Решение № 5512 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2020 г.

Решение № 5512 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 967 от 14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7015/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град и по частна жалба на "Електроразпределение Север" АД – гр. В., чрез процесуалния му представител адвокат Г. срещу Определение № 3914 от 01.06.2020 г., постановено по същото дело.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове. Алтернативно да се намалят присъдените обезщетения до минималния размер съгл. чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред двете инстанции.

"Електроразпределение Север" АД – гр. В., твърди неправилност на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на КЕВР. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответникът по частната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни, за които обжалваните съдебни актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение Административен съд – С.-град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. В.:

• сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-391 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 450/2015 г., по описа на Районен съд – Севлиево, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-391 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР представляваща разноски за процесуално представителство на ищеца по КНАХД № 89/2016 г., по описа на Административен съд Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане и,

• сумата от 553, 81 лева, представляваща съдебни разноски в исковото производство.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от председателя на КЕВР, с което на ищцовото дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция. За осъществената правна защита в производствата пред Районен съд – Севлиево и Административен съд – Г. дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на по 1 356 лева за всяка инстанция, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания.

Въз основа на тази фактическа установеност, административният съд е направил извод, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника.

По отношение на претенцията за присъждане на разноски съдът, след като е съобразил предмета на спора и неговата фактическа и правна сложност е преценил, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено и е уважил направеното възражение на ответника в този смисъл, след което го е редуцирал до сумата от 553. 81 лв. (с ДДС).

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилен е извода на съда, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди.

Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат законова възможност за присъждане на направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

На следващо място, независимо че в производството пред Районен съд – Севлиево и пред Административен съд – Г. договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно обжалване пред съд на наказателното постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчните фактури и платежни нареждания, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време на и преди приключването на всяко от съдебните производства.

Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено.

С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, като същият следва да се определи при едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност и в случая са приключили и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. При така установените обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за всяка една инстанция е в размер на 500 лева, в който размер предявените искове се явяват основателни.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД гр. В. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над 500 лв. до присъдения такъв от 1356 лв., със законната лихва, считано от 16.05.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението, причинени от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 450/2015 г., по описа на Районен съд – Севлиево, съответно по КНАХД № 89/2016 г., по описа на Административен съд – Г., като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявените искове в тази им част се отхвърлят като неоснователни.

В останалата му част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид частичната отмяна на съдебното решение, следва решението да бъде отменено и в частта му, с която на "Електроразпределение Север"АД - гр. В. са присъдени разноски в размер над 342 лева до присъдения такъв от 553. 81 лева предвид нормата на чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ.

При този изход на спора частната жалба на "Електроразпределение Север" АД - гр. В. срещу Определение № 3914 от 01.06.2020 г., постановено по адм. дело № 7015/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град е неоснователна. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 967 от 14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7015/2019 г. по описа на Административен съд С.-град за изменението му в частта на присъдените разноски.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в приложимата им редакция, такова не се дължи.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена, съобразно правилата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за сумата от 292 лв.

Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски пред ВАС, с оглед изхода на спора, е неоснователна и не следва да бъде уважена.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, трето отделение,