Решение № 11919 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Г. Р. К. и С. С. К., чрез адв. Димов, срещу решение 889/09.05.2024 г., постановено по адм. дело 393/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлено оспорването им на отказ, обективиран в писмо ЕД-85/1/ от 11.10.2022 г. на главния архитект на Община Троян по молба с вх. ЕД-85 от 13.09.2022 г. за издаване на виза за прокарване на мрежи и съоръжения до имот с идентификатор 03486.108.78 по КК на [населено място], община Троян. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесния отказ, ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Община Троян не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу изричен отказ ЕД-85/1/ от 11.10.2022 г. на главния архитект на Община Троян по молба с вх. ЕД-85 от 13.09.2022 г. за издаване на виза за прокарване на мрежи и съоръжения до съсобственият им имот с идентификатор 03486.108.78 по КК на [населено място], община Троян. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на хипотезата на чл. 140, ал. 6 ЗУТ, съгласно която за обекти на техническата инфраструктура не се издава виза за проектиране. Обсъдена е разпоредбата на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, съгласно която линейните мрежи на водоснабдяване , канализация и електроснабдяване попадат в обхвата на понятието техническа инфраструктура и тяхното прокарване / изменение/ , съгласно правилото , залегнало в чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, се предвижда с устройствени планове, а не с виза. Изведен е решаващия правен извод за законосъобразност на процесния отказ на това основание, като са възприети за правилни и мотивите в обжалвания отказ за липса на качеството по чл. 161, ал. 1 ЗУТ на двамата заявители по отношение на имот с идентификатор 03486.108.71. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл при напълно изяснена фактическа обстановка по делото и правилно приложение нормите на материалния закон чл.140, ал.6 във връзка с чл.64, ал.2 от ЗУТ. Процесният отказ, обективиран в писмо ЕД-85/1/ от 11.10.2022 г. на главния архитект на Община Троян е постановен по заявление с вх. ЕД-85 / 13.09.2022 г. на настоящите касатори за издаване на виза за прокарване на мрежи и съоръжения до имот с идентификатор 03486.108.78 по КК на [населено място], община Троян, а не по предходно подаденото заявление от 28.09.2021г. за учредяване на право на прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през имот с идентификатор 03486.108.71. Предвид това се явяват ирелевантни доводите за неизпълнение на съдебно решение 102 от 25.05.2022 г., постановено по приложеното адм.дело 416/2021 г. по описа на Административен съд- Ловеч. Както правилно е прието в обжалваното решение, производствата по чл. 140, ал. 1 и чл. 193, ал. 3 от ЗУТ са отделни, самостоятелни, развиващи се пред различни административни органи и без взаимна обусловеност. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че нормата на чл.140, ал.6 от ЗУТ е императивна и визата е отказана обосновано в случая, тъй като е приложим реда по чл.64, ал.2 от ЗУТ с оглед устройствения статут на имотите, за които е поискано прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Безспорно е установено по делото, че съсобствения на заявителите имот с идентификатор 03486.108.78 по КККР на [населено място] макар и застроен , не урегулиран - частично попада в парцели IV-73,74 и VI-Зa озеленяване в кв.108 по действащия ПУП /застроително-регулационен план/ на [населено място], одобрен със заповед 1087 от 26.10.1977 г. Това сочи на законосъобразност на мотивите на процесния отказ липса на процедирано изменение на ПУП за имот 03486.108.78 с цел урегулирането му и съответно одобряване на изискуемите от чл.64, ал.2 от ЗУТ схеми за трасе на техническата инфраструктура. В тази връзка съдебно-техническата експертиза е установила евентуалните възможни устройствени варианти за одобряване на схемата, които не съвпадат със заявеното. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и липсата на надлежно и своевременно заявената претенцията за разноски от ответника, такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,