Решение № 13954 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2018 г.

Решение № 13954 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 36/12.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2169/2017 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000316007177-091-001/26.04.2017 г. на органите по приходите при ТД на НАП – В., В ЧАСТТА на установеното задължение на С. А. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 57 321 лв. /петдесет и седем хиляди триста двадесет и един лева/ и В ЧАСТТА на установеното задължение за мораторна лихва върху годишния и авансов данък по ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за разликата над 1 773, 94 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ до 30 325, 03 лв. /тридесет хиляди триста двадесет и пет лева и три стотинки/. Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. По същество изтъква нарушение на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като твърди, че тази разпоредба е неприложима по отношение не земеделски производители, които не са еднолични търговци. Иска решението да бъде отменено по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. С. А. чрез адв. Колева в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е установено, че С. А. е регистриран земеделски производител. За ревизираните отчетни години - 2010 г. - 2013 г., лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, а за резултатите от дейността си като земеделски производител, физическото лице е подало Приложение 2 за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Спорът се свежда до въпроса дали ревизираното лице има право да приложи чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, по отношение на данъка върху годишната данъчна основа за посочените години. Административен съд В. е изложил мотиви, че липсата на регистрация като едноличен търговец по ТЗ не е пречка земеделският производител да е субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Според съда пояснението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на данъчната основа, а не към правно-организационната форма на дейността. АСВ е счел за изпълнени останалите изисквания на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, поради което е отменил РА. Решението е правилно. Не са налице изтъкнатите касационни основания. Безспорно е установено, както бе посочено по-горе, че лицето е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ЗПЗП, не е вписан като едноличен търговец, но е формирал годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ като едноличен търговец. Не е спорен и размерът на декларираната от данъчно задълженото лице годишна данъчна основа по ЗДДФЛ. Нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в приложимата редакция предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Така формулирана, разпоредбата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец. Допълнението "като едноличен търговец" е относимо единствено към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО подробно изброява условията, при които се преотстъпва данъка. Спор относно изпълнението на тези условия няма. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, по аргумент от § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ - ДВ, бр. 95/09 г., преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. е обусловено от нотификацията му с положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи до 31.03.2011 г. Това е сторено с Решение № С/2011/863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, съобразно § 10 от което помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. В цитираното решение е уточнено, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България, а целта на помощта, за която е поискано становището на ЕК, е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Тези разяснения, отнесени към разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, сочат, че право на регламентираното данъчно облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък, независимо от правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. До същия извод води граматичният и логически анализ на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като понятието "едноличен търговец" е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец", а субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". Законодателят не е уточнил, че в кръга на субектите на държавна помощ се включват само земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, поради което стриктното тълкуване на нормата не дава основание да се приеме обратното. Този извод не се променя от последващото изменение на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ, включващо в обхвата на изключенията, спрямо които не се прилага ал. 6, физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, тъй като нормата на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ не е тълкувателна, нито й е придадено обратно действие. Като материалноправна разпоредба тя действа за в бъдеще и не е приложима спрямо фактически състави, осъществили се преди влизането й в сила. Поради това и предвид установеността на условията по чл. 189б от ЗКПО, във връзка с които в касационната жалба липсват доводи, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с РА незаконосъобразно е отказано упражняване на правото на ревизираното лице на преотстъпване на данъка. Това заключение не се променя от аргументите на касатора, обосновани с критериите за дефиниране на понятието "предприятие в затруднено положение", очертани в Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятие в затруднено положение, които изрично в т. 11 предвиждат възможност да не е налице което и да е от условията, предвидени в т. 10 от същите, включително и съответствието с критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по несъстоятелност. Поради това не би могло да се приеме, че след като националният правов ред не предоставя възможност за откриване на производство по несъстоятелност спрямо физически лица, които не са регистрирани като еднолични търговци, то от това по аргумент от чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ в съответната редакция следва, че тези физически лица - земеделски производители не са субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Достигайки до същия краен извод и отменяйки РА първоинстанционният съд е постановил решение, което не е в противоречие с материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1896 лв. съгласно представения списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение