Решение № 225 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2009 г.

Решение № 225 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - София, от Кмета на Столична община и от Министъра на околната среда и водите, против Решение № 9845 от 20.07.2009 г. по адм. дело № 14864/2008. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е обявено за нищожно Решение № 255-НО-ИО-АО (06.08.2008 г. на министъра на околната среда и водите и преписката е върната за ново разглеждане. Посочените в касационните жалби пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - София са изложени доводи за необоснованост, неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 117, ал. 4 от ЗООС (Закон за опазване на околната среда) и § 1, т. 39 и 43 от ДР на ЗООС, както и неправилно прилагане на административнопроцесуалния норми. В касационната жалба на Кмета на Столична община са изложени аналогични доводи и са приложени писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка. В касационната жалба на Министъра на околната среда и водите освен изложените по-горе доводи се поддържат и оплаквания за нарушение на съдопроизводственото правило за обсъждане на всички доказателства по делото, неправилно прилагане на чл. 12, ал. 6 и чл. 37 от ЗУО (Закон за управление на отпадъците) и са приложени писмени доказателства от административната преписка. Ответникът Сдружение "Защита здравето и живота на населението и околната среда", гр. София, е оспорил касационните жалби. Заинтересованата страна "Чистота Искър " ЕООД, гр. София, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби. Трите касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е образувано по жалба на Сдружение "Защита здравето и живота на населението и околната среда", гр. София, с която се иска обявяване на нищожност на Решение № 255-НО-ИО-АО от 06.08.2008 г. на министъра на околната среда и водите за издаване на комплексно разрешително за експлоатация на "Депо за неопасни отпадъци Суходол II-ри етап", включващо клетка 2 и клетка 3, рег. № 255-НО (2008 г., оператор Столична община. Твърдението за нищожност на оспорения акт е основано на доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по глава пета от АПК относно задължението за уведомяване за производството и съобщаване на административния акт, на противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 38 от ЗУО и на противоречие с целите на закона. Обжалваното решение, с което Върховният административен съд, тричленен състав, е обявил за нищожен оспорения административен акт и е изпратил преписката на министъра на околната среда и водите за ново разглеждане, е постановено при неправилно прилагане на материално- правната норма на § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. Изводът за нищожност е мотивиран от служебно констатирано несъответствие между адресата на административния акт Столична община и участвалото в административното производство за издаване на акта дружество "Чистота Искър" ЕООД, което е действало по издадено на 24.07.2007 г. пълномощно от кмета на Столична община за предприемане и изпълняване от името на Столична община на всички процедурни действия по издаване на комплексно разрешително на "Депо за неопасни отпадъци Суходол". Съдът неправилно е приел, че наличието на право на собственост върху поземления имот, върху който се намира площадката за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъците, не означава, че Столична община има качеството на оператор, щом общинската администрация не определя технологията на промишлената дейност и не експлоатира съответната инсталация. Разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда предвижда изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 да се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на глава седма "предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване". Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗООС издаването на комплексно разрешително се извършва от съответния компетентен орган, в случая министъра на околната среда и водите, по заявление на оператора на инсталацията и съоръжението. Допълнителната разпоредба на т. 43 на § 1 от ЗООС определя като "оператор" физическото или юридическото лице, което е собственик на дадено предприятие, съоръжение и/или инсталация или осъществява контрол върху тяхната експлоатация. В същия смисъл е и допълнителната разпоредба на § 1, т. 18 от Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн., ДВ, бр. 83 от 24.09.2004 г.), съгласно която "оператор на депо" е юридическо или физическо лице, което е собственик на депото или е отговорно за неговото стопанисване в съответствие с изискванията на нормативните актове в областта на опазване на околната среда. Дадените дефиниции на понятието "оператор" са съобразени с отговорността на оператора за изпълнение на всички произтичащи от разрешението задължения, включително и тези по процедурата по закриването и последващото управление на площадката, правомощията да упражнява контрол при експлоатацията на инсталациите и съоръженията чрез прилагането на всички възможни мерки за предотвратяване на замърсяване като системи за управление на околната среда, ефективното използване на енергията и пр. (чл. 121 от ЗООС). За лицето, отговорно за управлението на депото, не съществува нормативно задължение лично да извършва дейностите по експлоатация на депото и третиране на отпадъците. И двете цитирани допълнителни разпоредби са в съответствие с член 2 от Директива 1999/31/ЕО от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, която придава качеството "оператор" на всяко физическо или юридическо лице, което отговаря за депата съгласно вътрешното законодателство. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗУО организацията и контролът по закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата, се осъществява от кмета на съответната община, на чиято територия се намират депата. От приложените в административната преписка документи (заявление на "чистота - Искър" ЕООД за издаване на комплексно разрешително от м. ноември 2007 г. и акт за общинска собственост № 146 от 1997 г.) се установява, че Столична община е собственик на поземления имот и на построените в него сгради и съоръжения. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за общинската собственост позволява на общините да осъществяват стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала. Столична община е едноличен собственик на капитала на "чистота - Искър" ЕООД, което е участвало в административното производство за издаване на комплексното разрешително като пълномощник на общината съгласно издадено от кмета пълномощно № 420-17-125 / 24.07.2007 г. Със същото пълномощно са потвърдени извършените към момента действия от управителя на "чистота - Искър" ЕООД за издаване на комплексното разрешително. Упълномощаването е извършено в съответствие с дадените указания с писмо № 12-00-512/005.2007 г. на МОСВ относно лицата, които могат да бъдат оператори и възможността за подаване на заявлението чрез пълномощник. Не се установява твърдяното от Сдружение "Защита здравето и живота на населението и околната среда", гр. София, съществено нарушение на административнопроизводствените правила от глава пета от АПК относно задължението за уведомяване за производството и съобщаване на административния акт. В административната преписка се съдържа извадка от бр. 101/5968 (от 11.04.2008 г. на вестник "24 часа", удостоверяваща публикуването на съобщение по отменения чл. 126 от ЗООС за открит обществен достъп в продължение на един месец до документите по заявлението за издаване на комплексно разрешително на "чистота Искър" ЕООД. Решението за издаване на комплексното разрешително е оповестено по реда на чл. 127, ал. 2 от ЗООС (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) чрез публикация във вестник "24 часа", брой 224/6091) от 15 август 2008 г. Не се установяват и изложените в жалбата за нищожност нарушения на процесуалните изисквания по чл. 38 от ЗУО (редакция - ДВ, бр. 77 от 2005 г.), както и противоречие с целите на ЗООС или ЗУО. С оглед на установеното фактическо и правно положение следва да се приеме, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, опорочаващи законосъобразността на оспорения акт до степен на нищожност. Обжалваното съдебно решение за прогласяване нищожността на оспореното административно решение и за изпращане преписката за ново разглеждане следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба за нищожност бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,