Решение № 13814 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2011 г.

Решение № 13814 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Хашматулах Касеми, гражданин на Иран срещу решение № 8597 от 16.06.2011 г., постановено по адм. дело № 16194 по описа за 2010 г. на Върховен административен съд, трето отделение, с което отхвърлена жалбата му срещу решение № 502 от 6.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет с отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание Закона за убежището и бежанците. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, както при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна на съдебно решение по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Развива подробни доводи в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира отмяна на съдебното решение и да се постанови решение по същество на спора. Ответникът по така подадената касационна жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител я оспорва. Счита решението за правилно и ска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователна. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение № 502 от 6.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет с отказ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на основание Закона за убежището и бежанците на касатора. За да отхвърли жалбата съда е приел, че при изпълнение на всички задължителни предписания на закона, органът, който е преценявал бежанската история, е достигнал до законосъобразни изводи при изяснени факти, че не следва да бъде предоставян статут на бежанец или хуманитарен статут. Мотивите към молбата били изцяло лични, а на основата на преследване поради религия, политически убеждения и др. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения нито на материални закон, нито на съдопроизводствените правила. Съдът е анализирал изложените факти в атакуваното решение на Държавната агенция за бежанците и е възприел достигнатите правни изводи. Не са налице данни, които да обуславят приложението на чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от с. з. Липсват каквито и да било доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради религиозна принадлежност, политически убеждения, конкретна или реална заплаха. Проблемите на кандидата са от лично естество, което не го поставя в категорията на бежанците и следва да урежда статута си по друг начин. Не е предоставена необходимата информация, при която би могло да се достигне до друг извод. Няма основания и за предоставяне на хуманитарен статут. Кандидатът е напуснал държавата си легално, към него не са били отправени някакви лични заплахи срещу живота или личността му. Поради което правилно му се отказва и хуманитарен статут. Касационните доводи повтарят тези, изложени пред първата инстанция относно законосъобразността на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Няма искания за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия,