Решение № 279 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 598/2012 г.

Решение № 279 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 598/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Г. К. М. от [населено място] с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 104 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 2304/2008 г. на Благоевградски районен съд, потвърдено с решение № 221 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 287/2011 г. на Благоевградски окръжен съд. Като основание за отмяна молителят сочи новооткрити писмени доказателства, с които се е снабдил на 20.03.2012 г. след влизане в сила на решението. Това са молби на неговата сестра С. К. К., адресирани до [община] и касаещи деактуването на имота, както и отговори на общината на тези молби. Представена са и молби, изходящи от молителя М. и отговори на [община]. От тези доказателства, според молителя, се установява, че той е оспорвал владението на [община], поради което тя не е могла да придобие спорното жилище по давност както е приел съда. Насрещните страни В. В. Г. и А. М. Г. оспорват молбата. Претендират разноски. П. страна в процеса [община] е представила писмен отговор с изразено становище за неоснователност на молбата. С определение № 298 от 21.09.2012 г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на II г. о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: Молителят е ищец по гр. д. № 2304/2008 г. на Благоевградски районен съд по предявен иск по чл. 108 ЗС срещу А. и В. Г. с участието на подпомагаща страна [община] относно апартамент с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място]. Ищецът с легитимира като собственик на първи етаж от жилищната сграда в парцел * от кв. * по плана на Б. въз основа на учредено право на строеж от В. М. и С. М. с нотариален акт от 1968 г. През 1975 г. по реда на ЗВСОНИ (отм.) парцелът е отчужден в полза на държавата от лицата К. М., В. М., С. М. и Г. М. като Г. М. е получил в обезщетение тристаен апартамент и гараж. В заповедта за отчуждаване не е посочена намиращата се в имота сграда, но тя е била оценена и завзета. Собствеността върху поземления имот е възстановена на С. М. и В. М. в размер на по * ид. ч. за всяка от тях, като по-късно В. М. е прехвърлила на Г. М. своята * ид. ч. от */* ид. ч. от поземления имот. [община] е съставила акт за общинска собственост на жилището на първия етаж от сградата, което е предмет на настоящия спор и го е прехвърлила на ответниците Г. с договор за продажба от 25.06.2008 г. Съдът е приел, че общината не е могла да придобие жилището по пътя на отчуждаването, тъй като сградата не е посочена в заповедта за отчуждаване, но общината е придобила собствеността чрез давностно владение в периода от 22.11.1997 г. съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ до 22.11.2007 г. С оглед на това с извършената сделка общината е прехвърлила надлежно на ответниците правото на собственост върху имота. По тези съображения искът за собственост на ищеца Г. М. е отхвърлен. С определение № 169 от 05.03.2012 г. по гр. д. № 1093/2011 г. на ВКС, I г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Видно, че по време на висящността на процеса ищецът, заедно със сестра си С. М. е предявил иск по чл. 33, ал. 2 ЗС против [община] и ответниците А. и В. Г. за изкупуване на процесното жилище, продадено от общината без да е предложено на съсобствениците на земята. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая молителят представя следните доказателства: 1/ молба от 2.11.1995 г. от С. К. К. /негова сестра/ и В. К. М. /негова майка/ до [община] за деактуване на отчуждения имот - дворно място и * ид. ч. от жилищна сграда; 2/ молба от същите молители до [община] от 8.04.1998 г. за деактуване на * ид. ч. от поземления имот; 3/ молба от С. К. и В. М. за изменение на регулацията на парцела; 4/молба от С. К. и В. М. до [община] от 15.09.1998 г. за разрешаване закупуването на * ид. ч. от парцела и за предаване на сградата; 5/ отговор на [община] до С. К. и Г. М. от 27.03.2008 г. във връзка с предложението им за прекратяване съсобствеността върху УПИ *, в което се сочи, че двете сгради в имота са частна общинска собственост; 6/ Заповед № 1592 от 29.05.2001 г. на [община] за изменение на застроителния план чрез завишаване етажността на сградата по молба на С. К.; 7/ отговор на [община] до С. К. и Г. М. от 10.10.2008 г. във връзка с молбата им за спиране на процедурата по продажба на общински недвижим жилищен имот от наематели; 8/ писмо на [община] до същите лица от 9.07.2007 г. по повод взети решения от Общински съвет за продажба на общински жилища по молби на наематели; 9/ молба от Г. М. и С. К. до [община] от 6.02.2008 г. за спиране процедурата по продажбата на имота; 10/ молба от Г. М. от 02.10.2008 г. за предаване владението върху жилището; 11/ отговор на [община] на последната молба. Видно, че голямата част от тези доказателства представляват разменена кореспонденция между В. и С. М., от една страна и [община], от друга страна, във връзка с възстановяването на собствеността върху поземления имот, промяна на регулационния план и прекратяване на тази съсобственост. Тези доказателства са неотносими към спора за жилището. Друга част от доказателствата представляват молби на молителя и сестра му С. М. до общината за връщане на жилищната сграда и за спиране на продажбите на жилищата на наематели. Те имат отношение към настоящия спор за жилището, но не са от съществено значение за решаването му доколкото не установяват обстоятелства, които ищецът е твърдял в процеса, но не е могъл да докаже поради липса на съответните доказателства. Поддържаната от ищеца теза е, че не е загубвал собствеността върху жилището и общината не е могла да го прехвърли на ответниците валидно чрез правна сделка. Доводи във връзка с възражението на ответниците за придобивна давност ищецът не е навел. Поради това доказателствата, че е искал връщане на сградата и че се е възпротивил на извършваната продажба не са относими към твърденията му. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се използва като средство за поправяне на виновните пропуски на страната, за която е неизгодно съдебното решение. Отделно от това не може да се приеме, че молителят е бил възпрепятстван да представи тези доказателства, доколкото става въпрос за негова кореспонденция с Общината. Въз основа на горното не се установява наличие на соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход ответниците по молбата В. и А. Г. имат право на сторените разноски за настоящето производство в размер на 370 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.