически и правни констатации на административния орган или това нарушение на процедурата не е съществено. Предлага решението да бъде отменено, поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2180 от 01.04.2013 г. по адм. д. № 8513/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 39 състав, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция изх. № 02-070-2600 от 20.07.2012 г., с което е отказано финансово подпомагане по подадено от ЕТ "Пенчо Христов", гр. Габрово общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР2/, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ и му е наложена санкция за бъдещ период на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. по СЕПП в размер на 14567,85 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че подаденото заявление за подпомагане се отнася за схемата за единно подпомагане на площ (СЕПП), схемата за национални доплащания (СНДП) и плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2), а административният орган се е произнесъл по СЕПП и СНДП, но по незаявена за подпомагане мярка - плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони - НР1, която обозначил - НР2, предвид на това, че по Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. същите са обозначени с различни кодове, а именно НР1 и съответно НР2, за които се прави разграничение относно условията за предоставяне на финансова помощ. Съдът е приел, че по този начин административният орган е излязъл извън рамките на своите правомощия свързани с постъпилото заявление. В тази връзка съдът е приел, че е налице препокриване на площите с които кандидатства жалбоподателя за финансово подпомагане и по трите схеми, поради и което погрешното произнасяне по една от тях, респ. липсата на произнасяне, води до незаконосъобразност на произнасянето и по другите две мерки (СЕПП и НДП). Съдът е приел, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и не е в неговите правомощия да излага мотиви вместо административния орган относно липсата на произнасяне по заявената мярка - НР2, чрез факти по заключението на СТЕ, която също е по отношение на мярка, по която не е заявено искане за финансиране. Съдът е приел, че оспореният акт не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което препятства осъществяване на съдебен контрол, както и са допуснати съществени нарушения по чл. 26, 28, 34, и 36 от АПК, поради което е отменил акта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с дадени указания. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че предмет на оспорване е уведомително писмо с изх. № 02-070-2600 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - изцяло, по схемата за национални доплащания на площ (СНДП) - частично, по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР2) - изцяло и е наложена санкция за бъдещ период на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. по СЕПП в размер на 14567,85 лв. От ЕТ "Пенчо Христов" е подадено общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за национални доплащания на площ (СНДП) и по плащания на земеделски стопани в райони различни от планинските (НР2). С уведомителното писмо е оторизирана обща субсидия за кампания 2011 г., по СНДП от 1301.07 лв., при заявена за плащане в размер на 1310.7 лв. В резултат на извършени административни проверки е установена площ извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2011 г.: по СЕПП - 65,03 ха, по СНДП - 0.3 ха и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони в размер на 4,88 ха, които са отразени в уведомителното писмо в таблици за всяка от схемите и мерките. Безспорно е установено от първоинстанционния съд, че земеделският стопанин е подал заявление за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2), а не за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). Административният съд е съобразил, че посочените плащания представляват две различни мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013) и същите са обозначени с различни кодове, а именно НР1 и съответно НР2, като в случая административният орган се е произнесъл по мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", вместо по заявената от земеделския стопанин мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони". Установено е също, че отделни БЗС (блок на земеделско стопанство) заявени за подпомагане площи по отделните схеми и мерки, са идентични и за част от тях е установена недопустима площ. За изясняване на спорните фактически обстоятелства, съдът е допуснал и приел СТЕ, в заключението на която са отразени заявените за финансово подпомагане площи от земеделския производител по отделните схеми, както и са установени недопустими площи за отделните БЗС в съответствие с констатираните от административния орган по отделните схеми и по мярката - "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". В тази връзка съдът е приел, че заключението на СТЕ не следва да се кредитира, след като е налице препокриване на площите, с които кандидатства жалбоподателя за финансово подпомагане и по трите схеми, би се стигнало до погрешното произнасяне по една от тях, респ. липсата на произнасяне, което води до незаконосъобразност на произнасянето и по другите две мерки (СЕПП и НДП). Неоснователни са възраженията на касатора, че са незаконосъобразни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Обективно съдът е приел, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и не е в неговите правомощия да излага мотиви вместо административния орган относно липсата на произнасяне по заявената мярка - "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2). Отнася се до проведено административно производство, по което административният орган е задължен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 35 от АПК), като се произнесе по искането за издаване на индивидуален административен акт (чл. 29 от АПК) в съответствие с изискванията на чл. 59 от АПК и при съобразяване на материалноправните разпоредби в случая по Закона за подпомагане на земеделските производители и приложимата Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Правилно съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, както и на материалния закон, като се е произнесъл по искане, с което не е сезиран и при изнасяне на фактически и правни основания неотносими към искането на заявителя за финансово подпомагане. На първо място е неоснователен довода, че се отнася до фактическа грешка при словесното дефиниране на мярката за финансиране. Административният орган не е извършил поправка в съответствие с чл. 62, ал. 2 от АПК, както и в хода на производството не са извършени действия по отстраняване несъответствието по отношение заявеното искане за подпомагане и постановения отказ от административния орган по друга мярка. На второ място допуснатото нарушение обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид на това, че посочените фактически и правни основания при произнасянето на административния орган не съответстват на искането на земеделския стопанин за финансово подпомагане по конкретна мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила обуславят от друга страна материалната незаконосъобразност на акт предвид на това, че условията и изискванията за финансово подпомагане по отделните мерки, както и изчисляването на финансовата помощ са различни (чл. 3, 6, 7 и сл. от Наредба № 11) за двете мерки и при осъществявания съдебен контрол съдът е препятстван относно преценката за законосъобразност на приложените правни основания. От друга страна предвид на това, че земеделският стопанин е заявил отделни БЗС по СЕПП, по СНДП и по мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", самостоятелното разглеждане на приетите за недопустими площи обусловили отказа за подпомагане, би нарушило възможността за защита на земеделския стопанин, както и осъществяването на обективен и законосъобразен съдебен контрол относно площите на БЗС извън допустимия слой и приложимите правни основания за отказ на финансовото подпомагане по ЗПЗП, респ. наложената санкция на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. При новото произнасяне административният орган следва да изпълни дадените указания от административния съд относно произнасянето по заявената за подпомагане мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", като административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден за всяка от схемите и по конкретната мярка, както и посочване на съответното правно основание за отказ за финансово подпомагане, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези, респ. приложението на чл. 12 от Наредба № 11/2008 г. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение