Решение № 6143 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3295/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., действаща лично, М. А. М., М. А. М. и М. М. А. /всички малолетни деца/, чрез законния им представител М. А. Х. /майка/, всички представлявани от назначен от съда процесуален представител адв. М. Филипова, против решение № 849 от 26.02.2026 г., постановено по адм. дело № 98/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 2 от 08.01.2026 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. Касаторовият повереник навежда доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд за липса на основания за предоставяне на международна закрила на М. А. Х. и на трите й малолетни деца е необоснован, поради което решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован, представляван от старши юрисконсулт Кръстева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. Х., действаща лично, М. А. М., М. А. М. и М. М. А. /всички малолетни деца/, чрез законния им представител М. А. Х. /майка/, всички - граждани на Сирия, против решение № 2 от 08.01.2026 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липсата на предпоставките по чл. 8 за М. М. А. и на чл. 9 за М. А. Х., М. А. М., М. А. М. и М. М. А., и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ са отказани предоставяне на статут на бежанец на новороденото дете М. М. А., както и предоставяне на хуманитарен статут на всички касационни жалбоподатели. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Хасково е приел, че процесният административен акт, с който на М. М. А. е отказано предоставяне статут на бежанец, а на М. А. Х., малолетните й деца М. А. М., М. А. М. и новороденото й дете М. М. А. е отказано предоставяне на хуманитарен статут, е издаден от компетентен орган, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна, и същият е материално законосъобразен. С чуждата гражданка е проведено интервю на 05.09.2024 г., от което е установено, че М. А. Х. е с етническа принадлежност – [етническа принадлежност]; религия – [вероизповедание]; семейно положение - омъжена. Съобщава, че е напуснала Сирия заедно със семейството си на 05.07.2024 г. и нелегално са преминали в Турция, където са останали около четири–пет дни. На 15.07.2024 г. влезли незаконно в Република България. След като преминали на българска територия били качени на кола и някъде около гр. София били задържани. Чуждата гражданка мотивира молбата си за закрила с общата обстановка на несигурност и липса на нормални условия на живот в Сирия заради продължаващата там война. Вследствие на войната се е налагало да се местят от едно място на друго, но навсякъде е имало сражения. Заявява, че искат да се установят в мирна страна като България. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидатката и ги е преценил като неоснователни, тъй като не е установил пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. При постановяването на процесното решение административният съд правилно е съобразил установената по делото фактическа обстановка. С решение № 12484/02.12.2024 г. председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Х., М. А. М. и М. А. М.. С решение № 349 от 15.01.2025 г. по адм. дело № 1456/2024 г. на Административен съд – Хасково жалбата срещу административния акт е отхвърлена. С решение № 8456 от 13.08.2025 г. по адм. дело № 1322/2025 г. Върховният административен съд е отменил частично първоинстанционното съдебно решение, както и решение № 12484/02.12.2024 г. на административния орган, в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал на органа преписката за ново разглеждане със задължителни указания по прилагането на закона. С решение № 12486/02.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС на М. А. Б. (съпруг на молителката и баща на малолетните деца) също било отказано предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Решението било оспорено, като оспорването било отхвърлено с решение № 401/16.01.2025 г. по адм. д. № 1456/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. Върховният административен съд е оставил в сила съдебното решение, с решение № 4878/13.05.2025 г. по адм. дело № 2458/2025 г. на ВАС. С решение № 86Х/29.07.2025 г. на интервюиращ орган не е допусната до разглеждане последващата молба за международна закрила, подадена от М. А. Б., което решение е оспорено и е предмет на адм. дело № 9915/2025 г. на Административен съд – София град. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на новороденото дете М. М. А. или на хуманитарен статут на М. А. Х. и малолетните й деца. Майката не е посочила причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо нея не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ по отношение на М. М. А.. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо всички молители съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателите, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещите закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал изводи, които са много подробни, ясни, конкретни и точни, и въз основа на тях е приложил правилно материалния закон. Административният съд е обсъдил и е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, като е достигнал до обосновани и материално законосъобразни правни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК той препраща към тях. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на оспореното решение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че М. А. Х. не е обосновала твърденията си за осъществено спрямо нея или децата й преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждата гражданка интервю, не може да се направи извод, че същата е била обект на преследване. От проведеното с чуждата гражданка интервю се обезпечава извод, че нежеланието й да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване на нея или децата й по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Съобщените от лицето причини са такива от икономически характер и не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. Видно от бежанската история на търсещите закрила, доколкото не се установява да е осъществено спрямо М. А. Х. или М. М. А. преследване, правилно не е изследвано дали закрилата спрямо нея и нейните деца въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ, както и дали има част от държавата по произход, в която чужденката заедно с нейните деца да могат сигурно и законно да пътуват и да получат достъп, както и да се установят там по смисъла на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, поради неправилен анализ, че не е налице заплаха за живота на М. А. Х. и малолетните й деца предвид ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденците по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторката не е била принудена да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд последователно е описал, че от датата на подаване на молбата за закрила и проведените интервюта са настъпили значителни политически и социални промени и не може да се говори за безогледно насилие в Сирия. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на М. А. Х. и малолетните й деца, като е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая следва да се отчете разликата между чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ и чл. 15, б. „а“ и „б“ от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство, и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност – в по–широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидатите за закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателите, което би ги поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността им единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с общото положение в Сирия се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. № МД-02-182 от 07.05.2026 г., вх. № МД-02-154 от 15.04.2026 г. и вх. № МД-02-153 от 15.04.2026 г. В тях се съдържат данни, че към април 2026 г. Сирия се намира в исторически преходен период. След драматичното сриване на режима на Башар Асад в края на 2024 г., страната е в процес на мащабна политическа трансформация и икономическо възстановяване. Основното предизвикателство е преминаването от състояние на активна война към „замразен конфликт“, при който липсата на политическо решение блокира мащабно възстановяване. Сигурността се подобрява, но все още има райони с присъствие на въоръжени групировки и остатъчни клетки на радикални организации. Наблюдава се масово завръщане на бежанци – над 1 милион души от съседните страни. След политическите промени и падането на стария режим, провинцията Идлиб остава под твърдия контрол на ислямската групировка „Хаят Тахрир ал – Шам“ (ХТШ) и нейното гражданско крило – „Правителството на спасението“. Турция запазва своето масирано военно присъствие в провинцията чрез наблюдателни пунктове и военни бази, което действа като възпиращ фактор срещу мащабни дестабилизации и гарантира сигурността по границата. Към 2025 г. – 2026 г. област Хама се намира основно под контрола на преходното правителство, доминирано от бившата групировка ХТШ. Въпреки смяната на властта, обстановката постепенно се успокоява, макар и да остава напрегната. Силите за сигурност на новото правителство провеждат регулярни „прочистващи операции“ срещу остатъчни милиции и клетки на бившия режим. Броят на цивилните жертви е намалял значително в сравнение с периода на активните бойни действия, но сериозен риск за населението остават неексплоадиралите боеприпаси и противопехотните мини, останали в земеделските райони. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че мотивите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства. Представените справки са изготвени от дирекция “Международна дейност и проекти” на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. Неоснователно е и последното възражение на касационната жалбоподателка, че в случая е приложим принципът „бежанци sur place“ /необходимост от международна закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава/. Посоченият принцип е установен от чл. 5 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. и е възприет и в действащия Закон за убежището и бежанците /чл. 8, ал. 6/. Установено е, че действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за детето М. М. А. или за неговата майка. Липсват данни, че е извършена от майката дейност след отпътуването им, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на М. А. Х. изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила, което се следва като извод и от напускането не само на Сирия, но и на Турция. След като административният орган и съдът са взели предвид всички релевантни факти и справки за актуалното състояние на сигурността в държавата на произход, са преценили обективно, че не намира приложение чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, тъй като напускането на Сирия е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Касационното оплакване се основава на неоправданото искане за допълнително аргументиране по въпрос, който вече е бил изчерпателно разгледан и анализиран. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицата, кандидатстващи за закрила, и актуалната информация относно страната им на произход, се констатира, че липсата на стабилност и яснота какво ще се случи следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у тях, но не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. Х. и децата й, следствие на събития, настъпили след като чужденката е напуснала държавата си по произход. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че молителката майка доброволно е напуснала Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което я прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, който извод е направен и по отношение на всички молители при напускането им на Турция. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от сочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на изложеното, като е приел решение № 2/08.01.2026 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,