Решение № 10326 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2014 г.

Решение № 10326 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, срещу решение № 1123 от 24.06.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Бургас, постановено по адм. д. № 2650/2012 г., с което отменено решение № 4402-1148-АГ/6.11.2012 г. относно извършена корекция на данните в ЕАД 10BG001009 Н0008879/2.08.2010 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че оспореното решение № 4402-1148-АГ/6.11.2012 г. е издадено въз основа на доклад вх. № 4402-1148/17.09.2012 г. на ТМУ - Бургас, в който обстойно са отразени несъответствията в описанието на стоките по фактура № 072546/30.07.2010 г., придружаваща вноса, и словесното им описание в кв. 31 на ЕАД и счетоводните регистри на дружеството, което от своя страна давало основание да се откаже приложената квота и да се извърши ново тарифно класиране. Посочва, че съответният код по Мьорзинг е определен на база деклариран код за идентични стоки, декларирани за режим "допускане за свободно обращение" от "Експрес-2Д" ЕООД, гр. Сливен, както и в съответствие с представен анализен сертификат за стоката, издаден от "Шимшек" Република Турция, съдържащ непълни данни - без посочване на всички компоненти по Регламент /ЕИО/ 948/2009 г., необходими за определяне на код по Мьорзинг. Поддържа, че самото дружество декларира в кл. 33 код по Мьорзинг на база непълни анализни сертификати, които не съдържат показатели за средното съдържание на млечни мазнини, млечни протеини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла и нишесте, каквото е изискването на Регламент /ЕИО/ 948/2009 г. Излага съображения, че при определяне на кода по Мьорзинг митническите органи са взели предвид цялата налична информация, събрана в хода на проверката, приключила с доклад вх. № 4402-1148/17.09.2012 г. на ТМУ - Бургас, съпоставена с параметрите по кода на Мьорзинг. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди решението на началника на Митница Бургас, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Експрес-2Д" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Генерал Драгомиров" № 9, вх. Б, ап. 4 не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че с ЕАД 10BG001009Н0008879/20100802 "Експрес - 2Д" ЕООД е декларирало внос на 7 вида стоки под режим "допускане за свободно обращение" и е вписало в клетка 44 фактура № 072546/30.07.2010 г., издадена от "SIMSEK BISKUVI ve GIDA SANAYI A. S.", Турция. В тази фактура са обективирани 31 броя стоки, от които 25 броя са включени в ЕАД 10ВG001009Н0008879, а останалите 6 броя са декларирани в ЕАД 10ВG001009Н0008860. За всички стоки е представен сертификат за движение на стоките А. ТR № К 0263496/30.07.2010 г., в който същите са описани като "biscuits, chocolates, cakes". За стоките по ЕАД 10ВG001009Н0008879/20100802 е направено електронно искане за предоставяне на квота в съответствие с Регламент (EO) № 816/2007 г. на Комисията от 12.07.2007 г. за откриване на годишни тарифни квоти за вноса от Турция на определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти, влизащи в обхвата на Регламент (EO) № 3448/93 на Съвета. На 5.08.2010 г. искането е удовлетворено изцяло и внесените с ЕАД 10ВG001009Н0008879/20100802 стоки не се обложени. Със заповед № 420/2.08.2012 г. на началника на Митница Бургас е възложено извършването на последваща проверка, при която е констатирано несъответствие между описанието на стоките в ЕАД 10ВG001009Н0008879/20100802 и описанието на стоките във фактура № 072546/30.07.2010 г. Установено е, че една и съща стока, индивидуализирана чрез производител, доставчик, номенклатурен номер, търговско наименование, опаковка и състав по анализен сертификат е посочена с различно описание в клетка 31 на митническите декларации и е с различно тарифно класиране, посочено в клетка 33. Предвид установените несъответствия между данните за описанието на стоките в кл. 31 на ЕАД и данните са описанието на стоките по фактура № 072546/30.07.2010 г., издадена от "Шимшек" Турция, данните за състава и вида на стоките от анализните сертификати, издадени от "Шимшек" Турция, и данните за стоките от продуктовия каталог на "Шимшек" Турция, е осъществено тарифно класиране на стоките по смисъла на чл. 20, § 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. За 22 броя стоки от фактура № 072546/30.07.2010 г. са определени нови тарифни кодове, различни от декларираните с ЕАД, и същите са асоциирани към безмитни тарифни квоти съгласно Регламент (ЕО) № 816/2007 на Комисията от 12.07.2007 г., различни от декларираните от дружеството, подлежащи на облагане с мито за селскостопански стоки. Ставката на митото за селскостопански стоки е определена в съответствие със: селскостопански компоненти /ЕА/, допълнителни мита за захар AD S/Z и допълнителни мита за брашно AD F/M от Регламент (ЕО) № 948/2009 г. взависимост от посочения в Приложение № 1 допълнителен код - код по Мьорзинг. Съответният код по Мьорзинг е определен в съответствие с представения анализен сертификат, а за стоките по ЕАД 10ВG001009Н0008879, за които не са приложени анализни сертификати, кодът по Мьорзинг е определен на база анализни сертификати, издадени от "Шимшек" Турция, приложени към митнически декларации за идентични стоки. С оспореното решение № 4402-1148-АГ/06.11.2012 г. на началника на Митница Бургас е извършена корекция на данните в ЕАД 10BG001009Н0008879, както следва: промяна в броя на стоките от 7 на 8 в клетка № 5 "Стоки - брой"; промяна в описанието на стоките от № 1 до № 8 в клетка № 31 "Колети и описание на стоката (маркировки и номер/а на контейнер/и, брой и вид); промяна в количеството на стоките, вписани в клетка № 35 "Бруто тегло ( кг) " и клетка № 38 "Нето тегло ( кг); промяна в цената на стоките от № 1 до № 8 в клетка № 42 "Цена на стоката"; промяна в уточнението и статистическата стойност на стоките от № 1 до № 8, вписани в клетка № 45 "Уточняване" и клетка № 46 "Статистическа стойност". В резултат на извършените корекции, на основание чл. 78, § 3 и чл. 20, § 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, вр. с Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, с термините от глава ХVIII и XIX на същата и с приложение № 1 към нея "Селскостопански компоненти, допълнителни мита за захар и допълнителни мита за брашно", прието с Регламент (EO) № 948/30.09.2009 г. на Комисията за изменение на приложение № I към Регламент (EИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура, вр. с Общата митническа тарифа са определени следните тарифни и допълнителни кодове на стоките: стока № 1 - тарифен код 1905906000, допълнителен код ( по Мьорзинг) - 0000; стока № 2 - тарифен код 1806310000, допълнителен код ( по Мьорзинг) - 7001; стока № 3 - тарифен код 1806310000, допълнителен код ( по Мьорзинг) - 7003; стока № 4 - тарифен код 1806901900, допълнителен код ( по Мьорзинг) - 7010; стока № 5- тарифен код 1806906010, допълнителен код ( по Мьорзинг) - 7002; стока № 6 - тарифен код 1905319100, допълнителен код ( по Мьорзинг) - 7001; стока № 7 - тарифен код 1905319100, допълнителен код ( по Мьорзинг) - 7010; стока № 8 - тарифен код 1905319900, допълнителен код ( по Мьорзинг) - 7001. На основание чл. 78, § 3 от Регламент ( ЕИО) № 2913/92 поради асоцииране на тарифните кодове към безмитни тарифни кодове, различни от декларираните от дружеството, е определен код 400 за стоки с № 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 в клетка 36. На основание чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент ( ЕИО) № 2913/92, вр. с чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 56 от ЗДДС е определено ново митническо задължение за всяка стока, декларирана в ЕАД 10BG001009Н0008879 в общ размер на 4 025,65 лева и ДДС в размер на 805,12 лева. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че по делото не се съдържат достатъчно данни за тарифното класиране на стоката и в частност - за определяне на допълнителния код по Мьорзинг. Съдът не е възприел позоваването в оспореното решение на представените анализни свидетелства, тъй като в тях липсвали данни за средното съдържание на млечните мазнини, млечните протеини, захарозата, изоглюкозата, глюкозата, скорбялата и нишестето, каквото е изискването на регламент (EO) № 948/2009 г. Кредитирал е заключението на съдебно-химичната експертиза, съгласно което наличните по делото данни позволяват да се определи само тарифния код на някои от стоките, но не и да се определи допълнителния код по Мьорзинг. Посочил е, че документите по делото не съдържат информация за средното съдържание на млечни мазнини, млечни протеини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла или нишесте, поради което допълнителният код по Мьорзинг не може да се определи. Обосновал е извод, че наличните по делото данни не са достатъчни, за да се определи допълнителния код на стоките по Мьорзинг, поради което решението за облагането им с мито, включващо селскостопанския компонент (ЕA), е незаконосъобразно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формулирал спорния материалноправен въпрос, а именно относно законосъобразното определяне на тарифния и допълнителния код по Мьорзинг на стоките под номера от 2 до 8 по ЕАД 10BG001009Н0008879, на който е даден отговор при правилно приложение на закона. Обосновано съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на извършения последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗМ и чл. 78, § 2 от МК. Не е било спорно, че от внесените на 2.08.2010 г. стоки, не е вземана проба за анализ на съдържанието им. Законосъобразно съдът е приел, че тарифното класиране е извършено въз основа на приложените в административната преписка писмени доказателства, без да е извършено лабораторно изследване. В този случай и съобразно общото разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 170, ал. 1 АПК административният орган е този, който следва да установи фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че писмените доказателства по делото не са достатъчни, за да се определи допълнителен код по Мьорзинг на внесените стоки, което е дало основание за отмяна на решението, доколкото допълнително установените задължения за мито са само на база определената ставка на мито за внос на селскостопански стоки. Видно от отбелязването на гърба на ЕАД 10BG001009Н0008879 (л. 178 от делото) на 2.08.2010 г. митнически служител е извършил документален и физически контрол на внесената стока с отбелязване, че същата съответства по вид и количество на декларираното. Установените впоследствие несъответствия между описанието на стоките в кл. 31 на ЕАД, описанието по фактура № 072546 от 30.07.2010 г., описанието в анализните сертификати, придружаващи част от стоките, и в сертификата за движение на стоките А. ТR № К 0263496/30.07.2010 г., доказани в хода на съдебното производство посредством основна и допълнително съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от в. л. Събина Арабаджиева, са относимо към установяване основанието за извършване на последващата проверка, но не дават отговор на спорните въпроси относно характеристиките на внесените стоки, правилното определяне на нови тарифни кодове и допълнителни кодове (кодове по Мьорзинг) на процесните стоки, респективно на спорните задължения за мито и ДДС. Правилно и обосновано по спорните въпроси съдът е кредитирал заключението на вещото лице Димитрийка Лъвчиева, съгласно което наименованията на продуктите в сертификата за движение на стоките А. ТR № К 0263496/30.07.2010 г. са много общи и не дават подробна информация. Вещото лице Лъвчиева е посочило, че представените анализни свидетелства в графа "Хранителна информация" и графа "Химичен анализ" са твърде общи, което им придава характер на технологична документация за узаконяване на продукта, без възможност да се свърже с конкретен номер на партида. Тези документи не съдържат химичен и микробиологичен анализ и резултати от определяне на средното съдържание на млечни мазнини, млечни протеини, захароза, инвертна захар, изоглюкоза, нишесте, скорбяла и глюкоза. Без тези данни е невъзможно да се изчисли кода по Мьорзинг поради липса на компоненти, участващи във формулата за изчисляване на кода съгласно Таблица 1 от Приложение I към Регламент (ЕО) № 948/2009. Липсата на взети проби за анализ на стоките и липсата на данни за характеристиките им в анализните свидетелства и в сертификат А. ТR № К 0263496/30.07.2010 г. са обосновали извод за невъзможност да се определи код по Мьорзинг. Вярно е, че самото лице при внос на стоки по същата или по други ЕАД е посочило код по Мьорзинг на базата на същите доказателства - анализни свидетелства, съдържащи непълни данни, респ. липса на данни относно средното съдържание на млечни мазнини, млечни протеини, захароза, инвертна захар, изоглюкоза, нишесте, скорбяла и глюкоза, според изискването на Регламент (ЕО) № 948/2009. Това обстоятелство е следвало да бъде констатирано при първоначалната проверка на стоките, извършена в конкретния случай на 2.08.2010 г., и приключила с извод за съответствието им по вид и количество с декларираното. В този случай доказателствената тежест за истинността на декларираните данни е за декларатора. При последващия контрол на декларирането доказателствената тежест е изцяло за административния орган. След като неговите фактически констатации се основават на документи с непълно съдържание, въз основа на които не може да се установи допълнителния код по Мьорзинг, то същият следва да понесе отрицателните последици от недоказването. По същите съображения не е приложим декларираният от самото лице код по Мьорзинг за идентични стоки въз основа на приложени към ЕАД анализни сертификати, които аналогично не съдържат достатъчно данни. След като наличните по преписката данни относно стоките по процесната ЕАД не ги идентифицират в достатъчна степен, то същите не могат да послужат за определяне на нейното допълнително тарифиране по Мьорзинг. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ППЗМ, "идентични стоки" са стоки, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и добро име; наличието на минимални различия не следва да бъде пречка за това стоки, които по принцип отговарят на определението, да бъдат разглеждани като идентични". Понятието е предвидено "за целите на тази глава", а именно от ППЗМ - Глава осма "Общи разпоредби", намираща се в Дял четвърти "Митническа стойност" и е приложимо при определяне на митническата стойност на внасяни стоки, но не и относно тарифното им класиране. В § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ППЗМ е дефинирано понятието "данни за идентификация на стоките", като "данните, използвани в търговската практика за идентификацията на стоките, които позволяват на митническите органи да определят тяхното тарифно класиране". Заключението на вещото лице Лъвчиева е, че всички представени по делото документи (фактура № 072546 от 30.07.2010 г., сертификат за движение на стоките А. ТR № К 0263496/30.07.2010 г. и анализни удостоверения) не съдържат достатъчно данни за определяне на тарифните номера на част от стоките. Ответникът по оспорването не е ангажирал относими доказателства относно идентификацията на стоките по смисъла на § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ППЗМ. По изложените съображения и като е достигнал до идентични правни изводи административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,