Решение № 522 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1657/2012 г.

Решение № 522 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1657/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от повереника на Ш. О. Ш., Е. С. Ш., С. Ш. О. и Р. О. О. - лично и като родители на малолетния Ш. С. Ш. - както и на О. Ш. Ш. и Е. Ш. Ш. - непълнолетни низходящи на С. и Р. О. - против решение № 132 от 18.07.2012 г. по внохд. № 139/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Поддържаното в жалбата касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. С доводи, основани на предходно решение на ВКС, жалбоподателите искат отмяна приложението на чл. 66 НК по отношение наложеното на подсъдимия В. Д. Г. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание изготвилият жалбата повереник я поддържа. Упълномощеният от подсъдимия защитник иска оставяне на въззивното решение в сила. Представителят на ВКПр споделя възраженията на жалващата се страна и предлага въззивното решение да се отмени и делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. ВКС установи: С присъда № 536 от 21.12.2011 г. по нохд. № 970/2011 г. на Бургаския окръжен съд, подсъдимият В. Д. Г. е признат за виновен в това, че около полунощ на 3 срещу 4.07.2010 г. в с. В., Р. община, Б. област, умишлено е запалил находящото се в същото село и собствено на Ш. О. О. имущество на значителна стойност, представляващо едноетажна жилищна сграда и стопанска пристройка с обща стойност 14 000 лв., вследствие на което имуществото е било значително, за 9 318.55 лв., увредено и пожарът е създал опасност за живота на Р. О., О. С., Е. Ш. и Ш. С., за което и на основание чл. 330, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 НК Г. е осъден на 3 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 5 години. Присъдени са обезщетения за причинени имуществени вреди както следва: на съпрузите Ш. и Е. Ш. - 6 350 лв. и на съпрузите С. и Р. О. - по 1 484.21 лв. Присъдени са обезщетения и за причинени неимуществени вреди от по 2000 лв. на С. и Р. О., както и на низходящите им О., Е. и Ш. С. С решение № 30 от 15.02.2012 г. по внохд. № 16/2012 г. на Бургаския апелативен съд горната присъда е потвърдена. С решение № 234 от 4.06.2012 г. по н. д. № 619/2012 г. на ВКС, второ н. о., делото е върнато на апелативния съд за ново разглеждане само в частта, с която е потвърдено отлагането от изтърпяване на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода. Със сега обжалваното решение отново е потвърдена първоинстанционната присъда. Жалбата е неоснователна. Както ВКС неведнъж е посочвал, неправилното определяне на наказанието по вид и/или размер представлява преди всичко неправилно прилагане на материалния закон. Затова, когато касационната инстанция констатира такава неправилност и върне делото на въззивния съд поради неправилното прилагане, в частност, на условното осъждане, указанията й са по прилагането на закона. Тези указания, съгласно чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК, са задължителни за съда, на когото делото е върнато за ново разглеждане, освен ако не "се установят други фактически положения". В случая въззивният апелативен съд е бил изправен точно пред такава хипотеза, на установяване на ново, неизвестно за предходния състав на ВКС, фактическо положение, чието съществено значение за отговорността на подсъдимия е вън от съмнение. Документално - на с. 3 от личната амбулаторна карта на подсъдимия, приложена в цялост на л. 33 от възз. д. - и експертно е било установено, че на 18.04.2012 г. Г. е получил исхемичен инсулт с леко ограничаване подвижността на левите горен и долен крайник, слабост в същите крайници, болка в лявата раменна става, затруднен слух /"тежко чува"/ на лявото ухо. Исхемичният инсулт, определен като "среден по тежест", и съпровождащата го лявостранна хемипареза са нови обстоятелства, които сочат на значително влошаване здравословното състояние на подсъдимия, оправдават взетото от въззивния съд решение и не позволяват твърдяното в жалбата за допуснато от този съд процесуално нарушение, каквото винаги е налице при несъобразяване с изискващото се в чл. 355, ал. 1 НПК. При запознаването с делото ВКС констатира допусната от първоинстанционния съд неправилност - преди всичко доказателствена необезпеченост, а след това и незаконосъобразност - която не би могла да се отстрани по повод подаваните само от страната на частните обвинители въззивна и касационни жалби. Става въпрос за присъждането на обезщетения за неимуществени вреди на лица, чиято телесна цялост не е била накърнена, нито са били обезщетени заради загубата на друг /дете, родител, съпруг/, а заради възможността да пострадат и защото са били свидетели на опожаряването на дома им. Макар представата за възможните последици от оставането на хора в горящата къща и дори само възприемането на унищожаването на дома, да са от естество да предизвикат травмиращи емоции, трябва още да се установи, че такива емоции не само са били изпитани, но те са довели и до някакво увреждане, за да бъде уважена исканата обезвреда, доказателства в каквато насока не са били събирани. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, PEШИ: Оставя в сила решение № 132 от 18.07.2012 г. по внохд. № 139/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно.