Решение № 5447 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2018 г.

Решение № 5447 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изп. директори на "А 1 България" ЕАД, чрез М. Пейчевска, техен пълномощник, срещу решение № 3647 от 01.06.2018 г. по адм. дело № 1539 по описа за 2018 г. на административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № Ж-146/2017 от 29.12.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в оспорената част. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения и за недопустимост на решението, на основание чл. 209, т. 2 от АПК, като постановено в нарушение на правилата за подсъдност. Според касатора КЗЛД няма компетентност да се произнесе по случаи, касаещи използване на лични данни, когато това съставлява престъпление. Иска отмяна на решението, с уважаване жалбата и в условия на алтернативност обезсилване на съдебното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски чрез юрисконсулт А. Данев. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Ангелов. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - З. З. оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № Ж-146/2017 от 29.12.2017 г. на Комисията за защита на личните данни. То е постановено в производство по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) след сезиране с жалба от З. З. С нея лицето е твърдяло неправомерно използване на личните му данни от "Мобилтел" ЕАД по повод сключени 3 броя договори чрез "Хенди тел" ЕООД без те да са подписани от него. В резултат на това той, жалбоподателят З. З., е започнал да получава писма-покани за заплащане на дължими суми към оператора от страна на колекторски фирми - Фронтекс и Кредитреформ. С решението си Комисията е приел, че жалбата е процесуално допустима и основателна, като на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 30 000. 00 лв. за нарушение при повторност по чл. 2, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се административно производство пред КЗЛД, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав споделя всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на търговското дружество, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. № 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. За точност следва да се посочи, че касационното възражение е това за нарушаване на същия и конкретно на неправилното прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 2, вместо на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД и то от административния орган, без да се отчете предмета на касационния контрол. Според касатора такова нарушение се констатира и при определяне на имуществената санкция в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗЛД, каквато хипотеза има при прилагане на ЗАНН, но не е приложима в производството по реда на ЗЗЛД. Необосноваността на съдебното решение касаторът обосновава с неправилно приетото от съда, че не е извършена проверка на самоличността на абоната при сключване на договора, на съответствието на лика му със снимката на документа, както и на полагането на подписа от него. Неоснователно е възражението за прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, понеже по делото от фактическа страна безспорно се установява още в административното производство, че лицето не е страна по договор с "Мобилтел" ЕАД, сега "А 1" ЕАД, за да се обоснове, че обработването на личните му данни е необходимо за изпълнение на задължения по договор, т. е. да се приложи това изключение. По делото не се оспорва, че не са налице и останалите условия за допустимост на обработването на лични данни по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. По повод на касационното възражение за налагането на имуществена санкция в условията на повторност, следва да се посочи, че от фактическа страна няма спор за осъществено предшестващо нарушение от същия вид, което е санкционирано. Също така прилагането на чл. 42а (отм.); , във връзка с чл. 42 (изм. ДВ, бр. 17/26.02.2019 г.) е обосновано, понеже тя е действаща разпоредба към момента на извършване на нарушението, преценена при постановяване на административния акт. В съдебната практика е даден отговор на това възражение, като се приема, че разпоредбата за повторност се прилага и в производствата, които се разглеждат по реда на АПК. В този смисъл са и последвалите законови промени в ЗЗЛД. Неоснователно е и възражението за необоснованост на решението, като съдът се е съобразил с доказателствата по делото и правилно е приел, че от фактическа страна безспорно се установява обработването на личните данни на З. З. в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. Възражението за недопустимост на решението е несъстоятелно по изложените касационни доводи. Административният съд се явява компетентният съдебен орган да разглежда категорията спорове по прилагането на ЗЗЛД. Съгласно чл. 38, ал. 1 от него, при нарушаване на правата по този закон всяко физическо лице има право да сезира КЗЛД, а според ал. 6 от същата разпоредба решението на комисията подлежи на обжалване по реда на АПК. В изпълнение на чл. 130 от АПК сезираният административен съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата. При съобразяване с тези норми и предмета на спора, определен с жалбата, с който е бил сезиран, административният съд е постановил допустимо съдебно решение. Обжалваното решение като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, като такива не следва да се присъждат и на ответната страна З. З., понеже той не е представил доказателства за реално осъществени такива от него. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение