Решение № 8507 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4446/2015 г.

Решение № 8507 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4446/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София против решение № 582/4.02.2015 г. по адм. д. № 12157/2014 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която по оспорване на "Булмиск 97" ООД Ревизонен акт № 2020905047/21.10.2011 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП -София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция на "ОУИ " в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по конкретно посочени фактури за данъчни периоди м. 01.2007 г., м. 02.2007 г. и м. 03.2007 г. е отменен. С довод за постановяване на решението в обжалваната му част при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК се претендира отмяната му и постановяване ново, с което оспорването се отхвърли изцяло с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Булмиск 98" ООД не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на "Булмиск 97" ООД в първата инстанция е Ревизионен акт № 2020905047/21.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" София, с който за периода от 1.10.2005 г. до 30.04.2007 г. на дружеството са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер на 719648,75 лв главница и лихви за просрочие в размер на 466949,98 лв. С постановеното по делото решение оспорването е уважено частично с отмяна на обжалвания ревизионен акт в частта на определените за довнасяне задължения по ДДС и съответните лихви с признаване на данъчен кредит по фактури и размер, както следва: за данъчен период м. 01.2007 г. в размер на 84 лв по данъчна фактура № 36/16.01.2007 г., издадена от "Агро империал" ЕООД с предходен доставчик " Тед-70 Трейд" ЕООД; за данъчен период м. 02.2007 г. в размер на 3526 лв. по данъчна фактура № 4/27.02.2007 г., издадена от "Аврора България" ЕООД с предходен доставчик "Агро империал" ЕООД с предходен доставчик "Тед 70 трейд" ЕООД; в размер на 7394,62 лв по фактури № 4/27.02.2007 г. и № 5/27.02.2007 г., издадени от "Аврора България" ЕООД с предходен доставчик "Агро империал" ЕООД с предходен доставчик "Рос Комерс 2006" ЕООД с предходен доставчик "Металик" ЕООД; в размер на 22363,20 лв по данъчни фактури № 3/27.02.2007 г. и № 4/27.02.2007 г., издадени от "Аврора България" ЕООД с предходен доставчик "Агро империал" ЕООД с предходен доставчик "Българска финансова компания" ЕООД с предходен доставчик "Металик" ЕООД; в размер на 1598,40 лв по данъчна фактура № 5/28.02.2007 г., издадена от "Аврора България" ЕООД с предходен доставчик "Агро империал" ЕООД с предходен доставчик ЕТ "ИВА-Ивелина Янакиева" и за данъчен период м. 03.2007 г. в размер на 2666 лв. по данъчна фактура № 173/22.03.2007 г., издадена от "Аврора България" ЕООД с предходен доставчик "Агро империал" ЕООД с предходен доставчик "Рос комерс 2006" ЕООД с предходен доставчик "Металик" ЕООД и в размер на 18360 лв по данъчни фактури № 104/23.03.2007 г. № 173/21.03.2007 г. и № 175/28.03-. 2007 г., издадени от "Аврора България" ЕООД с предходен доставчик "Агро империал" ЕООД с предходен доставчик "Рос комерс" ЕООД с предходен доставчик "Металик" ЕООД. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по посочените фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание разпоредбите на чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 и ал. 8 ЗДДС, отменен от 1.01.2007 г., както и че влезлият в сила от тази дата ЗДДС, обн. ДВ бр. 63/2006 г. въвежда нови правила за установяване реалност на доставките, които не били съобразени при провеждане на ревизията. За целия проверяван период, вкл. 2007 г., в нарушение на разпоредбите на действащия ЗДДС на преценка били подлагани обстоятелствата, изискуеми за доказване реалност на доставките съгласно чл. 65, ал. 4 ЗДДС /отм/. Решението е правилно. Правото на признаване на данъчен кредит, както при законовата регламентация на ЗДДС /отм/, така и по влезлият в сила от 1.01.2007 г. действащ ЗДДС е обусловено от установяването на реалността на доставката. За признаване реалността на доставката ЗДДС /отм/ придава изключителна важност на факта на начисляване ДДС не само от прекия доставчик, а и от предходните доставчици, негови съконтрагенти. Новият ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., държи сметка за доказване реалното осъществяване на доставката. В хода на административната преписка са извършени насрещни проверки на преките доставчици по посочените по-горе фактури, по които съдът, отменявайки ревизионния акт, е признал правото на данъчен кредит. В съставения в хода на ревизията ревизионен доклад са изложени констатации относно установени трайни търговски отношения между "Агро империал" ЕООД и "Аврора България" ЕООД по договор за съвместна дейност от 15.11.2006 г., както и такива между "Булмикс 97" ООД и "Аврора България" ЕООД по договор за покупко-продажба на строителни материали от 1.12.2006 г., осъществяване на доставките по заявка на клиента, съставяне на приемателно- предавателни протоколи при изписване на стоките от склада на доставчика, наличие на материална и ресурсна обезпеченост за извършване на доставките. Тези приети от ревизията обстоятелства налагат извода за реалност на преките доставки по процесните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Касационните доводи за неправилност на решението настоящата инстанция намира неоснователни. Материалноправните изисквания за реалност на доставките по данъчните фактури, за които е признато правото на данъчен кредит, към датата на издаване на тези фактури са налице. Безспорно е, че при издаване на ревизионния акт административният орган е изследвал тези предпоставки на плоскостта на отменения, считано от 1.01.2007 г. ЗДДС, предвид което и при липсата на установявания относно наличието на изискванията за реалност на доставките по приложимия ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., становището за механично позоваване на констатациите за установена по тази дата практика не може да бъде възприето. Предвид изложеното обжалваното решение в обжалваната му част като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. При този резултат разноски на касационния жалбоподател не се следват. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение