Решение № 7595 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15537/2010 г.

Решение № 7595 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15537/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Югозападна чрез процесуалния си представител юриск. Ана Стоилова срещу решение № 524/21.10.2010 г., постановено по адм. дело № 427/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отменено решение № 7101-0044/17.03.2010 г. на началника на същата митница за определена нова митническа стойност в размер на 1 301,02 лв. на лек автомобил, употребяван модел "Опел", модел Зафира, тип бензин нов размер на публично задължение за ДДС в размер на 260,20 лв., като "Райнов" ЕООД - гр. Благоевград е задължен да внесе сумата от 90 лв. ДДС, представляваща разликата между дължимия по вноса и реално заплатения ДДС. Автомобилът е внесен от Швейцария и е деклариран с ЕАД 09BG005700Н 0000908/23.12.2009 г. за сумата от 851,02 лв., равностойността на 400 швейцарски франка. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е направил неправилен извод, че административният орган не е посочил фактически и правни основания за причините, поради които не следва да се приложи метода на договорената стойност. В тази връзка са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил приложеното по делото писмо № 7100/0010/23.12.2009 г., с което митническият орган е изискал от дружеството представянето на документи, които се изискват на основание чл. 178, § 4, трето тире и чл. 181а от Правилника за прилагане на Митническия кодекс (ППМК) като оферта, поръчка или други форми на договаряне на реално платената или подлежаща на плащане цена, както и суифт за плащане по банков път или доказателства за плащане в брой като предварителен договор или договор за прехвърляне на собствеността. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът е направил неверен извод, че няма данни защо митническата стойност на процесния автомобил не е определена на база идентични стоки, като касаторът се позовава на чл. 30, ал. 1 от Регламент 2913/92. Необосновани според касатора са изводите на съда относно корекцията на транспортни разходи. Изложени са оплаквания в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, нито е обсъдил изводите от експертното заключение на вещото лице, който е дал становище, че сравняваните автомобили представляват сходни стоки по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ . Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението на съда и отхвърляне жалбата на "Райнов" ЕООД срещу митническото решение. Представени са писмени бележки от процесуалния представител на касатора. Ответникът по касационната жалба "Райнов" ЕООД - гр. Благоевград, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е преценил всички доказателства по делото и те са преценени поотделно и в съвкупност и правилно съдът е приел, че в административния акт не са изложени фактически и правни основания за причините за неприлагане на метода на договорената стойност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени индивидуалния административен акт на митническия орган за определена нова митническа стойност на внесения от "Райнов" ЕООД лек автомобил, първоинстанционният съд е приел, че митническата стойност е определена от митническия орган в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2, б. "б" МК, тъй като едва след издаване на оспореното решение, в съдебното производство е представено становище за определянето на облагаемата митническа стойност на процесния автомобил с изразени мотиви, че за определянето на стойността е използвано друг ЕАД10BG 005700Н0002267/24.02.2010 г., който отговарял в най-близка степен на процесния автомобил. Съдът е приел, че митническият орган не е мотивирал акта си, от който да е видно на какво основание е определил митническата стойност и защо не е приел метода на договорената стойност. От друга страна съдът е установил, че неправилно е приложен чл. 30, ал. 2, б. "б" МК, тъй като алинея първа повелява, че когато митническата стойност не може да се определи по чл. 29, тогава последователно се прилагат букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане и след като в решението на митническия орган няма посочване защо не е определена стойността по договорената стойност, не е спазена императивно предвидената поредност, регламентирана в чл. 30, ал. 1 МК. Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Индивидуалният административен акт на митническия орган, каквото е оспореното пред административния съд решение № 7101-0044/17.03.2010 г. на началника на същата митница за определена нова митническа стойност в размер на 1 301,02 лв. на лек автомобил, употребяван модел "Опел", модел Зафира, за определен нов размер на публично задължение за ДДС в размер на 260,20 лв., вследствие променена митническа стойност на декларирания автомобил, правилно е прието от решаващият съдебен състав, че не съдържа мотиви относно изразеното от административния орган съмнение досежно договорената стойност. Последната и съгласно българския ЗМ и Регламент 2913/92 г. представлява реално платената или подлежащата на плащане цена. В решението на митническия орган не е мотивирано на какво се основава съмнението, че декларираната стойност на лекия автомобил не е договорената, а оттам липсват каквито и да е мотиви защо е определена митническата стойност на автомобила в размер на 1 301,02 лв. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не може мотивите на решението на митническия орган да се допълват едва в съдебно заседание с представеното становище на държавен инспектор, отдел "МО". То не е било част от административната преписка, за да се приеме, че с него административният орган е мотивирал решението си, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Становището не е и датирано затова следва да се приеме, че е представено за целите на съдебното производство и не може да представлява част от индивидуалния административен акт, като допълващ документ относно липсващите мотиви за обосноваване на определената от митническия орган нова митническа стойност. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния, че митническият орган не е обосновал защо декларираната стойност не може да се определи по чл. 29 от цитирания регламент, а е преминал към определянето на тази стойност по чл. 30, § 2, б. "а", което също води до извод за немотивираност на административния акт. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган освен, че при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация, което е направено и в процесния случай, е длъжен, когато съмненията му продължават да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице. Тази процедура не е изпълнена, а след като ответникът по касационната жалба е представил доказателства относно изисканата му допълнителна информация, е постановен индивидуалния административен акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,