Решение № 8214 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14821/2010 г.

Решение № 8214 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14821/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветелин Игнатов, адвокат при АК Търговище, в качеството му на пълномощник на ЕТ "Хюсеин Салимов - Рекшан" с. Горско село, община Омуртаг, против решение № 42/14.10.2010 г., постановено от Административен съд - Русе по адм. дело № 398/2010 г. В касационната жалба се изразява становището, че решението е необосновано, процесуално и материално незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са изложени мотиви и делото е останало неизяснено от фактическа страна относно главния спор, а именно налице ли е била продажба на тютюневи изделия без разрешение от страна на търговеца. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго решение, с което да се отмени отказа на Началника на Митница Русе. Ответната страна - "Началник на Митница Русе - не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността й приема следното: С обжалваното решение № 42/14.10.2010 г. АС Русе, постановено по адм. дело № 398/2010 г., Административен съд (АС) гр. Русе е отхвърли жалбата на ЕТ "Хюсеин Салимов - Рекшан" срещу решение № 4511/0095/28.07.2010 г. на Началника на Митница Русе, с което на основание чл. 112, ал. 2, т. 8 вр. с чл. 116, ал. 1 ППЗАДС е постановен отказ на търговеца за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. За да постанови обжалвания съдебен акт, АС Русе, е приел, че решението на Началника на Митница Русе е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил приложимите законови и подзаконови разпоредби на ЗАДС и ППЗАДС във връзка с искане за разрешение за търговия с тютюневи изделия. Изяснил е фактическата обстановка и като е съобразил изложеното в оспорения пред него акт и становищата на страните, е съобразил, че предметът на спора се свежда до това дали е налице пречката по чл. 112, ал. 2, т. 8 ППЗАДС (ред., ДВ, бр. 24/2010 г.) - търговецът да не е извършвал търговия с тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца. Правилно съдът е преценил, че съгласно чл. 112 вр. с чл. 116 ЗАДС (ред., ДВ, бр. 24/2010 г.) право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, за което кумулативно са налице условията, респективно, не са налице пречките, изброени в чл. 112, ал. 2 ППЗАДС. Липсата на коя да е от изброените предпоставки е основание за издаване на отказ за издаване на търговия с тютюневи изделия. В процесния случай Началникът на Митница Русе е постановил отказ именно поради липсата на предпоставката, предвидена в чл. 112, ал. 2, т. 8 ППЗАДС, който отказ съдът е приел за обоснован и законосъобразен. Според касатора съдът не е изложил мотиви за направения от него извод, че търговецът е извършвал търговия тютюневи изделия в периода от 24 месеца преди подаване на искането си за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. Счита също, че по делото не са събрани годни доказателства в тази връзка като алтернативно намира съображенията на съда за необосновани. Касационните оплаквания са неоснователни. Не е спорно по делото, че търговецът е притежавал разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на ЗТТИ, както и че е подал заявление за издаване на ново разрешение за търговия с тютюневи изделия, по новия ред, регламентиран в ППЗАДС, на 19.07.2010 г. Съгласно § 87, ал. 1 и 2 ПЗР ЗАДС (в сила от 1.12.2009 г.) търговецът е следвало да подаде заявление за издаване на ново разрешение до Началника на съответната митница по местонахождение на обекта (Митница Русе) в срок до 30.04.2010 г. Срокът е преклузивен като последица от неспазването му е невъзможност да се продължи осъществяване на дейността по продажба на тютюневи изделия по разрешението, издадено по реда на ЗТТИ. В процесния случай търговецът не е спазил срока, поради което, след 30.04.2010 г., не е имал право да развива дейността. Първоинстанционният съд е тълкувал приложимите разпоредби в горния смисъл, направените изводи са законосъобразни, съответстващи на целта на закона. Обоснован е и изводът, че търговецът е извършвал търговия с тютюневи изделия и след 30.04.2010 г., с което, в нарушение на законовата забрана, е действал без разрешение, в период, попадащ в 24-месечния срок, предшестващ подаването на заявлението и акта на Началника на Митница Русе. Съдът е мотивирал фактическия си извод с установените по делото факти и обстоятелства. Позовал се е на официален документ - протокол от 20.07.2010г от митническа проверка на органи при МБ Търговище, в който е констатирано наличие на тютюневи изделия в складовото помещение, част от търговската площ на обекта в гр. Омуртаг (магазин за хранителни стоки), както и на протокол за изземване на тютюневи изделия. Доказателствата не са оспорени, не са представени други доказателства, от които да се установява различна фактическа обстановка. При тези данни от проверката в доказателствена тежест на търговеца, при условията на пълно доказване, е било да установи, че със съхраняваните от него тютюневи изделия в търговския му обект не се извършва търговия. В тази връзка са налице само твърдения за това, че със съхраняваните изделия не се осъществява продажба. От друга страна забраната за извършване на търговия е обща и включва всякакъв вид търговски сделки, вкл. и закупуването на такива изделия за търговски цели като откритото и иззето количество тютюневи изделия (цигари) съответства на закупени количества на едро. Предвид изложеното касационният съд намира обжалваното решение за обосновано и мотивирано. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила, правилно е тълкуван и приложен материалният закон. Обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,