Решение № 4471 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Енчева, с адрес в гр. Пазарджик, чрез процесуален представител, срещу решение 181/03.04.2023 г. по адм.дело 871/2022 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отменена заповед РД 20 -158/22.08.2022 г. на министъра на земеделието в частта, в която е изключена от площите в добро земеделско състояние за кампания 2018 заявена от П. Енчева площ от 0,1 ха, представляваща част от парцел 63032 - 320 - 5 -1. Със същото решение е отхвърлена жалбата й против заповедта, в частта, с която са изключени от площите в добро земеделско състояние парцелите с идентификатори:00254 -172 -1 -1, 66559 - 582 -1-1, 00571 -230 -7- 1, 10505 -30 -1 -1, 78056 -121 -1 -1, 78056 - 346 -1 -1, 63032 -429 -1 -2, 65468 - 134 -4 - 1, 65468 - 134 -6 -1, 78056 -348 -2 -1, 81089 -3618 -3 -1, както и част от парцел с идентификатор 63032 - 320 - 5 -1 - за площ от 0,19 ха. Касационната жалбоподателка обжалва изцяло решението като неправилно - необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му и прогласяване нищожността на заповед РД 20 -158/22.08.2022 г. на министъра на земеделието или алтернативно отмяната й като незаконосъобразна, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - министърът на земеделието, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за недопустима в частта, с която се обжалва и частта от решението, отменяща част от заповедта, тъй като същото е благоприятно за касатора в тази част и липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост по чл.210, ал.1 АПК - обжалваната част да е неблагоприятна за касационния жалбоподател. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея - прекратено. В останалата си част касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението в частта си, с която е отхвърлил останалата част от жалбата на Енчева срещу заповедта, АС е взел предвид, че оспорената в частта по т.1 заповед е издадена на основание чл.33а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.11 от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, решение 388/03.07.2020 г. на АС - Пазарджик по адм.дело 576/2019 г., оставено в сила с решение 15211/09.12.2020 г. на ВАС по адм.дело 8619/2020 г. С нея е изменена заповед РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, като към точка 1 е допълнено, че допустимостта/ недопустимостта на площите на спорните парцели, заявени за подпомагане за кампания 2018 г. от П. Енчева, е определена чрез дешифриране на сателитни изображения, собственост на Европейската комисия, отговарящи на изискванията на чл.11 от Наредба 105/22.08.2006 г., предоставени на МЗХГ с приемо - предавателен протокол от 15.08.2018 г. АС е приел, че актът е издаден от материално компетентен административен орган, в писмена форма и при спазване на изискванията на чл.59, ал.2 АПК. Липсва и твърдяното от Енчева основание за прогласяване на нищожност по чл.177, ал.2 АПК, тъй като въпреки липсата на изричен диспозитив във влязлото в сила съдебно решение за връщане на преписката, оспорената заповед е в изпълнение на задължителните указания на ВАС относно фактите, които следва да се установят при новото произнасяне на административния орган. АС е кредитирал заключението на изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза, според която за парцелите, предмет на спора, е извършено дешифриране (компютърно разчитане) на актуализираната за кампания 2018 цифрова ортофотокарта на база сателитни изображения, като сателитното заснемане е извършено на 07.06.2018 г. и 12.06.2018 г. АС е изложил мотиви за всеки отделен парцел каква площ е извън допустимия за подпомагане слой, какви факти са установени посредством изследването на сателитните снимки от вещото лице и в кое правно основание за недопустимост попадат, като е направил извод, че изключените площи, както са описани, не отговарят на критериите за допустимост на земеделските парцели съгласно Наредба 2/2018 г., поради което заповедта в посочената част е материалноправно законосъобразна. Решението е правилно в тази му част. Неоснователен е доводът на касатора за неправилна преценка на АС относно липсата на хипотезата на чл.177, ал.2 АПК. Както е посочено е в решението на ВАС, цитирано в оспорената заповед, предвид неизяснените факти и недоказаните от административния орган фактически основания за издаване на заповедта с оглед оттеглянето на доказателственото искане за експертиза, се налага ново произнасяне от административния орган в отменената част на предходната заповед. Тоест независимо от липсата на изричен диспозитив за връщане на преписката за ново произнасяне, е следвало административният орган да се произнесе отново и същият го е направил. Липсва и противоречие със силата на пресъдено нещо, тъй като указанията в съдебното решение са за изясняване на фактите, което е направено с оспорената заповед. Доводите в касационната жалба, изразяващи несъгласие с фактите, установени от експертното заключение са след изтичане на срока по чл.200, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК, което не е било оспорено от жалбоподателката, нито са били ангажирани други доказателства за същите обстоятелства в заседанието, в което е изслушано вещото лице. Предвид горното тези оплаквания (включително и относно посочените от вещите лица дати на сателитното заснемане през 2018 година) не следва да бъдат обсъждани. Неоснователно е и оплакването за неконстатиране на съществено нарушение на административно - процесуалните норми при издаване на заповедта от АС. Действително изменението на чл.33, ал.4 ЗПЗП, даващо изрична възможност за ползване на други източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година, до които МЗХГ има достъп е въведено с изменението на ЗПЗП, публикувано в ДВ бр.103/ 4.12.2020 г., но същото е преди издаване на оспорената заповед от 22.08.2022 г. и е действаща процесуална норма към момента, в който е протекла процедурата, поради което се прилага веднага спрямо всички висящи административни производства, независимо за коя кампания е заповедта. Решението като правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу останалата оспорена част от заповедта, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касационната жалбоподателка разноски. Воден от горното и на основание чл.210, ал.1 АПК и чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение