Решение № 9732 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12549/2011 г.

Решение № 9732 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12549/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 244/10.08.2011 г. на Административен съд В. Т. - Трети състав, постановено по адм. д. № 71 по описа за 2011 г. на този съд в частта, с която е отменен РА № 0411001996/30.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново в частта му, потвърдена с решение № 526/22.12.2010 г. на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с която за данъчен период м. 12.2007 г. на жалбоподателя допълнително е начислен данък върху добавената стойност в размер на 8 061,96 лв. и съответните лихви за забавени плащания, както и по ЗКПО в частта, с която за 2007 г. финансовият резултат на дружеството е увеличен с 817,49 лв., в резултат на което са определени за внасяне допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 81,50 лева и лихви в размер на 26,04 лева. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1250 лева. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната част по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът пренебрегнал значението на относими доказателства - протоколи по чл. 50, ал. 1 ДОПК и придал решаващо значение на доказателства, без самостоятелна доказателствена сила. Заключението по ССчЕ не е преценена правилно от съда. При извършените насрещни проверки са представени копия на фактури, справки, обяснения, декларация, доказателства за плащане в брой. Представената счетоводна отчетност не осигурява възможност за установяване на данъчна основа за облагане на лицето. Жалбоподателят сам доказал тезата, че от страна на процесните доставчици са осъществени реални доставки на стоки към "Фатум 2001" ЕООД, които не са отразени коректно и приходите от които са укрити. Касаторът е пледирал чрез юрисконсулт Калчев за уважаване на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Фатум 2001" ЕООД, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено следното: През ревизирания период "Фатум 2001" ЕООД е извършвало предимно търговия на дребно, строителство и хотелиерски услуги. На дружеството са връчени две ИПДПОЗЛ, като в нарочен протокол са описани депозираните документи. Ревизиращият орган е направил анализ на фактурите, посочени в дневниците за покупки и на фактурите, отбелязани в дневниците за продажби. Констатирал е, че за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. ревизираното лице е получател по фактури, неотразени в неговите дневници за покупки за съответните данъчни периоди. Фактурите, неосчетоводени по дебита на сметка "Стоки в магазинна мрежа", са издадени от "Интерфудс България" АД, "Алпина" ЕООД, "Национални дистрибутори" ЕООД, "Ларго груп" ЕООД, "Станев" ЕООД. Не са отчитани като получени и заприходени стоки, разходи във връзка с доставките и приход при реализиране на стоките. Оттук е направена констатацията, че "Фатум 2001" ЕООД е укривало приходи, респективно че отчетеният годишен резултат за 2007 г. не осигурява представа за реалния ФР от неговата дейност. Поради това приходният орган е предприел облагане по ЗДДС и ЗКПО в рамките на особеното производство по чл. 122 и сл. ДОПК при наличието на обстоятелства по ал. 1, т. 2 от кодекса. За определяне данъчната основа са анализирани обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, т. 8, т. 15 и т. 16 ДОПК. По време на съдебното оспорване са ангажирани допълнително доказателства. Изслушано е заключение по ССчЕ, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно дадено. Съдът е преценил РА в процесните части като незаконосъобразен. Неосчетоводяването на фактурите би представлявало нарушение на принципите за счетоводната отчетност само ако дружеството е следвало да ги осчетоводи. Такова задължение възниква когато фактурите са редовно издадени, респективно на фактуриране подлежат само действително осъществените стопански операции, тоест реално извършените доставки. Органът по приходите се е позовал на представени при насрещните проверки документи, най-вече на данните от счетоводните регистри, представляващи частни документи. В производство по оспорване на тяхната истинност доказателствената тежест пада върху ответника. Предмет на процесните доставки са родовоопределени вещи, собствеността върху които се прехвърля чрез тяхната индивидуализация. Именно получаването на стоките, фактурирани от доставчиците на "Фатум 2001" ЕООД е недоказано. Дори и заключението по експертизата не е доказало предаването на фактурите с надпис "оригинал" на "Фатум 2001" ЕООД. При непълнота на доказване на обстоятелствата по чл. 122 ДОПК е направен извод, че РА не се ползва с презумптативна доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК, обвързваща съда. В частта по ЗКПО с ревизионния акт е определена данъчна основа за 2007 г., представляваща разлика между установените от ревизията приходи, включително укритите, и разходите, в това число доставната стойност на неотчетените стоки. Върху тази данъчна основа е изчислен данъка съгласно чл. 20 ЗКПО. Оспореното преобразуване на ФР е в размер на 817,49 лв., като с оглед на изложените мотиви във връзка с липсата на доказателства за укрити приходи от неотчетени доставки, съдът е намерил увеличението на ФР за незаконосъобразно. Решението на АДмС - гр. В. Търново в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Оплакванията от касационната жалба за пренебрегване значението на относими доказателства и за преекспониране на доказателства, без доказателствена сила, са неоснователни. В първоинстанционното решение съдът подробно се е обосновал кои доказателства кредитира за да отмени РА и кои доказателства не са от решаващо значение за резултата по делото. Съобразил е факта, че фактурите не са подписани от получателя, което макар и да не представлява задължителен законов реквизит, в случая е възприето коректно като индиция за липсата на приемо-предаване на стоките. Родовоопределените вещи не са индивидуализирани и собствеността върху тях не е прехвърлена. Преобладаваща част от счетоводните регистри пък не отговаря на изискванията по чл. 11 ЗСч. Писмените обяснения и декларациите правилно са квалифицирани като частни документи. Законосъобразно е разпределена доказателствената тежест, включително тази в производството по оспорване истинността на частните документи. Основният спорен въпрос по делото е свързан с приемо-предаването на стоките, за което не са били събрани безспорни доказателства. В случая не са доказани плащанията в брой, респективно изпълнението на насрещните престации. Не са ангажирани писмени доказателства, представляващи стокови и складови разписки. Правилни са изводите на съда във връзка със стоковите разписки, депозирани от "Алпина" ЕООД, които не са подписани от самият доставчик. Не са събрани доказателства за транспортиране на стоките до търговския обект на "Фатум 2001" ЕООД. Последното дружество нито е заприходило стоките, нито ги е изписало впоследствие във връзка с тяхната реализация. В тази хипотеза дружеството не би могло да реализира укрити приходи, които да обосноват провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. В подкрепа на тези изводи е факта, че в счетоводството на получателя не са констатирани разходи, обвързани с процесните стоки. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на административния съд, изложени в решението при обсъждане на заключението по ССчЕ. Съдът не е допуснал нарушение на чл. 202 ГПК. В частта по ЗКПО касаторът релевира оплаквания, според които данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, представлява разлика между установените от ревизията приходи общо в размер на 788 691,07 лв. и разходите в размер на 715 348,78 лева. Частичното обжалване на РА не може да бъде възприето като признание за наличието на укрити приходи. Ревизираното лице разполага с процесуалната възможност да упражни правото си на защита по начина и в обема, съобразно своята преценка. Това обстоятелство не може да бъде тълкувано в негова вреда. Не може да се счете, че съдът е обусловил изводите си за отмяна на РА в частта по ЗКПО само мотивите, изложени във връзка с облагането по ЗДДС. Посочените първоинстанционни мотиви са правилни, тъй като те се отнасят до установяване наличието на укрити приходи и евентуалното определяне на данъчната основа в тази хипотеза по реда на чл. 122 ДОПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение