Решение № 14373 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2016 г.

Решение № 14373 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8358/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. С., подадена срещу решение № 2851 от 26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 10671/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 4332з-570/23.09.2015 г., издадена от началник на 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" при отдел "Пътна полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата с доводи, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Процесната заповед е издадена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ, чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и т. 12 във вр. чл. 204, т. 4 от ЗМВР на касатора С. С. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Обоснован е изводът на съда, че дисциплинарното нарушение е установено по безспорен начин. С действията си по закриване на обектива на камерата с изглед към купето на служебния автомобил по време на дежурство младши инспектор С. е нарушил изискванията на чл. 7 и чл. 10 от "Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа", утвърдени със заповед рег. № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Визираното нарушение съставлява дисциплинарно такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал 1, т. 11 от ЗМВР е предвидено наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Предвид обстоятелството, че както жалбоподателят, така и другият служител от наряда отричат лично да са поставили шапката върху камерата, който факт е доказан с видеозаписа, на С. е вменено във вина и нарушение на разпоредбата на чл. 83 от Етичния кодекс, изискваща държавният служител да не прикрива доведеното до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Изложеното съставлява нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за което е предвидено същото наказание. Освен че правилно е счел, че заповедта съответства на материалния закон, АССГ е обсъдил в решението си и възраженията за нарушено право на защита на жалбоподателя, като обосновано ги е приел за неоснователни. От обясненията на С., дадени под формата на сведение преди налагането на наказанието, е видно, че те се дават именно по повод на обвинението за неправомерно закриване на камерата в служебния автомобил. Изискване на допълнителни обяснения след изготвяне на справката не е вменено като задължение за органа, тъй като такъв документ не е императивно изискуем в конкретното дисциплинарно производство. Не е нарушен и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР се налага наказание "порицание" и същото се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР това наказание се налага за срок от 6 месеца до 1 г. Когато в ЗМВР императивно се определя видът на дисциплинарното наказание за съответното дисциплинарно нарушение, което не се явява маловажно и административният орган налага наказанието в минималния допустим от закона размер, какъвто е настоящият случай, неизлагането на мотиви защо се налага именно наказанието "порицание" с оглед на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, не се явява съществено нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното касационният състав намира решението на АССГ за правилно, не са налице основания за отмяната му и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касаторът следва да се осъди да заплати на СДВР сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,