Решение № 6341 от 27.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез процесуален представител срещу решение 7424 от 09.12.2021 г., постановено по административно дело 7436/2021 г. от Административен съд София-град в частта с което е осъдено да заплати на Б. Лозанов обезщетение за време, през което е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, ведно с мораторна лихва и лихва за забава и обезщетение за недопускане до работа след възстановяване от незаконно уволнение за посочен период, ведно със законната лихва и е осъдено да му заплати деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените искове от Лозанов бъдат отхвърлени и бъде осъден да им заплати направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Б. Лозанов в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски.

По делото е постъпила касационна жалба и от Лозанов против същото решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за разликата над уважения до пълните им предявени размери за заплащане на обезщетение за време, през което е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, ведно с мораторна лихва и лихва за забава и обезщетение за недопускане до работа след възстановяване от незаконно уволнение за посочен период, ведно със законната лихва и предявеният иск за изплащане на 480 лв., представляващ парична награда, ведно с претендираната сума за мораторна лихва и законна лихва. По наведени доводи за неправилност на решението в тази му част като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените от него искове бъдат уважени в пълния им размер, като му бъдат присъдени и направените в производството разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но разгледано по същество е неправилно поради следните съображения:

Съдебното производство пред АССг е образувано по предявена от Лозанов искова молба против МВР, с която след като са изложени твърдения за отмяна на незаконното му уволнение с влязло в сила съдебно решение са предявени кумулативно съединени искове за обезщетения по чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държания служител (ЗДСл), по чл. 122, ал.3 ЗДСл, по чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 33, т. 9 и чл. 192, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи(ЗМВР), както следва :

1. Обезщетение в размер на 1230 лв., представляващ разликата между изплатеното му от ответника обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСЛ в размер на 12 312 лв. до пълният му дължим размер в размер на 13 542 лв., за периода от 19.10.2018 г. до 19.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 27.07.2021 г. до окончателното й заплащане, както и законна лихва в размер на 130 лв. за периода 26.11.2019 г.(датата на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението му е отменено като незаконно) до 27.07.20121 г. датата на предявяване на иска, както и мораторна лихва в размер на 462, 53 лв. върху посочената сума за периода от 26.11.2019 г. до 10.02.2020 г. (датата на изплащане от МВР на обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСл в непълния му размер от 12 312 лв.

1. Обезщетение в размер на 1026 лв. поради недопускане да изпълнява служебните си задължения за периода 06.12.2019 г. (датата на заявлението му за възстановяване на заеманата длъжност) до 19.12.2019 г.( датата на реалното му възстановяване на длъжност), изчислено въз основа на посочен от него размер на основната заплата [заличен текст]., ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното и заплащане, както и сума в размер на 159,32 лв., представляваща размер на мораторната лихва за периода от 20.12.2019 г. до датата на завеждане на иска 27.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното и заплащане.

1. Сума размер на 480 лв., представляваща неизплатена му дължима награда, съгласно заповед 8121з-1401/12.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание ч. 33, т. 9 и чл. 192, ал. 3 ЗМВР във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба 8121з-347 от 25.0.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите в МВР е заповядано за постигнати резултати и съществен принос в изпълнение приоритети в дейността на МВР за периода 01.01.2019 г. до 30.11.2019 г. служителите в МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към 30.11.2019 г. да бъдат наградени с парични награди в размер 480 лв., мораторна лихва в размер на 76,07 лв., считано от 06.12.2019 г. (датата на подаване на заявлението с 812100-18457/06.12.2019 г., с което по т. 3 е поискано да му бъдат изплатени полагащите му се суми по заповеди 8121з-1556/13.12.2018 г. и 8121з-1575/19.12.2018 г. до датата на предявяване на иска.

1. Сума размер на 480 лв., представляваща неизплатена му дължима награда, съгласно заповеди 8121з-1556/13.12.2018 г. и 8121з-1575/19.12.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание ч. 33, т. 9 и чл. 192, ал. 3 ЗМВР във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба 8121з-347 от 25.0.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите в МВР е заповядано за постигнати резултати и съществен принос в изпълнение приоритети в дейността на МВР за периода 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. служителите в МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към 30.11.2018 г. да бъдат наградени с парични награди в размер съответно на 100 лв. и 380 лв., мораторна лихва в размер на 123,07 лв., считано от 20.12.2018 г. (датата на възникване на правото на това обезщетение) до датата на предявяване на иска.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства и направени изчисления осъдил МВР да заплати на Лозанов следните суми:

1. 532, 50 лв. обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, като отхвърля иска за разликата до пълния му предявен размер от 1230 лв.

1. 239,05 лв. лихви за забава, върху обезщетение за оставане без работа в размер на 12844, 50 лв. за периода 6.12.2019 г. до 10.02.2020 г., както и 74, 85 лв. лихви за забава върху неплатения остатък от 532,50 лв. за периода от 10.02.2020 г. до предявяване на исковата молба 27.07.2021 г. и лихва за забава върху последната сума от 27.7.2021 г. до окончателното плащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите до пълния предявен размер съответно от 289,65 лв. върху сумата от 13 542 лв. и за периода от 26.11.2019 г. до 6.12.2019 г., както и за присъждане на сумата от 172,88 лв. за периода от 10.02.2020 г. до 27.07.2021 г. върху сумата от 1230 лв.

3.Обезщетение за недопускане до работа след възстановяване от незаконно уволнение за периода 6.12.2019 г. до 18.12.2019 г. в размер на 987, 30 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1026 лв., както и за периода 29.11.2019 г. до 6.12.2019 г.

1. законната лихва върху главниците от предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане и

1. сумата от 545 лв. разноски.

С решението са отхвърлени изцяло и предявените искове за присъждане на лихва за забава в размер на 159,32 лв. върху претендираното обезщетение от 1026 лв. за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, както и предявените два иска за заплащане сумите в размер на по 480 лв., представляващи награди за 2018 г. и 2019 г., както и претендираните мораторни лихви и лихви за забава за всеки от тях.

Неоснователен е наведеният довод от касатора МВР, че искът неправилно е насочен срещу министерството и следва да е насочен към Дирекция Управление на собствеността и социални дейности към МВР , която е юридическо лице със самостоятелна правосубектност, съгласно която поема правно и финансово задължения по различни правоотношения, включително и по такива, възникнали във връзка с искове за обезщетение.

Не е спорно по делото, че служебното правоотношение на Лозанов е било за длъжността [длъжност] на МВР, от която е бил незаконосъобразно уволнен и съответно възстановен.

В случая предявените искове за заплащане на обезщетения по чл. 104, ал.1 във вр. с чл. 121, ал.1, т. 3 и по чл. 122, ал. 3 ЗДСл, претендирани като конкретни суми, ведно с направените акцесорни искания за присъждането им със законната лихва до окончателното им заплащане и мораторната лихва, определена като размер и периоди по силата на цитираните разпоредби на ЗДСл се основават на незаконосъобразни действия на органа по назначението на ищеца, който в случая няма спор, че е Министърът на вътрешните работи, при което съобразно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 АПК тези искове се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, което юридическо лице в случая е именно Министерството на вътрешните работи.

Обстоятелството, че по силата на чл. 37, ал. 1 ЗМВР в структурата на същото има посочени обособени структури, които по силата на ал. 2 са определени като юридически лица не води до извод, че една от тях дирекцията, в която служителят е заемал длъжност може да носи отговорност за незаконосъобразен акт на ръководителя на министерството, предвид категоричната законова уредба, посочена по-горе. Останалите развити доводи в касационната жалба в тази насока, доколкото представляват интерпретация на теоретични постановки на правното положение и обособеност на юридическите лица по отношение на посочената дирекция също не обосновават такъв извод.

Решението е материално незаконосъобразно.

Страните не спорят, че със заповед 8121К-9242/27.09.2018 г. Министърът на вътрешните работи прекратява служебното правоотношение на Лозанов за длъжността [длъжност] на МВР, която е отменена, като незаконосъобразна с влязло в сила на 26.11.2019 г. съдебно решение.

Със заявление вх. 812100 - 18157/06.12.2019 г. Лозанов заявява пред органа по назначението си министъра на вътрешните работи явяването си на работа на длъжността, на която е възстановен заеманата от него - [длъжност] на МВР, искането му да бъде изплатено обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл, както и полагащите му се суми по заповеди 8121з-1556/13.12.2018 г. и 8121з-1575/19.12.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и полагащото му се вещево доволствие по лимитите за 2018 г. и 2019 г.

Със заповед 8121К-14439/18.12.2019 г. на основание чл. 122, ал.1 ЗДСл, в изпълнение на решение 14992/06.11.2019 (?) на ВАС и във връзка със заявление Вх. 812100 18457/06.12.2019 г. възстановява Лозанов на заеманата от него преди уволнението длъжност, считано от 19.12.2019 г., без да определи размер на основната заплати, посочва, че длъжността е ръководно ниво 6А, с ранг ІІ младши и разпорежда да му бъде изплатени полагащите се обезщетения по чл. 104, ал.1 ЗДСл.

От представеното копие на служебна книжка се установява, че Лозанов е възстановен на длъжност на 19.12.2019 г. със заплата в размер заличен текст]., като на същата дата служебното му правоотношение е прекратено поради съкращение в щата, а от направените отбелязвания се установява, че и това уволнение е отменено от съда като незаконосъобразно с влязло в сила на 08.12.2020 г. съдебно решение. От същото копие се установява, че на Лозанов са изплатени следните обезщетения: 1842,80 на основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл за времето от 19.12.2019 г. до 19.01.2020 г. (за неспазен срок на предизвестие), 11080,80 на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за времето от 19.10.2018 г. до 19.04.2019 г.; 10086,36 лв. на основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл (за неизползван платен годишен отпуск) и сума в размер на 2937,08 на същото основание без да е посочен период, както и обезщетение в размер на 977,75 лв. на основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл за времето от 22.05.2021 г. 22.06.2021 г. (неспазен срок на предизвестие).

Представени са по делото справки за осигурителния доход на Лозанов от НОИ, извлечения от банковата му сметка, заповедите на Министъра на вътрешните работи за заплащане на награди на целия личен състав на МВР, намиращ се трудово и/или служебно правоотношение към 30.11. 2018г. и 30.11.2019 г. по 480 лв. за всяка от тези две години.

Представени са също заповед 8121К-444/22.01.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която същият е възстановен на заеманата от него длъжност след отмяната на второто му уволнение, докладна записка с рег. 5785з-3085/26.01.2021 г. на Директора на дирекция Управление на собствеността и социални дейности към МВР и заповед 8121К-3633/16.02.2021 г. на Административния секретар на МВР, с която на Лозанов е определена степен на основна месечна заплата 4. Посочените три документа обаче са ирелевантни към предмета на спора, тъй като касаят уреждане на правоотношенията между Лозанов и МВР след отмяната на второто му уволнение, докато предявеният иск е за обезщетения поради първото му уволнение.

Представени са и Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, утвърдени със заповед 8121з-92/31.01.2019 г. и изменени със заповед 8121з-1000/12.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът е обсъдил посочените по-горе доказателства и въз основа на тях е изложил фактическата обстановка, която приема за установена и е формирал правните си изводи без да обсъди същите поотделно и в съвкупност, както и относимостта им към конкретните искови претенции.

В случая за да определи сумите, дължими като обезщетения за времето, което не е заемал служба поради незаконно уволнение и поради недопускане да изпълнява длъжността си, които се определят на база основната заплата на служителя към момента на признаване на уволнението за незаконно и това към момента на явяването му на работа, съгласно приложимите в случая норми на чл. 104, ал. 1 и чл. 122, ал. 3 ЗДСл, съдът се позовал на разпоредбата на чл. 162 ГПК, като по собствено усмотрение е определил размера на основната заплата на служителя към посочените моменти [заличен текст].

Действително по делото липсват доказателства за размера на основната заплата на служителя към посочените два момента, но съдът на първо място не е обсъдил задълбочено и пълно всички представени по делото доказателства, освен това не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 АПК да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест и на трето място е постановил акта си без да изясни релевантните за спора факти, като безпричинно не е събрал исканите от ищеца доказателства в тази насока чрез назначаване на исканата съдебно счетоводна експертиза. По аналогичен начин е подходено и при установяване на размера на определените от съда като дължими мораторна и законна лихва, които са изчислявани лично от състава на база на определения по негово усмотрение размер на основната заплата на служителя. Дадените указания в определението от 30.09.2021 г. са бланкетни, свързани с отговорността по ЗОДОВ изобщо, а не с конкретните предявени искове, като липсват изложени мотиви за причините, поради които е постановен отхвърляне на искането за назначаване на исканата експертиза

По отношение на предявените искове с посочено от ищеца правно основание чл. 33, т. 9 (регламентиращ правото на министъра на вътрешните работи да издава заповеди) и чл. 192, ал. 3 (предвиждащ, че отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи) ЗМВР съдът не е извършил дължимата проверка за установяване на вида и характера им с оглед извършване на преценка за компетентността си да разгледа същите или да отдели материалите по тях и ги препрати на компетентния съд.

При така установеното настоящият състав намира, че решението е неправилно като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело и до материалната му незаконосъобразност, при което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на ищеца да конкретизира предявените искове с правно основание чл. 33, т. 9 и чл. 192, ал.3 ЗМВР са от вида на исковете по чл. 128, ал. 1 , т. 6 АПК, с оглед извършване на преценка по чл. 130, ал.1 АПК, да разпредели конкретно с оглед предявените искове доказателствената тежест, като укаже на страните конкретно, за кои от твърдените от тях обстоятелства не сочат доказателства, да установи чрез събиране на доказателства релевантните за спора факти.

При този изход на доколкото и двете касационни жалби са основателни настоящият състав намира, че разноски не следва да бъдат присъждани, като такива следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на делото с оглед резултата.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение