Решение № 12459 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16704/2011 г.

Решение № 12459 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16704/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, срещу решение № 1978 от 21.11.2011 г. по адм. дело № 2173 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив, в частта, с която по жалба на ЕТ "Панда трейд - Ангел Ангелов" е прогласен за нищожен ревизионен акт № 261001475 от 5.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 643 от 20.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив относно ревизиран данъчен период м. 03.2007 г., както и в частта относно присъдените съдебни разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Панда трейд - Ангел Ангелов" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 168, във връзка с чл. 228 от АПК и чрез процесуалния представител ав. Ботева. Иска се присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт № 261001475 от 5.07.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 643 от 20.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС и на ЗДДФЛ, като с него му е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 972.20 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 1 725.41 лв. относно ревизиран данъчен период м. 03.2007 г., като е определен и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 146.16 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 41.30 лв. От фактическа страна по делото е установено, че за процесния данъчен период м. 03.2007 г. има издадени АПВ № 13052 от 24.08.2007 г., влязъл в сила на 9.09.2007 г. и АПВ № 13856 от 18.10.2007 г., влязъл в сила на 1.11.2007 г. Според съда тези актове за прихващане и възстановяване са влезли в сила преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108/19.12.2007 г.), поради което ревизионният акт е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. За процесния данъчен период м. 03.2007 г. има влезли в сила два акта за прихващане и възстановяване, посочени по-горе, като се поставя въпросът може ли за него да се издаде ревизионен акт по реда на чл. 110 и сл. от ДОПК или следва да се спази специалният ред, предвиден в чл. 133 и сл. от ДОПК, относно изменение на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. В случая първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния административен съд, който в редица свои решения по подобни казуси приема, че както при действието на отменения ДПК, така и при действието на ДОПК (до последното изменение на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, ДВ, бр. 108 от 2007 г.) следва да се съобразява влезлият в сила ДАПВ, както и издаденият АПВ, за да може да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила актове. Практиката приема, че при наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред. След допълнението и изменението на тази разпоредба с § 31, т. 2 от ЗР на ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) в съдебната практика на съставите от двете данъчни отделения на Върховния административен съд, съществува противоречие относно становището за правомощията на приходната администрация за установяване чрез възлагане и извършване на ревизии по общия ред на задължения за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това изменение актове за прихващане и възстановяване. Това противоречие е преодоляно чрез тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. на ОСК на Върховния административен съд, поради което следва да се приеме, че на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в посочената, последна редакция, законодателят не е придал обратно действие. Конкретно цитираните АПВ са влезли в сила и са произвели своето правно действие, а именно възстановяване на ДДС и за да се разруши техния стабилитет, законодателят е предвидил това да стане по особен ред, а именно извършване на ревизия за изменение по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, като възлагането се извършва от съответния териториален директор на приходната администрация. По повод касационното възражение, че първоинстанционният съд е следвало да осъществи инцидентен съдебен контрол върху посочените два акта за прихващане и възстановяване относно тяхната законосъобразност, съответно и да обоснове извод за тяхната нищожност, то същото е неоснователно. Тези административни актове са влезли в сила като необжалвани, породили са правни последици и притежават стабилитет, който по изложените по-горе съображения следва да бъде съобразен в конкретния правен спор. Не може да бъде споделен касационния довод, че това произтича от факта, че органите по приходите нямат задължения да определят данъчните задължения направо по силата на закона. Обжалваното решение е правилно в тази обжалвана част от него. С оглед на изхода от спора, правилно са определени и присъдени съдебните разноски в първоинстанционното производство, като за настоящото производство не следва да се присъждат такива на касатора. На ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 000.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, реално внесено. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение