Решение № 3037 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14893/2012 г.

Решение № 3037 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14893/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Севдалин Стойчев Маринов от гр. Севлиево, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Пламен Кирилов Киров от гр. София, срещу решение № 102 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 153/2012 г. на Административен съд - гр. Габрово.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

Между страните няма спор по фактите. Спорът между страните е по правните въпроси:

1. Следва ли директорът на Районно управление "Социално осигуряване" да отмени разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което е отказано отпускане на пенсия по за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО (ПЗР на КСО), ако в контролното производство е приел, че трудовият (сега осигурителен) стаж от втора категория е 14 години, 5 месеца и 8 дни, а не 6 години, 10 месеца и 7 дни, както е приело длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО?

1. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява длъжност, различна от тази, която е вписана в трудовата книжка? В частност - следва ли да се приеме за установено въз основа на показанията на трима свидетели, че за времето от 14.10.1975 г. до 11.08.1976 г. касационният жалбоподател е работил в ДСО "Хидрострой" като "булдозерист", а не като "тракторист", каквото невярно вписване е направено в трудовата му книжка.

С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Габрово е дал отрицателен отговор на тези въпроси. Приел е, че с оспорените от касационния жалбоподател актове (разпореждане от 18.04.2012 г. и решение № 47 от 23.05.2012 г.) длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО и директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово са решили единствено въпроса дали в случая са налице предпоставките по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, респ. придобил ли е касационният жалбоподател право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, и техните актове имат действие по отношение на жалбоподателя само по този въпрос. По въпроса наистина ли осигурителният стаж, придобит от Севдалин Маринов в АПК "Росица" е от втора категория, тези актове нямат задължителна сила за страните в правоотношението. По втория от посочените по-горе въпроси Административен съд - гр. Габрово е приел, че същественото обстоятелство, на каква длъжност е работил в ДСО "Хидрострой" жалбоподателят, е удостоверено с трудова книжка, която е официален удостоверителен документ и има формална и материална доказателствена сила, поради което не е възможно със свидетелски показания да бъдат установявани факти, различни от записаните в нея.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК на оспореното с касационната жалба съдебно решение установи, че то е необосновано и в резултат на това е постановено в нарушение на материалния закон, поради следните съображения:

В мотивите към постановеното от него решение Административен съд - гр. Габрово е изложил следното становище:

"ПКТП (абревиатура на подзаконовия нормативен акт с наименование Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, който е бил в сила до 01.01.2000 г.) определя втора категория за трактористите, които са били заети в селско стопанство (т. 52б от ПКТП, отм.), горското стопанство (т. 30б), извозването на оловни и технологични отпадъци (т. 66б) и първа категория за трактористите, заети в ДСО "Дърводобив и строителство" в Коми АССР, в обогатителните и флотационни фабрики и пресевни инсталации (т. 8), в хвостохранилищата от рудодобива (т. 9) и други специализирани производства. ДСО "Хидрострой" е извършвала мелиоративно строителство (изграждане на хидротехнически съоръжения, водоснабдителни деривации и др.), но в предмета на дейност на тази фирма не фигурира селско стопанство, горско стопанство или другите категоризирани производства от посочените в ПКТП (отм.)."

Правилно Габровският административен съд е приел, че "ДСО "Хидрострой" е извършвала мелиоративно строителство", но не е отчел:

а) че това стопанско обединение е осъществявало и ново хидроенергийно и хидротехническо строителство, т. е. то е било предприятие в отрасъл "Строителство", и

б) че по дефиниция тракторите са самодвижещи се машини с двигател с вътрешно горене, които по своето предназначение служат не само за селскостопанско производство, за преместване или теглене на товари, но и за строителни работи и много други дейности, и

в) че според предназначението си тракторите се подразделят на няколко основни категории:

• трактори за селскостопанско производство;

• транспортни трактори;

• трактори със специално предназначение - които се използват предимно за изкопни и подравнителни работи, преместване на пръст, снегопочистване, работа в блатисти местности, извличане на дървен материал, комунална дейност и др. и за да бъде осъществена всяка от тези работи, към трактора се монтира съответното специално приспособление (хидравлична кофа, лебедка, булдозерен нож и др.).

Следователно тракторът може да бъде машина, използвана в строителството. А според т. 26 ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини.

Върховният административен съд вече е имал възможността да изрази следното становище: "Машинистите на всички видове строителни и пътни машини ползват при пенсиониране правата на втора категория труд по т. 26 ПКТП (отм.), само при условие, че работят в строително-монтажни предприятия и фирми. Приложеният списък към т. 26 ПКТП (отм.) на видовете строителни и пътни машини не е задължителен, а е указателен, поради което от втора категория следва да се зачита трудът на машинисти и на други видове строителни и пътни машини в строително-монтажни предприятия и фирми, невключени в този списък. В тази връзка положеният труд на длъжност "тракторист на трактор" в отрасъл "Строителство" няма пречка да бъде зачетен от втора категория по т. 26 ПКТП (отм.). В този случай термините "тракторист" и "машинист" по чл. 26 ПКТП (отм.) са синоними, тъй като "машинист на трактор" е равносилно на "тракторист". Когато един трактор се използва в отрасъл "Строителство", той следва да се счита за строителна машина по смисъла на чл. 26 ПКТП (отм.). Няма забрана тази машина да бъде използвана за нуждите на строително-монтажните предприятия и фирми, поради което трудът на тракториста или машиниста на трактор в тези предприятия и фирми може да бъде категоризиран по т. 26 ПКТП (отм.)." (реш. № 4443 от 07.05.2007 г. по адм. д. № 1651 от 2007 г. на ВАС-VI отд.).

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че същото разрешение следва да бъде възприето и в процесния случай. Не се спори между страните по делото (а и това обстоятелство може да бъде лесно и надлежно установено чрез запитване), че ДСО "Хидрострой" е било специализирано предприятие в изпълнението на ново хидроенергийно, хидротехническо и хидромелиоративно строителство в България. А щом "Хидрострой" е било (хидро)строително предприятие, трактористът в това предприятие е бил машинист на строителна или пътностроителна машина по смисъла на т. 26 ПКТП (отм.) и придобитият от него трудов (сега осигурителен) стаж на тази длъжност е от втора категория.

На такава длъжност жалбоподателят е прослужил 9 месеца и 27 дни, които, ако бъдат прибавени към признатите в пенсионното производство 14 години, 5 месеца и 8 дни, вероятно ще обусловят друг извод за наличието на предпоставките по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО в процесния случай.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отменят оспорените от касационния жалбоподател пенсионни актове и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово за решаване по същество дали Севдалин Стойчев Маринов от гр. Севлиево има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО.

При този изход на делото искането на касационния жалбоподател (направено с писмено становище от 12.02.2013 г., което има характер на писмена защита - л. 18 от делото на ВАС) да му бъдат присъдени направените от него разноски пред двете съдебни инстанции е основателно за сумата 250 лв. - възнаграждение за един адвокат. За сумата 10 лв., платена от жалбоподателя държавна такса в изпълнение на разпореждането от 18.06.2012 г. искането не следва да бъде уважено. Това разпореждане (намира се на л. 24 от делото на ГАС) е противоречие с правилото на чл. 120 КСО и константната съдебна практика, че делата, образувани по спорове за пенсии, са освободени от държавна такса. Поради това жалбоподателят следва да поиска обратно от Габровския административен съд заплатената от него държавна такса от 10 лв., която този съд незаконосъобразно го е задължил да внесе. Все поради това административният ръководител на Габровския административен съд следва да разреши и въпросът дали този съд не следва да възстанови на жалбоподателя (разбира се, ако той поиска това) и сумата 2,50 лв. - такса за банков превод - заплатена по причина на незаконосъобразното разпореждане от 18.06.2012 г. (платежният документ е на л. 27 от делото на ГАС).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,