Решение № 1095 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2016 г.

Решение № 1095 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Х. Т., чрез пълномощника й адв. Г. М., против Решение № 172 от 01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 236/2015 г. на Административния съд С.. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на правния спор. Ответната страна - Кметът на община С. не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първата инстанция е Заповед № РД-15-1653 от 28.07.2015 г. на Кмета на община С., издадена на осн. чл. 46, ал. 2 вр. чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинска собственост (ЗОбС) и чл. 20, ал. 1, т. 7 от Наредбата за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани в гр. С. (НУРУЖНГННПОЖ). С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на С. Х. Т. като е приел, че оспорвания административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и след правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че със заповед № 34 от 09.09.2005 г. на Кмета на О. С., издадена на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 от О. С. Х. Тодорова, с 5-членното й семейство, е настанена в общинско жилище състоящо се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения на адрес: гр. С., кв. "Д.", бл. ..., вх. ..., ап. ... за срок от три години, като е сключен договор за наем от 12.09.2005 г., в който е уговорено плащането на месечен наем и консумативните разноски. Установил е още, че на 21.06.2007 г. Тодорова е сключила граждански брак със З. С. Т.. На 10.07.2009 г. С. и З. Т. подали декларация по чл. 7, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване по наем и продажба на общински жилища (НУРУЖНГННПОЖ), в която посочили, че семейството им се състои от пет члена и не притежават жилищен имот. При тези данни със Заповед № 21 от 01.07.2011 г., на основание чл. 17, ал. 2 от НУРУЖНГННПОЖ, във вр. с чл. 46, ал. 4 и чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, семейството е пренастанено в същото общинско жилище за срок от три години. От представените доказателства по делото съдът е установил още, че на 13.11.2013 г. З. Т. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ пред община С., в която е декларирал, че е придобил въз основа на дарение с нотариален акт № 27/1998 г. 1/6 идеална част от парцел от 111 кв. м, както и 1/1 идеална част от жилищна сграда със застроена площ 43 кв. м, на два етажа с РЗП 86 кв. м и мазе от 8 кв. м, находящи се на адрес гр. С., ул. "С." ..№..., като към нея е приложена скица № 8271/12.11.2013 г. на СГКК С.. Съгласно скицата, поземлен имот 67338.608.146 е записан като собственост на М. Д. Д. и З. С. Т., а построената в имота еднофамилна жилищна сграда 67338.608.146.1, със застроена площ 43 кв. м на два етажа е записана на името на Тодоров. С писмо изх. № 9400-9429 от 16.05.2014 г., Кмета на О. С. е уведомил С. Т., че на 01.07.2014 г. изтича срока на настаняване в общинското жилище и следва, тя и съпруга й, да представят документи, че отговарят на условията за настаняване. На 24.06.2014 г. С. и З. Т. подали декларация по чл. 7, ал. 1 от НУРУЖНГННПОЖ, в която посочили, че семейството им се състои от пет члена и не притежават жилищен имот. С писмо изх. № 9400-11679 от 08.06.2015 г., С. Т. е уведомена от кмета на общината, че не отговаря на условията на закона да ползва общинско жилище и следва в едномесечен срок да го освободи доброволно, тъй като съпругът й притежава недвижим имот. Писмото е получено лично на 06.07.2015 г. На 28.07.2015 г. Кметът на община С. издал Заповед № РД-15-1653, на осн. чл. 46, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 20, ал. 1, т. 1 от НУРУЖНГННПОЖ, с която са прекратени наемните отношения за общинското жилище. В заповедта е определен петнадесет дневен срок за доброволното му освобождаване. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че законосъобразно административният орган е прекратил наемното правоотношение, тъй като са отпаднали условията за настаняване в общинско жилище за семейството на Тодорова. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 5, ал. 1, т. 1 предл. първо НУРУЖНГННПОЖ, право да кандидатстват за настаняване под наем в жилищата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от наредбата имат граждани и техните семейства, които не притежават: - жилище или жилищен поземлен имот или повече от 1/2 идеални части от такива на територията на О. С.. След сключването на граждански брак със З. Т. семейството е престанало да отговаря на изисквания за ползване на общинско жилище, тъй като съпруга на оспорващата притежава жилище с РЗП 86 кв. м. и мазе от 8 кв. м., находящо се на адрес гр. С., ул. "С." ..№.... Съдът е направил този извод от жилище с РЗП 86 кв. м, което е изцяло негова собственост, както и 1/6 ид. част от дворното място, в което е построена сградата. Решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. В случая по делото е било установено по безспорен начин от представеният пред първостепенният съд нотариален акт вписан в Службата по вписванията при СлРС на 08.10.1998 г. с № 113, т. VI дело № 3116/1998 г., че З. С. Т. e придобил, въз основа на договор за дарение, от М. Д. Д.: 1/6 идеална част от дворно място образуващо парцел IV-9428, 9429, 9430 в кв. 37 по плана на гр. С., кв. "Надежда" състоящо се цялото от 215 кв. м, ведно с построената в дворното място жилищна сграда застроена върху 33 кв. м, състояща се от две стаи обособени като самостоятелен жилищен обект. Д. З. Т. не е придобивал. затова е необоснован извода на съда за жилищната площ на придобитата сграда - 86 кв. м. На следващо място, съдът неправилно е приел, че придобиването на собственост в посочените параметри само по себе си е достатъчно основание да бъде прекратен наемният договор. Този извод на съда обаче е незаконосъобразен, защото не всяко вещно право на собственост върху недвижима вещ е пречка едно лице да бъде адресат на наемно правоотношение с общината досежно жилище. Необходимо е административният орган да докаже, че така придобитата собственост е достатъчна да задоволи нуждите на семейството от жилище. От доказателствата по делото е видно, че З. Т. е придобил собствеността преди брака си със жалбоподателката. Видно е също, че преди барака си със него С. Т. има три деца, които са пълнолетни, но въпреки това фигурират в приложената по делото (л. 25) декларация, което сочи хипотетично, че те все още живеят в едно домакинство с майка си. На следващо място, нито административният орган, нито съдът са изследвали въпроса дали притежаваната от З. Т. идеална част от съсобствен имот е годна за постоянно обитаване и може да задоволи жилищните нужди насемейството, за да се обоснове извод за отпадане на условията за настаняване в общинско жилище. При тези непълноти, изводите на съда, че административният . акт е законосъобразен са необсновани. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК и не е изяснил всички относими факти, поради което изводите му за наличие на основанията по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, послужили като материалноправно основание за издаването на оспорваната заповед, са незаконосъобразни. Административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Като не е взел предвид нарушението на задължението на административния орган по чл. 35 от АПК за изясняване на относимите фактически обстоятелства, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение